Да срещнеш Бог

Едно малко момченце искало да срещне Бог. То знаело, че трябва да измине много път до мястото, където Бог живее. И така, то сложило в куфарчето си сандвичи и лимонада и започнало своето пътешествие.
Когато изминало едва три пресечки, момченцето видяло един възрастен човек. Той седял в парка и наблюдавал гълъбите. Момчето седнало до него и отворило куфарчето си. Тъкмо щяло да отхапе от сандвича си, когато забелязало, че възрастният мъж поглежда гладно. То предложило на човека сандвич.
Старецът приел сандвича с голяма благодарност в очите и се усмихнал на момчето. Усмивката му била толкова любезна, че момчето поискало да я види отново и предложило на мъжа лимонада.
Той отново се усмихнал на момчето. То било възхитено. Така те седели в парка цял следобед, яли сандвичи и се усмихвали, без да си кажат и думичка.
Когато започнало да се смрачава, момчето осъзнало, че е много уморено и станало да си тръгва вкъщи. Но преди да измине и няколко крачки, то се обърнало назад, изтичало до пейката и прегърнало стария човек. Той се усмихнал с най-широката си и най-мила усмивка.
Когато, малко по-късно, момчето отворило вратата на дома си, майка му била толкова учудена от грейналото от радост лицето на сина си, че го попитала:

- Какво те направи толкова щастлив?

Момчето отговорило:

- Обядвах с Бог!

И преди майка му да успее да каже нещо, то добавило:

- И знаеш ли какво? Бог има най-красивата усмивка, която някога съм виждал.
През това време възрастният мъж, който също сияел от радост, се върнал вкъщи. Неговият син бил смаян от мира, изобразен на лицето му и попитал:

- Татко, какво те направи толкова щастлив?

Той отговорил:

- Ядох сандвичи с Бог в парка.

Преди синът да успее да каже нещо, той добавил:

- И знаеш ли, Той е много по-млад, отколкото очаквах.

Много често ние подценяваме силата на едно докосване, на една усмивка, на мила дума, слушащо ухо, честен комплимент или най-малък жест на грижа, всички от които могат да променят един живот.