Атаките срещу властта втвърдяват подкрепата за управляващите

Нагласите на българските граждани за участие в изборите за Европейски парламент, които предстоят догодина, отбелязват лека динамика през последните два месеца – до голяма степен заради вътрешнополитически събития. Серията политически атаки срещу управляващите втвърдяват електората на ГЕРБ и Обединени патриоти.

Атаките по повод жестокото убийство на журналистката в Русе, които се оказаха неоснователни, и заплахата отляво към статуквото на управление явно мобилизират електората на най-голямата партия в управляващата коалиция. От друга страна ултиматумът на ДПС - или оставка на вицепремиера Валери Симеонов, или бутане на правителството, пък видимо действа мобилизиращо за гласуващите за ОП, тъй като главният им движещ мотив е изолирането на Движението от властта.

Опозицията в лицето на БСП явно не черпи докрай от броженията в управляващата коалиция и нагласите на избирателите да подкрепят левицата бележат дори лек спад. Социалистите по-скоро втвърдяват докрай ядрото на привържениците си, но посланията им – често свързани с политически скандали, не успяват да привлекат допълнителна подкрепа от периферията.

Подобен факт си проличава и при подкрепата за ДПС, но електоратът на Движението винаги е притежавал тази специфика – да гласува монолитно и то не заради припознаване на цели или платформи, а понякога по чисто етническа и икономическа зависимост.

Предстоящият евровот

Събитията в обществения живот на страната в последните няколко месеца очертават все по-голямото разделение в политическите възгледи на българите. Очевидно скандалите, с които партиите се опитват да печелят привърженици, не допринасят за по-голямата им електорална тежест, а натягат партийните ядра и разделят обществото.

Със сигурност влияние върху намеренията на българските граждани да гласуват на изборите за евродепутати оказва и политиката на ЕС в посока на санкции към държави, които се противопоставят на твърде и либералната политика на Съюза по отношение на мигрантите и бежанците.

Като цяло българският избирател гледа на изборите за Европейски парламент през призмата на вътрешнополитическите събития в държавата.

Това показват резултатите от телефонно интервю, проведено от „Барометър България“ сред 848 пълнолетни български граждани в периода 30 октомври - 1 ноември 2018 г.

На въпрос „Ако изборите за евродепутати се провеждат днес, за коя политическа сила бихте гласували?“ 35,1% отговарят за ГЕРБ при 35,3% през юли, 25,7% - БСП (28,9% през юли), 17,2% за Обединени патриоти (17,8% през юли), 12,1% - ДПС (15,2% през юли). За други биха гласували 4,5%, а 5,4% не са решили за коя партия да гласуват.

Доверие в работата на ръководството на кабинета

Не е изненадващо, че събитията през септември и октомври влияят на одобрението в работата на българското правителство като цяло, както и на министър-председателя и вицепремиерите.

Данните на „Барометър България“ отчитат промяната в доверието през последните три месеца. Тук следва да се отчете, че влияние към нагласите на анкетираните да изразят доверие към работата на министрите донякъде оказва и стихването но еуфорията покрай отминалото пред първата половин година на 2018-та европредседателство.

В края на октомври 2018 година работата на Министерски съвет е одобрявана от 41% от българските граждани спрямо 44% през юли, а одобрението към Бойко Борисов е 37% спрямо 39% преди три месеца. Вероятно българите имаха очакване от премиера за по-твърда и решителна позиция по повод искането за оставка на заместника му Симеонов. Благоприятно влияе, обаче, балансираното поведение на българския министър-председател във външнополитически план.

Външният министър и заместник министър-председател Екатерина Захариева остава извън политическата буря покрай смяната на министри и съпътстващите скандали и запазва 24% одобрение от анкетираните.

При вицепремиера Валери Симеонов се отбелязва спад в одобрението - 11% от участниците в проучването посочват, че му се доверяват (през юли 13% са одобрявали дейността му). Явно често непремерените изказвания на Симеонов допринасят за това. Българските избиратели вероятно му държат сметка за стабилността на кабинета и се опасяват от нови скандали, които биха довели до падане на управлението и предсрочни избори.

Томислав Дончев също търпи негативи, макар и да не е пряко замесен в отминалите събития, като одобрението към него сега е 28%, при 30% през юли. Това вероятно се дължи в забавянето на реализирането на т.нар. електронно управление, чието въвеждане е в неговия ресор като вицепремиер.

Рейтингът си запазва и Красимир Каракачанов с 36% одобрение. Явно с умерената си позиция на балансьор той се припознава от положително от избирателите като гарант за стабилност в малката, а от там и в цялата управляваща коалиция. Одобрението към него се обяснява и с личния му резултат на последните президентски избори, на които получи подкрепата на близо 600 хиляди българи.