Парламентът готов да даде право на граждански арести на КПКОНПИ

Управляващото мнозинство е готово да увеличи правомощията на наскоро създадения и наречен мегаорган за борба с корупцията, конфликта на интереси и незаконно придобитото имущество – КПКОНПИ, като му разреши да извършва и задържане.

Това показа проучване на Клуб Z сред депутати от ГЕРБ и Обединени патриоти, членове на комисиите, които се занимават с контрол на службите, с вътрешните работи и борбата с корупцията.

Формалният повод е поредният призив на председателя на КПКОНПИ (Комисия за противидействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество) Пламен Георгиев, ръководеното от него ведомство да може и да задържа. Сега то няма такива правомощия и последният пример е показният арест на кметицата на столичния район "Младост" Десислава Иванчева, когато цялата мощ на държавата се стовари върху й - в акцията участваха на практика всички силови и „наказателни“ звена- от МВР, през прокуратурата, до КПКОНПИ. Така и не стана ясно каква точно е ролята на комисия "Антикорупция".

Какво иска „Антикорупция“

„Единствената институция в Европа, която разкрива престъпления и няма правомощия да задържа и ако установим данни за извършено престъпление, трябва да повикаме друг орган да задържи, е нашата антикорупционна комисия. Това не са повече правомощия, а е нещо, което е съвсем естествено. Монополът върху задържането повече от 24 часа е единствено на прокуратурата. Просто искаме, когато виждаме, че се извършва престъпление на улицата, да можем да задържаме“, посочи Георгиев при участието си в международна конференция, посветена на борбата с корупцията, която се проведе тази седмица в столицата под патронажа на президентската институция.

На въпрос има ли лоби в парламента, отвърна:

„Не съм сондирал, просто казвам публично какво мисля. Оттам нататък депутатите трябва да кажат дали ще ни подкрепят.“

След което затвърди:

„Казвам, че не е разумно ние като институция, която разкрива престъпна дейност, да нямаме право, когато виждаме пред нас, че се извършва престъпление, да задържим лицата, които го извършват. Оттук нататък, като нямаме такова право, ще търсим институциите, които имат. Аз просто казвам какво е моето мнение. Достатъчно широко се отрази по медиите и депутатите знаят какво съм казал. Тяхна преценка е дали ще ни подкрепят или не“.

На въпрос няма ли това да доведе до вълна от публични арести като този на Иванчева, Георгиев посочи, че в случая с кметицата „именно това беше проблемът".

„Ако нямаше толкова много органи, само ние и прокуратурата можеше да свършим цялата работа. Имаше една огромна организация, много органи. Сами разбирате, че колкото повече хора участват, толкова по-голям риск има от теч на информация. Ако се прави една такава организация от 10 души, няма да има теч“.

„Не знам защо стана тази истерия, не искаме някакви големи правомощия. Искаме както всеки друг орган – правомощия да вършим работа“, посочи още председателят на мегаоргана.

Засега остава неясно, ако тази идея се претвори е реалност, как ще бъде уреден въпросът – дали това задържане в рамките на 24 часа ще се включва в мярката и като цяло - дали няма да обезсмисли задържането по Закона за МВР.

Още същия ден председателят на комисията за контрол над спецслужбите в парламента Димитър Лазаров (ГЕРБ) даде подкрепа за идеята на Георгиев, но направи уточнението, че водената от него комисия не е специализирана по тези въпроси.

Лазаров се впусна в уточнения на думите на шефа на КПКОНПИ - че „не става въпрос в никакъв случай за задържането по Наказателно-процесуалния кодекс. Не става въпрос за задържането в рамките на 72 часа, каквото имат органите на досъдебното производство, за да може прокурорът да подготви материалите, да ги внесе в съда и съдът да постанови мярка за задържане“.

„Става въпрос за физическото задържане в рамките на 24 часа. Мотивите на г-н Георгиев са, че такива операции (като акцията срещу Иванчева, б.р.) бяха от компетенциите на специализираната дирекция в ДАНС, която сега премина в КПКОНПИ. При такива операции обикновено се налага координация между много звена. Да има спиране, установяване, докато се установи фактическата обстановка. Ни най-малко не става въпрос за задържане в арестни помещения“, посочи Лазаров в интервю за „Още от деня“ по БНТ.

На въпрос дали депутатите ще подкрепят Георгиев с изменения в закона за КПКОНПИ, бе лаконичен:

„Ще обсъдим - ако влезе такова искане и има такъв дебат...“

Топката е в кабинета

Че депутатите са готови да обсъдят – оказа се – готови са. Но масово преобладава мнението, че законодателната инициатива не трябва да идва от Народното събрание, а от Министерския съвет. Въпреки че формално парламентът назначава ръководството на КПКОНПИ.

„Това е горещ картоф, който никой не иска да хване в ръце. Рискуваме да бъдем обвинени, че даваме допълнителни правомощия за извършване на граждански арести на едно звено, за което в публичното пространство и без това се говори като за „мегаорган“ с много правомощия“, сподели депутат от управляващата коалиция.

Негов колега допълни, че в този смисъл, добре би било добре инициативата за една такава промяна в закона да дойде от кабинета с гласовете на всички министри, вместо от депутати от парламентарните групи.

„Но трябва да се помисли също така за обезпечеността откъм личен състав и финанси за едно такова звено за задържане. КПКОНПИ разполага и с териториални звена“, посочи народният избраник.

От опозицията, естествено, са против.

„Дадохме на КПКОНПИ правото да поръчва специални разузнавателни средства, без да е ясно как ще ги използва в хода на гражданския процес. А сега ще й даваме правото да извършва и граждански арест. Да закриваме всички останали институции“, категорични са социалистите.