ЕК срещу България за въздуха в Съда на ЕС

Тази сутрин в Съда на Европейския съюз в Люксембург ще се проведат устни състезания по заведеното от Европейската Комисия дело срещу България за нарушение на неспазване на задълженията по Директивата за качеството на въздуха.

Правото на ЕС и по-конкретно Директивата за качеството на въздуха от 2008 г. въвеждат определено допустими стойности за някои замърсители в атмосферния въздух с цел избягване, предотвратяване и намаляване на вредното въздействие върху човешкото здраве и върху околната среда като цяло. Директивата предвижда също така и разпоредби за оценяване на замърсителите, както и мерки за поддържане на добро качество на въздуха. Тя изисква по-специално от държавите - членки да ограничат излагането на населението на фини прахови частици (ПЧ10).

Директивата налага задължение на държавите - членки да гарантират, че равнищата на ПЧ10 в атмосферния въздух не превишават средногодишна и дневна пределно допустима концентрация (ПДК).

Директивата изисква също така от държавите - членки да гарантират, че информацията за качеството на въздуха се предоставя на Комисията в рамките на определен срок – не по-късно от 9 месеца след края на всяка година. Съществува възможност за удължаване на крайните срокове за постигане на пределно допустими стойности, когато държавата - членка е отправила искане за дерогация до Комисията и последната не е възразила.

Директивата предвижда и планове за подобряване на качеството на въздуха, понякога наричани “планове за действие”. Те следва да отговарят на определени изисквания и да бъдат изготвени от съответната държава - членка при констатирани несъответствия относно задължението и за спазване на допустимите стойности на ПЧ10.

В случай на превишаване на тези стойности, за които крайният срок за постигане е изтекъл, плановете за качество на въздуха посочват подходящи мерки, така че периодът на превишаване да бъде възможно най-кратък. Плановете за качеството на въздуха могат допълнително да включват конкретни мерки, насочени към защитата на чувствителни групи от населението, включително деца.

През 2009 г. България отправя искане до Комисията за удължаване на крайния срок за спазване на пределно допустимите стойности за ПЧ10. Комисията отказва и изпраща официално уведомително писмо относно нарушение на дневните и годишните пределно допустими стойности. България не отрича неизпълнението на задълженията си.

Решенията на Съда срещу Португалия, Словения, Италия и Швеция от 2011 г. изтъкнаха трудностите в няколко държави - членки относно изпълнението на задълженията им по отношение на спазване на пределно допустими стойности на ПЧ10. Превишаването на тези стойности за продължителен период от време (2005-2007 г.) показва непрекъснат характер на превишаванията, като тази ситуация засяга повечето държави - членки, където нарушението се проявява за продължителен и непрекъснат период надвишаващ няколко години.

Според българските власти е налице тенденция за намаляване на броя на превишенията и те твърдят, че са били идентифицирани и предприети необходимите мерки. Представени са регистрирани данни за напредък по отношение на преустановяване на несъответствието. Според Комисията, от представените таблици действително личи известно подобрение на броя на превишаванията, но същевременно става ясно, че нарушението както на дневните, така и на годишните ПДС продължава да е налице почти във всички области на България.

На 11 юли 2014 г. Комисията изпраща мотивирано становище за нарушения в 6 зони и агломерации : София, Пловдив, Север, Югозапад, Югоизток и Варна (за определен период), които продължават от 2007 г. поне до 2012 г. Комисията счита, че въпреки предприетите програми за качество на въздуха и намаляване на емисиите на ПЧ10, страната не е изпълнила задълженията си спрямо Директивата за качеството на въздуха и по-специално задължението периодът на превишаване да бъде възможно най-кратък, като приема, че това нарушение все още е в ход.

Българските власти твърдят, че са взели мерки на национално и общинско равнище, но и че съответствие не може да се постигне лесно или в рамките на кратки срокове поради специфичните обстоятелства в България, а именно – равнището на икономическо развитие на държавата, невъзможността за прилагане на някои от мерките поради липса на финансови ресурси и недостатъчния капацитет на общините за управление на сложни процеси за оценка и прилагане на мерки за подобряване на качеството на въздуха.

Въпреки твърдението на българските власти, че е налице обща тенденция за намаляване както на броя на превишаванията, така и на стойностите на годишните концентрации на ПЧ10, не са посочени примери по зони и агломерации, а само обобщени данни от станциите за мониторинг. От получената информация също така става ясно, че редица краткосрочни дейности с оглед на подобряване на ситуацията в страната са планирани, но не изцяло приведени в изпълнение. 


Освен това годишният доклад за 2013 г., потвърждава данните за несъответствие с ПДС и през 2013 г., както и това, че е налице продължаващо несъответствие във всичките шест зони и агломерации, така както те са били посочени в мотивираното становище. Комисията взема решение да сезира Съда на ЕС.