Българите слагат знак за равенство между политиката и корупцията

Българите на практика слагат знак за равенство между политиката и корупцията. Именно корупцията и политическото влияние в работата на съда са възприемани и като основни проблеми в съдебната система. Нуждата от реформа в съдебната власт масово се разбира по-скоро като нужда от премахването на тези проблеми, а не толкова в нейните експертни детайли. Обществото мисли по тези теми с голяма доза инерция и отговори „по навик“.  Това сочат данните от експресно проучване на „Галъп интернешънъл болкан“, проведено сред 1605 души в цялата страна, чрез пряко телефонно интервю между 14 и 19 юли. Проучването е част от собствена изследователска програма на агенцията, посветена на актуалната тема за съдебната власт, престъпността и т.н.

Българите се отнасят с по-високо одобрение към институциите, които изглеждат деполитизирани, инструментални и дори репресивни. Обратно, институциите, които по-скоро се свързват с политическата власт или със съдебната система, са почти автоматично критикувани.

Например, одобрението към Националната агенция за приходите (одобрение 60% и неодобрение 32%), Държавната агенция национална сигурност (51% срещу 35%), МВР (54% на 42%) е чувствително в сравнение с това към съдебната власт, министерството на правосъдието или пък парламента.

Някъде в средата в „подреждането“ на институциите остава правителството (одобрение 42% и неодобрение 54%). Отношението към правителството е малко по-благосклонно заради наличието на лоялен електорат. Той обаче не „спасява“ парламента, който по традиция е „на дъното“ като олицетворение на целия политически елит. 22% изказват одобрение, а 75% - неодобрение.

Проучването потвърждава от различен ъгъл редица изводи от дъгогодишните изследвания на „Галъп интернешънъл“ – които пък изследват доверието в институциите. Целта беше преди всичко да се тества в съвсем експериментален порядък оценката към институции, които имат пряко отношение към борбата с престъпността – в сравнение с други основни институции в страната.

Както обикновено, на Европейския съюз се гледа като на ултимативно упование – като коректив на българските институции. 64% одобряват факта, че у нас има европейски надзор по отношение на правосъдието и вътрешните работи, макар чувствителен да е и делът от 30% на обратното мнение.

В същото време декларираният от респондентите досег до институциите на съдебната власт е ограничен. Прокуратурата (заедно с митниците), например, е с под една десета споменавания на въпрос дали респондентите са имали контакт в последните две години, а съдът – с малко над една десета. На другия полюс, например - близо 70% от българите декларират, че са имали досег със ситемата на здравеопазването в последните две години. Близо половината от запитаните – с общинската администрация.

Над една четвърт от запитаните твърдят, че в последните две години им се е налагало да се обръщат към полицията. На този фон – към прокуратурата, например, твърдят, че са се обърнали 7%. 1% пък признават, че са били обвинявани от прокуратурата. Че са се обръщали към съда, или че са участвали в съдебно дело споделят по 10 – 15% от запитаните.

В тези отговори се оглежда преди всичко емоционалната декларация на респондентите, а не толкова фактическото положение. Не бива да се пропуска и обстоятелството, че за различните институции се отговаря с различна степен на искреност, престижност на отговорите и т.н.  

Данните свидетелстват за това, че голяма част от оценките за институциите у нас се споделят автоматично, без ясен допир до работата на тези институции. В обществото е създадена трайна щампа върху съдебната система, която върви ръка за ръка с институциите на политическата власт и често получава негативи от тях.

Последното личи ясно и в отговорите на въпроса къде според българите е най-голямата корупция. Помолени да степенуват корумпираните, на първо място, с 23% хората споменават политиците, следват болниците и митниците. Помолени да кажат кого биха поставили на второ място по корупция, 18% посочват „съда“. Помолени да назоват трети, 16% казват „полицията“.

Помолени обаче да кажат дали някога им е искан подкуп от политик, само 2% свидетелстват за нещо подобно. Оказва се, че българите намират най-високи нива на корупция сред политиците, но без пряко да са били потърпевши.

Разбира се, степента на откровеност в тези отговори е различна, а и досегът с политици е много по-рядък, но разминаването между реалния досег до корупция и усещането за корупция показва, че обществото ни живее с почти неизкоренимото убеждение, че политиката е по дефиниция най-корумпираната обществена територия. Именно политическата намеса, заедно с корупцията, се разглежда и като един от основните проблем за съдебната система.

Затова и „Галъп интернешънъл“ тества поредица твърдения, които могат да очертаят допълнителни хипотези в това отношение. Видими мнозинства са съгласните с твърденията, че проблемите в съдебната система всъщност се създават от политиците и че те нямат интерес да променят сегашното положение – близо 90% се съгласяват с това мнение. Не толкова законодателството е мислено като проблем, колкото именно политиците.

Двата проблема – корупция и политическа намеса – проличават навсякъде. Например, корупцията и политическото влияние в съда автоматично са възприемани като първопричина и за липсата на осъдителни присъди. С 55% споменавания този проблем се споменава като главен. С пъти по-малко са споменаванията на остаряло законодателство, некачествена работа на прокуратурата или МВР. По подобни въпроси не може да се очаква широка информираност, но дори и автоматизмите в отговорите са красноречиви.

72% от запитаните признават, че не намират себе си за запознати със съдебната реформа. Усещането за незапознатост е повсеместно. Нещо повече, липсва убеждението, че реформата, самоуправлението в съда и т.н. водят към преодоляване на корупцията. Именно корупцията се сочи като най-сериозен проблем на съдебната система – с 33% споменавания. За 29% пък решаващи са квалификацията и морала на съдии и прокурори. 16% намират за най-сериозен проблем политическата намеса в съдебната система, бързината на делата е споменавана в 10% от случаите, а реформата в прокуратурата и самоуправлението в съда остават с доста по-ниски дялове.

Всичко това означава, че детайлите на съдебната реформа са останали по-скоро на ниво експертност, не са достигнали до широката публика. Тя продължава да назовава проблеми като корпупция, морал и политическа намеса, но не вижда пряко отношение между реформата, каквато е представяна досега, и изкореняването на корупцията и политическата намеса.

Доказателство за последното е и фактът, че хората, които са по-незаинтересовани от политически процес, учащите и т.н. са и в по-голяма степен склонни да не навлизат в детайли, а почти по инерция да възпроизведат отговора „преодоляване на корупцията“.

Повече от една пета от българите свидетелстват, че в последните две години срещу тях е било извършвано действие, което смятат за престъпно. Най-високи са дяловете на тези декларации в София – в сравнение с по-малките населени места. Попитани провокативно кой се справя най-зле измежду обичайните страни: прокуратура, съд, МВР, хората се затрудняват да отговорят с ясен „фаворит“, но по естествен начин изпъкват съд и МВР. Вероятно съдът се възприема като събирателно за съдебната система. Въобще, в общественото мнение не личат ясни разлики между институциите на съдебната власт.

Помолени да избират измежду възможни причини за високите нива на битова престъпност, респондентите поставят на първо място леките наказания, които се налагат от съдилищата – 28% споменавания. Следват проблеми на МВР и полицията, както и бавното правосъдие. На последно място се поставя неефективната работа на прокуратурата със 7%.

Проличават и редица други проблеми на съдебната система, като липса на бързина, непрозрачност и т.н., макар че обществото явно си дава сметка и за потенциалната претовареност на системата. Масово се изтъкват потенциалните зависимости на системата от бизнеса и политиците. Именно независимостта на съдебната система проличава като масово желание.

Проблемът с бавното правосъдие изпъква и при тестването на някои ценностни противоречия. Например, 53% се съгласяват, че ако делата са прекалено дълги, това обезсмисля крайния резултат. 44% пък споделят мнението, че няма значение колко продължават делата, важното е крайният резултат да е справедлив.

Подобно сблъскване на твърдения поставя респондента в сложна ситуация, от която трябва да избере две „еднакво вярно“ звучащи опции. Показателно е, че 17% възприемат, че прокуратурата трябва да защитава интересите на държавата, а 76% - интересите на гражданите. Това е и антивластова настройка, и демократична зрялост.

В същото време 80% смятат, че проблемите на прокуратурата могат да бъдат решени с повече контрол, а 16% - с повече самостоятелност. Масовото съзнание е далеч от всякаква информираност, детайлност или промислена позиция. То просто проявява ясен усет: съдебната система трябва да работи за хората и да е отчетна.