Конкурс за химн на Димитровград

До 31.12.2016 г. ще се приемат предложенията за текст на химн на Димитровград в конкурса, обявен от общината по повод честването на 70 години от създаването на града.

Това съобщиха от министерството на културата.

Конкурсът за химн бе обявен на основание на Решение №396/29.09.2016 г. на Общински съвет – Димитровград, и във връзка със Заповед № РД-06-1509/14.10.2016 г. на Кмета на Община Димитровград. Етапите в провеждането на конкурса са два: избор на текст и избор на музика за химн на Димитровград, припомнят от общината. Сроковете за приемането на текстовите творби за химн на Димитровград са от 01.11.2016 г. до 31.12.2016 г. Текстовете за химн на Димитровград трябва да бъдат специално подготвени за целта, като темата да засяга миналото, настоящето и бъдещето на града и да подчертава неговата уникалност, отбелязват организаторите на конкурса. Адрес за изпращане на текстовете: гр. Димитровград, бул. „Г.С.Раковски” №15 или на имейл адрес: [email protected].

При изпращане на текстовете авторът трябва да посочи своето име, възраст, местоживеене, телефон за контакти и електронен адрес.

След изтичане на срока, комисията до 15.01.2017 г. излъчва едно предложение за създаване на музика по него и го обявява на интернет страницата на Община Димитровград и в Съюза на композиторите и Съюза на българските музикални и танцови дейци, както и в националните електронни медии. Всички, които пожелаят да се включат във втория етап от конкурса, а именно - в избора на музика за бъдещия хим на Димитровград, трябва да знаят, че предложенията за музика на химна трябва да бъдат в нотно изписване за клавир, глас и демозапис, включващ цялостния вариант – посочения от комисията текст и създадената музика към него.

Срокът за подаване на музикалните творби за химн на Димитровград е от 15.01.2017 г. до 15.04.2017 г. Адресът за изпращане на музикалните творби на СD е: гр. Димитровград, бул. „Г.С.Раковски” №15. При изпращане на творбите авторът следва да посочи своето име, възраст, местоживеене, телефон за контакти и електронен адрес.

До 30 април 2017 г. комисията излъчва три предложения за химн на Димитровград. Предложенията на комисията се подлагат на обществено обсъждане в срок до две седмици след излизане на предложенията, допълват от общината. Наградният фонд за класирания текст и музиката към него за химн на Димитровград е следният:

- за класирания текст на химна – 1 500 лева.

- за класираната музикална част на химна – 2 000 лева.

Димитровград е създаден върху основата на три селища – Раковски, Марийно и Черноконево, които имат своя интересна история. Археологическите данни сочат, че териториите им са били обитавани от хилядолетия. Най-древните предмети - плод на човешката дейност в Димитровград са открити в пещерата „Дядо Паньовата дупка” в местността Габера. Специалисти датират обработените кремъчни острия от времето на палеолита. Благоприятните климатични условия и плодородната почва около реките Марица и Меричлерска са привличали хората и през античността. За това свидетелстват и намерените множество керамични материали и находки от землището на Димитровград. Най-вероятно през късната античност е била построена и крепостта в м. Калето или Дурхана, която се отъждествява с Блесна или Блисимос. В пределите на Българското ханство тя била включена след победоносните походи на хан Крум срещу Византийската империя. Истински разцвет Блесна изживяла по време на византийското владичество в периода ХІ-ХІІ в., когато се превърнала в голям духовен и военен център. Средновековните летописци свързват името на града с Третия кръстоносен поход начело с император Фридрих І Барбароса през 1189 г. и победните походи на цар Калоян през 1202 г. в Тракия. За последен път името на Блесна се споменава в изворите заради брата на пленения от българите император Балдуин Фландърски – Анри. Той нахлува през 1206 г. в Тракия и превзема крепостта, която била изоставена от жителите и защитниците си. Каква е била точната съдба на укрепителното съоръжение след това - не е известно. Археологическите материали свидетелстват, че животът около него е продължил и след това.

След завладяването на Тракия от османците, районът около днешния Димитровград попада в т.нар. Румелийски вилает.

Най-голямото от трите села, с. Раковски, е известно в османските регистри и пътеписи от ХVІ-ХІХ в. с името Каяджик (на турски „кая” е скала, камък). През 1906 г. селището е преименувано на Каменец, а през 1925 г. на Раковски. В писмените извори от ХVІІ-ХІХ в. с. Марийно е известно с името Кокарджа. През 1897 г. селището е преименувано на Марийно в чест на княгиня Мария Луиза, съпруга на княз Фердинанд, която се включва в акцията за подпомагане на пострадалото от наводнение население. Легенда разказва, че на мястото на с.Черноконево е съществувало старо селище, наречено Черничево, но чума прогонва неговите жители. По-късно жителите на някогашното Черничево се завръщат и именуват селото си Караатли, тъй като техният предводител яздел черен кон - на турски „кара ат”. През 1906 г. селото е преименувано на Черноконево. Основен поминък на населението е земеделието, а в края на ХІХ - началото на ХХ век особено развитие получава зеленчукопроизводството. Част от местното население се занимава със салджийство (превоз на стоки по р. Марица), а друга с вараджийство (производство на вар). През 1873 г. е прокарана железницата на барон Хирш, която минава през село Каяджик. Гарата дава тласък на развитието на селото и го превръща в център на търговията. През 1895 г. се поставя и началото на въгледобива в региона. В годините между двете световни война в Маришкия каменовъглен басейн са построени две топлоелектрически централи, които поставят началото на електропроизводството и електрификацията в Южна България. В с. Раковски е открита консервна фабрика и започва строителство на голям циментов завод между селата Марийно и Черноконево. Така започва оформянето на крупен индустриален район, което предвещава изграждането на градско селище с голямо значение за страната. През 1946 г. е взето и правителствено решение първият български завод за изкуствени торове да бъде построен именно в землището на с. Раковски. В свое заседание от 3 април 1947 г. на Общинската управа на с. Раковски се решава селото, заедно със с. Марийно и поселището при заводи и мини “Вулкан”, да се обяви за град под името Димитровград. През пролетта на 1947 г. е решено строителството да стане с участието на бригадири. На 2 септември 1947 г. Министерски съвет издава Постановление № 3, което гласи: “Селата Раковски и Марийно, Хасковска околия и Черноконево, Чирпанска околия, се обединяват в едно селище, което се провъзгласява за град под името Димитровград“. От лятото на 1947 г. на поляните край р. Марица започва голямо строителство. Едновременно се подготвят площадките на АТЗ и ТЕЦ “Марица-3”, усилено се строи Циментовият завод “Вулкан”, прокарват се улици и водопроводи, израстват първите жилищни блокове за строителите и жителите на новия град. През следващите години Димитровград израства като значим промишлен център. Първото пуснато в действие предприятие е Циментовият завод “Вулкан”. На 16.10.1947 г., с влизането в експлоатация на първа пещ, се поставя началото на производството на цимент в района. През 1948 г. е направена първата копка и на първия български завод за производство на изкуствени торове. Официалното му откриване е на 5.11.1951 г. Същия ден е открита и новата електроцентрала – ТЕЦ “Марица-3”. Градът става и център на въгледобива. Учреденото през 1948 г. ДМП “Марбас”, обединява всички съществуващи мини в района, а разкритите впоследствие нови рудници дават работа на голяма част от жителите на града. През следващите десетилетия индустриалният облик на града се допълва от изградените предприятия на леката промишленост – Хлебозавод, Промкомбинат, фабрика за чанти “Пролет”, фабрика за трикотаж “Гергана” и др.Това, което прави впечатление в Димитровград, е не само значителното струпване на предприятия на тежката промишленост, но и неговата специфична архитектура и особеното внимание, което е отделено на озеленяването. Изграждането на цялостна зелена зона, включваща три парка, зелени пояси край р. Марица, множество междублокови и квартални градинки, значително улично и булевардно озеленяване, превръщат града в едно от най-озеленените селища в България.

Димитровград има и богат културен живот. В началото на 50-те години на ХХ век в Димитровград са създадени музеят, духовият оркестър, театърът, градската библиотека. През 1957 г. започва своята работа и първият кинолюбителски клуб в България, а на 24 май 1962 г. отваря врати първият за страната любителски планетариум и астрономическа обсерватория.

От 1970 г. водят началото си и Националните “Димитровградски дни на поезията”. Те се провеждат традиционно в началото на месец май на всеки две години и са свързани с паметта на поета-символ на града – Пеньо Пенев.