24 юли 2007 г. Либия освобождава медиците ни

На 24 юли 2007 г. Либия освобождава българските медициКристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова, заедно със съпруга на Кристияна доктор Здравко Георгиев и палестинският студент по медицина Ашраф Хаджудж. Те прекараха повече от осем години в либийски затвори.

Медиците ни пристигнаха в София с правителствения самолет на Френската република, придружени от тогавашната съпруга на френския президент Сесилия Саркози. Дипломатическите доклади изпратени до Държавния департамент от София, предоставени от Wikileaks, разкриват някои неизвестни на публиката подробности от преговорния процес довел до окончателната „сделка“ за медиците.

САЩ предпочитат тихата дипломация за освобождаването на българските медицински сестри в Либия, става ясно от грамите. Българската страна смята от своя страна, че американците са единствената сила с достатъчно влияние, за да убеди Либия да вземе „трудното политическо решение“ да освободи сестрите.

Българският външен министър Ивайло Калфин е казал на американския посланик Байърли през март 2006 г, че България три пъти е възпирала Съвета на Европа да излезе с резолюция за българските медицински сестри осъдени на смърт в Либия, за да окуражи „продуктивна атмосфера за преговори“. Той обаче подчертал, че такава позиция не може да се поддържа безкрайно.

Приключването на сделката за медиците обаче става ефективно след като България опрощава либийския дълг от 56.635 милиона долара на 2 август.

Медицинските сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова, заедно със съпруга на Кристияна доктор Здравко Георгиев и палестинският студент по медицина Ашраф Хаджудж, бяха арестувани в Бенгази на 9 февруари 1999 година и останаха в либийските затвори общо 2755 дни.

Те бяха обвинени през 2000 година в умишлено причиняване на епидемия от СПИН в Бенгази с цел дестабилизация на Джамахирията. Към процеса бяха задочно привлечени и още двама български граждани - Емануела Колева и Смилян Тачев, обвинени заедно с основната група подсъдими в нарушение на моралните норми и валутните закони на Либия. През 2002 година медиците бяха оправдани по обвинението в заговор срещу държавата, но междинна инстанция запази и продължи делото по останалите обвинения - умисъл, отровителство, прелюбодеяние, употреба на алкохол, незаконни трансфери на валута. На 6 май 2004 година медицинските сестри и Ашраф получиха смъртни присъди чрез разстрел. Здравко Георгиев бе осъден само по по-леките обвинения, както Колева и Тачев, които бяха напуснали Либия преди началото на процеса. През 2005 година Върховният съд на Либия отмени постановените смъртни присъди и върна делото за ново разглеждане. През 2006 година присъдите бяха препотвърдени от Апелативния съд, а на 11 юли 2007 година - окончателно потвърдени от Върховния съд. На 17 юли 2007 година смъртните присъди на българите бяха заменени с доживотен затвор от Висшия съдебен съвет на Либия. През юни 2007 година молбата на Ашраф Хаджудж да получи българско гражданство бе удовлетворена.