Трудностите пред турските бизнесмени в България

Близо 5 млрд. EUR е търговският стокообмен между България и Турция през 2018 г. Южната ни съседка се намира на четвърто място по износ и на пето по внос, съобщават от Българо-турската търговско-индустриална камара (БТТИК). Тя е създадена преди 5 години и в нея членуват над 200 компании предимно турски, които развиват дейност на цялата територия на страната. Целта ѝ е да помогне засилване търговските и производствени отношения между двете държави. Консултира предимно турски предприемачи в кои региони на страната е добре да инвестират съобразно бизнеса, който искат да развиват. На въпрос на ФАКТИ относно български фирми да развиват дейност в Турция, то такава на практика липсва. Преди време е имало една българска компания, която е открила цех за преработка на масло в северна Турция, но вече е прекратила дейност.

Плановете са в следващите години търговията между двете държави да бъде удвоена, посочват от БТТИК. За целта обаче е необходимо да се преодолеят редица пречки. На първо място е въпросът с визите. Определено трябва да има една по-гъвкава политика по отношение на издаването им на турски лица. „Статутът на издаване на визи на турски граждани е по-различен от този за граждани от други европейски страни”, казва Венцислав Венков, изпълнителен директор на БТТИК.

Вторият основен проблем пред турските предприемачи са работните визи. Процедурата им по издаване отнема много време. Има адвокатски кантори, които предлагат подобна дейност, но тя струва 1800 EUR на човек. Това неимоверно оскъпява инвестиция, ако се налага да бъдат вкарани 40-50 специалисти.

Третият не по-малък, проблем, с който се сблъскват предприемачите от Турция у нас, е мястото където точно да инвестират. Във всички български области има индустриални зони. Това обаче далеч не означава, че там може да се отиде и да започне строителство на производствено помещение веднага или в обозримо бъдеще. Причината е, че повечето от тях приличат на призрачни градове, тъй като общините не ги подържат. Получава се следният парадокс – там, където зоните са развити, т.е. има реализирани инвестиции липсва работна ръка, а в областите, в които не са развити безработицата е висока.

Не на последно място трудност пред турският бизнес у нас е въвеждането на регламент Н-18, който има за цел изсветляване плащанията в брой. Оказва се, че той ще се отрази негативно върху легитимните фирми. Така например, турски туроператор, който работи в България, заяви, че ще съкрати 90% от персонала си.

Трите основни неща, които БТТИК съветва турските бизнесмени, решили да развиват дейност у нас са: да дават европейски заплати, да заимстват в максимална степен социалния пакет към работниците, който е установен в Турция и да не избягват синдикатите.