Висок брой на загиналите при трудови злополуки

Сметната палата извърши одит на изпълнението „Контрол върху осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд за работещите“ за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2015 г.

От институцията набелязаха няколко проблемни точки, които трябва да се имат предвид. От 2010 до 2014 г. трудовите злополуки в България бележат тенденция за намаляване - от 3 086 през 2010 г. до 2 807 през 2014 г.

Броят на загиналите при тях обаче остава постоянно висок, дори нараства (от 109 през 2010 г. до 118 през 2014 г.). Коефициентът на тежест на трудовите злополуки се покачва неизменно за всяка година след 2010 г.

По данни на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА ГИТ) над 40 на сто от всички регистрирани нарушения по спазване на трудовото законодателство са в сферата на осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд за работещите.

Нарушенията по обезопасяване на работното оборудване и технологичните процеси са най-честите причини за възникване на трудови злополуки. Относителният дял на тези нарушения, отнесен към общия брой нарушения, установени от контролните органи, показва, че те не са с голям обем, но са с голяма тежест и социален ефект - всяко едно от тези нарушения може да доведе до възникване на инцидент.

Тревожна е статистиката при предприятията с рискови производства и дейности. При 571 проверки през 2014 г. в 510-те предприятия, подлежащи на контрол, са констатирани 3 230 нарушения, от които 2 697 - по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Правомощията на ИА ГИТ за периода от 2008 г. до 2016 г. непрекъснато се разширяват, а числеността на персонала се запазва. Средната брутна работна заплата за 2013 г. е 9 488 лв., за 2014 г. – 9 794 лв., за 2015 г. – 9 356 лв.

Ниската средната брутна работна заплата намалява мотивираността на служителите. Текучеството е високо - за 2013 г. то е 9.0 на сто, за 2014 г. – 14.3 на сто и за 2015 г. – 13.3 на сто. Непрекъснатият процес на наемане на нови служители, които не са обучени и нямат опит, създава риск за постигане на заложените цели и води до намаляване на ефикасността от дейността, тъй като нарастват разходите на средства и време за обучението им.

Въпреки посочените проблеми, основният извод от одита, е:

Контролът провеждан от ИА ГИТ по спазване на трудовото законодателство, в частност при осигуряване здравословни и безопасни условия на труд, носи принадена стойност и оказва положителен ефект върху дейността на предприятията и подобряване условията на труд на работещите, с което доказва своята ефективност.

Поради недостатъчен административен капацитет (495 служители), в рамките на един планов период (от една година) контролната дейност на ИА ГИТ не може да обхване цялата съвкупност от икономически субекти на територията на страната (над 300 000), което създава риск работодатели с ниска правна и управленска култура или по други причини да не спазват нормите на трудовото законодателство и тези за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.

Действията на ръководството на ИА ГИТ са насочени към повишаването качеството на инспекционната дейност и подобряването на условията на труд. Анализ на административния капацитет на ИА ГИТ, като се установят причините за високото текучество и се предприемат мерки за неговото намаляване – това е една от четирите препоръки, които Сметната палата дава на министъра на труда и социалната политика, който е и председател на Националния съвет по условия на труд.