Нинова: Предложенията на Макрон крият рискове

Посещението на френския президент Еманюел Макрон е ключово за развитието на ЕС и на България, особено в период, когато Европа търси пътя си – как да се развива оттук нататък. За никого не е тайна, че Европа е разединена. На нас ни предстои европредседателство и вероятно този въпрос ще бъде предмет на обсъждане. Нашата позиция ви е известна. Ние сме против Европа да се развива на няколко скорости, а сме затова да се търсят всички възможности да се обединява, да е силна и да стъпи на принципите и ценностите, на които е създаден ЕС, за да се развива.

Смятаме, че предложенията, които идват от френска страна, крият рискове. Те застрашават тези основни принципи. Принципът за свободно движение на хора, стоки и капитали може да бъде застрашен с предложението за ограничение на времето, в което може да стои един български работник в една европейска държава. Едно от предложенията е, на всеки три седмици, докато е там, българският работник да се връща в страната на изпращане. Това е вид ограничение на принципа, върху който стъпва Европейският съюз за свободно движение на хора, стоки и капитали.

Притесняваме се от заплаха и на друг основен принцип – за равните права на европейските граждани. В края на миналата година парламентът гласува промени в Кодекса на труда, с които задължихме българските фирми, които изпращат работниците навън да ги изпращат със заплата, равна поне на минималната ставка в държавата, в която отиват, т.е. ние защитихме българския работник с една по-висока заплата.

Затова имаме въпрос по повод тази дискусия: Кога френските, германските, австрийските фирми, които оперират на българския пазар, ще направят същото за българите, които работят в България. Конкретно, кога търговските вериги ще плащат на една продавачка в България минималната ставка, която плащат на продавачка в тяхната страна? Нали говорим за равни права? Винаги сме били за равнопоставеност на България с другите държави. Кога големите корпорации ще си плащат тези данъци, които изнасят от тук и плащат в държавите си на произход.

Ето това е истинският разговор по решението за социалния, корпоративния и данъчния дъмпинг, а не силово налагане на едно решение на някои държави-членки. Това е защитата на националния интерес. Защото, ако тези предложения станат факт, ние ще наливаме пари в осигурителните системи на други страни-членки. В НОИ и без това има дефицит. Ако тази промяна стане, този дефицит ще се задълбочи. Пари ще изтичат към осигурителните системи на други държави. Нека да гарантираме равнопоставеност. След като ние сме гарантирали тези заплати, искате да се плащат по този начин осигуровки – да се прилагат еднакви стандарти. И това не е антиевропейско говорене. Искаме да защитим българския национален интерес и сме загрижени европейските лидери да намерят вярното решение, с което Европа да се обединява и да върви напред- силна и единна, а не да се привнасят политики, които задълбочават разделението и противопоставянето между различните европейски държави.

Ние ще бъдем проактивни по тази тема. Със започването на парламентарния сезон ще поставим въпроси към министрите. Много е странно, че социалният министър Бисер Петков отсъства от тази тема. Тя е свързана с правата на работниците. Имаме питане и към министър Владислав Горанов. Има една форма в министерството на финансите- А1, която се попълва от работниците, работещи в чужбина, които я декларират пред НАП. По официални данни- това са около 30 000 души. Бихме искали, когато се прави това обсъждане, да се направи и оценка на въздействие – как ще се отрази на бюджета, на НОИ, на работниците, на заплатите и осигуровките им, на бъдещи пенсии. Да се направи добър анализ. Ако се засегне транспортният бранш, той е вторият след туризма и осигурява над 2% от БВП, ако пострада - как ще се отрази на икономиката и на финансите на България?

Продължавам с темата за новите предложения за промени в Закона за публичните финанси и изобщо политиката по отношение на общините. Смятаме за нов удар по общините предложението, което прави министър Горанов- общини, които са заложили по-висока приходна част и не са я изпълнили, да не могат да трупат задължения, да взимат кредити и само по веднъж държавата да помага с безлихвения кредит, който и сега Министерство на финансите отпуска.

Смятаме, че това от години е принципно сгрешена политика на ГЕРБ към местената власт. Защо? Няколко пъти правителства на Борисов прехвърлят задължения към общините, без тези задължения да са гарантирани с пари от бюджета. Пример за това е увеличението на минималната работна заплата, общините трябва да плащат по-високи минимални такива, по-високи осигуровки, но държавата не им увеличи бюджета с тези пари.

Прехвърлиха им професионалните гимназии, но държавата не им увеличи бюджетите за издръжка. Тоест, държавата абдикира от национални политики. Прехвърля ги на общините, не им осигурява финансиране. Изходите за кметовете са два – или да увеличават местните данъци, за да си гарантират приходите или да вземат заеми, за да могат да покриват задължения.

Очевидно местни данъци няма повече накъде да се вдигат, заради бедността в страната, а сега им се ограничава възможността за кредитиране. Давам пример с Мизия – задължения за осигуровки – неплатени, общината не може да ги покрие, държавата и НАП пристъпват към продажба на читалище и на кметството в с. Софрониево. Каква е тази държавна политика – даваш му задължение, той не може да го изпълни и отиваш и взимаш читалището, символа на едно село. Принципът е сбъркан – да се прехвърлят задължения, без те да са гарантирани, а сега още едно ограничение за общините.

В тази връзка наближава бюджетната процедура. Не случайно Горанов бърза с този закон преди бюджета. Вероятно по същия сбъркан подход ще тръгнат към бюджета за 2018 г. А той е – занижени приходи в бюджета, идва излишък, който те събират, но този излишък не се разпределя през бюджета и през парламента, а с постановление на МС, там където Министерският съвет и Бойко Борисов решат, че им е изгодно- тоест на тези общини, които те искат да толерират, а за другите – наказателно. Само че българските граждани във всички общини са български граждани- с равни права.

На фона на този национален въпрос, искам да поставя един друг. Когато изникна случая „Цанков камък” през август, Борисов произнесе едно изречение и то бе: „БСП и ДПС си управляват заедно и си искат да управляват заедно, а на мен искат да ми прешиват Пеевски”.

Срещу тези думи – малко факти. Само с едно постановление на Министерски съвет №153 на 28 юли 2017 г., което ние определяме като много грешна политика - Министерският съвет разпределя 20 млн. и 89 хил. лв. на 31 общини на ДПС. 10 млн. и 38 хил. лв. на 14 общини на ГЕРБ. 1 млн. и 340 хил. лв. на две общини на БСП. Това са фактите. Отговорът на въпроса на Борисов- кой с кого управлява, оставам на вас. Проявява ли се диференциран подход към българските граждани, в зависимост от това- в каква община живеят, също мисля, че е риторичен въпрос.

По подготовка на бюджета за 2018 г. категорично ще се противопоставим на това – и на начина на разпределение на парите за общините с постановления и на диференцирания подход, според политическата сила, която управялва общината. Защото допускаме, че този подход ще се задълбочава заради идващите местни избори. Това също е начин да си купиш и манипулираш местни избори- като правиш такъв тип държавна политика към определни общини.

За въпроса кой с кого управлява, фактите говорят - 20 милиона за 31 общини на ДПС с едно постановление, за един месец.

Искаме изслушване на министъра в Комисията по образование

И управляващите, и ние смятаме, че образованието трябва да е приоритетна политика. Всички виждате случващото се със СМГ. Няма да го коментираме, защото то е следствие. Паническите действия на зам.-министърката на образованието и на инспектората е да се покрие причината, защото е абсолютно недопустимо да съсипваш авторитета на емблематично училище за България, да използваш деца, учители и родители, за да си прикриеш частните интереси – събиране на такси от деца и неотчитане на резултати както трябва- е голям проблем. Всички сигурно знаете, че става дума за състезанието „Кенгуру”.

Министерството на образованието има отговорност за провеждането му. Тази година е имало двама организатори – Съюзът на математиците в България и едно сдружение – асоциация. МОН, което носи отговорност, допуска председателят на това сдружение да е председател на Националната комисия. Допуска резултатите на състезанието, проведено от това сдружение, да бъдат качени на неговата страница, на не на страницата на Министерството на образованието. От Съюза на математиците твърдят, че децата, които са се явили при тях са постигнали по-добър коефициент на успеваемост, отколкото тези - при паралелното сдружение. И всичко това под погледа на МОН.

Това сдружение, за да проведе такова състезание, е събрало такси и от децата. Това е истинският конфликт. И това съсипва авторитета на СМГ. Става дума за пари, частни интереси и че МОН толерира това. Съюзът на математиците твърдят, че са предупреждавали за тази ситуация и какво ще се случи. В СМГ не е проблемът, който се представя пред обществото, а в сбърканата работа на правителството, на министерството, което толерира частни интереси, не си е свършило работата да качи протоколите от двете състезания, от двата организатора- да се види разликата.

И което е допуснало председателят на второто сдружение – асоциация да е председател на Националната комисия, която обобщава ситуацията. Това е конфликт на интереси. И сега да си измиваш ръцете с децата- е абсолютно недопустимо. Затова, с началото на парламентарния сезон ще имаме питане към министъра на образованието, изслушвания в Комисията по образование на министъра и на всички страни. Ако образованието ще ни е приоритет на всички- да е стойностна и истинска политика. Ако само ще говорят, че им е приоритет, а зад завесите се случва това, то и малкото останало от образованието, ще го досъсипят. На това ние ще се противопоставим.