Излизайки от дома си, една жена видяла трима старци с дълги бели бради и им казала:
- Сигурнo сте гладни. Моля ви, влезте у дома и ще ви дам нещо за ядене.
- А децата вкъщи ли са? - попитали я те.
- Не, излязоха - отвърнала тя.
- Тогава ние няма да влезем.
След обяд, когато децата се върнали от училище, жената им разказала за случката с тримата мъже.
- Иди им кажи, че сме се върнали и ги покани да влязат - казали те на майка си.
Жената излязла и поканила тримата мъже в дома си.
- Ние никога няма да влезем заедно – отговорили този път те. А един от старците пояснил:
- Неговото име е Богатство - казал той, посочвайки един от другарите си. После, като посочил другия, добавил:
- Този е Успех. А пък аз съм Любов. След това допълнил:
- Върни се вкъщи и решете със семейството си кой от нас искате да дойде в дома ви.
Жената се върнала и разказала на семейството си случилото се.
- Колко странно! - възклихнали децата. Е, понеже ни е паднал случая, нека да поканим Богатството.
Майката обаче не била съгласна: - А защо да не поканим Успеха? Баща ви има голяма нужда от него за бизнеса си
Тогава най-малката, която още смучела палеца на ръчичката си, на свой ред казала:
- Искам Лубов, искам Лубов...
И майката решила да покани Любовта. Излязла и повикала стареца. Любовта се надигнала и се запътила да влезе в къщата. Другите двама обаче също станали и го последвали. Озадачена, жената попитала Богатството и Успеха:
- Аз поканих само Любовта. А защо и вие идвате?
Тогава тримата старци й отговорили в един глас:
- Ако беше поканила Богатството или Успеха, другите двама от нас щяха да останат отвън, но понеже ти покани Любовта, там където е Любовта, там са и Богатството и Успеха.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Дедо ПОП
Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства. Щастието, Тъгата, Познанието и всички други, включително и Любовта.
Един ден на чувствата било съобщено, че островът ще потъне, затова всички приготвили лодките си и отплували. Единствено Любовта упорствала да остане до последния възможен момент. Когато островът бил почти потънал, Любовта решила да помоли за помощ.
Богатството преминало покрай Любовта... Любовта казала:
- Богатство, вземи ме със себе си.
- Не мога – отговорило Богатството... – Имам много злато на кораба си и няма място за теб.
Любовта решила да помоли Суетата, която също преминала в красив кораб:
- Суета, моля те помогни ми.
- Не мога да ти помогна, Любов, цялата си мокра и може да повредиш кораба ми. – отговорила Суетата.
Тъгата била наблизо, затова Любовта я помолила:
- Тъга, позволи ми да избягам с теб.
- Не мога, Любов. Толкова ми е тъжно, че имам нужда да остана сама.
Щастието също преминало покрай Любовта, но било толкова щастливо, че дори не чуло, когато Любовта го повикала.
Внезапно се чул глас:
- Ела, Любов, аз ще те взема със себе си.
Гласът бил на непознат възрастен.Любовта била толкова развълнувана и щастлива, че забравила да попита за името му. Когато пристигнали на сушата, той продължил по пътя си. Любовта, осъзнавайки колко много му дължи, попитала Познанието:
- Кой ми помогна?
- Помогна ти Времето – отговорило Познанието.
- Времето? – п
14:56 06.02.2017
2 Дедо ПОП
- Помогна ти Времето – отговорило Познанието.
- Времето? – почудила се Любовта, - Но защо Времето ми е помогнало?
Познанието се усмихнало и с дълбока мъдрост отговорило:
- Защото само Времето е способно да разбере колко велика е Любовта!)
14:58 06.02.2017