3 Февруари, 2017 11:00 6 382 3

Притча: На върха на планината

Едва след трудностите разбираме истината

Притча: На върха на планината - 1
Снимка: Shutterstock

Една тибетска притча разказва за мъдър учител, който имал дебелоглав ученик. Учителят многократно се мъчил да го запознае с природата на неговия ум, но все не успявал. Най-накрая се ядосал и му казал:

- Слушай! Искам да занесеш този чувал с ечемик до върха на онази планина. Но не трябва да спираш да почиваш. Продължавай, докато стигнеш върха.

Ученикът бил простоват човек и вярвал непоколебимо в учителя си, така че направил точно каквото му било наредено. Чувалът бил тежък. Той го нарамил и тръгнал по склона на планината. Не смеел да спре. Ходел и ходел, а чувалът му се струвал все по-тежък и по-тежък. Изкачването било дълго. Най-накрая, когато стигнал върха, човекът пуснал чувала и с дълбоко облекчение се свлякъл на земята изтощен. Почувствал свежия планински въздух върху лицето си. Цялото му упорство се било стопило, а с него и обикновеният му ум. Струвало му се, че всичко е спряло. В този момент изведнъж осъзнал природата на ума си. „Аха! - помислил си. - Ето какво е искал да ми покаже учителят през цялото това време." После хукнал надолу по планината и нахълтал в стаята на учителя си, забравил всякакво приличие.

- Мисля, че схванах!... Наистина схванах!

Учителят се усмихнал с разбиране и отговорил:

- Значи си преживял интересно изкачване на планината, нали?

Подобни “интересни” преживявания е имал всеки един от нас, на когото се е наложило да носи “чувал до планината”. А на теб случвало ли ти се е? ... И когато вече си стигнал планината, изтощен от пътя, откриваш истината и отговора!

Които и да сте, вие също можете да изпитате това, което е изпитал този ученик на върха. Именно това преживяване ще ви даде нужното безстрашие, за да се справите с живота.

В подходящ момент, след трудно изкачване, можем да осъзнаем кои сме всъщност.


Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Дедо ПОП

    4 0 Отговор
    Чаках някой да напише нещо , но явно притчата е трудна за осмисляне. За мен, чувалът е животът на човек, и само като го изживее, разбира колко тежък е бил !
    P.S. Събина , продължавай с притчите!Поучителни са . Благодаря !
  • 2 Грую

    2 1 Отговор
    Според мен планината е била Витоша, а ученикът е бил от с. Банкя, и единствената книга, която е прочел е "Винету".
  • 3 Ици

    2 0 Отговор
    А според мен чувала е човешкото мислене, колкото повече човек се натоварва психически и с мнението и желанията на другите, толкова по-тежко му става. Като хвърли "чувала" вижда нещата и му олеква