Проговори рускинята, покорила Лхотце с Иван Томов

Рускинята Анастасия Рунова, която щурмува връх Лхотце заедно с Иван Томов, разказа за последните мигове от живота на загиналия алпинист. 24-годишната московчанка също се разминала на косъм от смъртта и само спешното ѝ транспортиране с хеликоптер до болницата в Катманду я спасило. Настя споделя пред БНР, че е отишла на експедицията до Лхотце (8516 метра) по покана на Томов, с когото преди година изкачват два седемхилядника в Таджикистан.

На 16 май Иван, а около два часа по-късно и тя, изкачват четвъртия по височина връх на планетата без помощта на допълнителен кислород и без личен шерп. Така 35-годишният русенец става третият българин, стъпил на Лхотце, и вторият след Христо Проданов, сторил това без допълнителен кислород.

Настя пък става най-младата рускиня, изкачила този осемхилядник. На слизане, обаче, Иван проявява симптоми на височинна болест и на 17 май почива в района на Лагер 4. Ето какво разказа Рулова, която е била до Иван в момента, когато той губи съзнание.

След изкачването на върха бяхте транспортирана в болница, как сте сега? Сега сте в Москва, нали?

Да и вече съм вкъщи. С главоболие и без глас.

Откога познавате Иван и имахте ли предварително план да изкачите заедно върха? Обсъждахте ли го? Какви бяха плановете ви? Така да се каже, бяхте ли партньори или така се получи в движение?

Ние пристигнахме заедно на експедицията. Иван ме покани. Запознахме се в Таджикистан миналата година, когато ходихме на връх Комунизъм (Исмаил Сомони - 7495 м, в Памир - бел.ред.) и на връх Корженевска (7014 м, пак там - бел.ред.) И в тази експедиция бяхме заедно. Имахме още един партньор, но той остана в Базов лагер заради заболяване.

С какъв апарат за връзка разполагахте - радиостанция, сателитен телефон, и у кого беше?

С радиостанция, която беше у мен.

Кога изкачихте върха и заедно ли бяхте?

На 16-и май. Иван се качи преди мен на върха и се спусна малко по-рано. Аз последна се качих и последна слязох. Стъпих на върха в 13,30 (10,45 българско време - бел.ред.).

В колко часа Иван започна да се спуска и с кого?

Той се спускаше сам и аз се спусках сама. Срещнах го около 12,00 (9:15 българско време - бел.ред.) на слизане (докато той е слизал, а тя се е изкачвала - бел.ред.).

Кога разбрахте, че той не се чувства добре?

Той беше болен, имаше кашлица по време на цялата експедиция и мислеше да не тръгва, но после каза: "Аз все пак ще пробвам"... И тръгна към върха.

Планирахте ли да спите в Лагер 4 или така се наложи и кое го наложи?

Не го планирахме, но знаехме, че може да има такава вероятност - да нямаме много сили и да се наложи да останем там. Но трябваше да слезем всички надолу, в трети или във втори лагер, минимум в трети!

С Иван в една палатка ли бяхте и кога разбрахте, че той не е добре?

Ние сме спали заедно в Лагер 4, но аз разбрах, че той е там, на сутринта, защото бяхме в различни палатки. И когато узнах на сутринта, му дадох, вода, таблетки и му поставих инжекция.

Какво направиха за Иван пакистанският алпинист Али Садпара и испанецът Серги Минготе?

Али Садпара спа заедно с Иван в една палатка, т.е. когато Иван е отишъл, Али вече е спял. Посред нощ Али се събудил и чул, че Иван иска вода. Али загрял вода, дал му да пие и на сутринта ми съобщи, че Иван е в съседната палатка и че му е лошо. А Серги ми помогна да спуснем тялото. Помогна ми в началото да се опитаме да спуснем Иван по-надолу, защото той се опитваше да ходи малко или много. А после, когато Иван загуби съзнание, той се опита да го спусне, заедно с другите испанци.

Вие говорихте ли с другите испанци? Какво Ви казаха те?

Те ми казаха, че сега трябва да спасят мен и че той няма да дойде на себе си и трябва спешно да сляза надолу. Опитахме да го преместим някак и после, когато разбрахме, проверихме пулса. Той не реагираше на светлина, нямаше пулс. Започнаха да ми помагат да се спускам надолу, защото прекарах прекалено много време на тази височина.

Къде точно умря Иван?

На около 10 метра от четвърти лагер, до палатката.

Какъв човек беше Иван, като какъв ще го запомните?

Той беше много отговорен, много добър, малко затворен. Винаги беше готов да се притече на помощ. Отговорен, сериозен и обран.

Можете ли да кажете на какво Ви научи тази история?

Все още не мога да дойда на себе си от случилото се, да приема и да осъзная всичко, което се случи. Единственото, което ми идва наум в отговор на Вашия въпрос, е, че не е нужно да изпитваш себе си и да търсиш с всички усилия границите си, това не е нищо. Сега ми е празна главата, преживявам случилото се и не мисля засега за житейските уроци.

Направи ли Иван грешки?

Не мога да преценя това.

Какво бихте искали да Ви се случи от тук нататък? Искате ли да продължите да ходите по високите планини?

Да.