Притча: Дай всичко, което имаш

Продавачът стоеше зад тезгяха на магазина и разсеяно наблюдаваше минувачите. Едно малко момиченце се приближи до магазинчето и залепна за витрината. Когато намери онова, което търсеше, очите му заблестяха от възторг. То влезе и помоли да му покажат гердана от тюркоаз.

- Това е за сестра ми. Можете ли да го опаковате красиво? -попита момиченцето.

Собственикът с недоверие погледна малкото дете и попита:

- А колко пари имаш?

Момиченцето извади от джоба на палтенцето си кърпичка, завързана на вързопче, развърза я и изсипа на тезгяха богатството си от дребни монети. С надежда в гласа си попита:

- Ще стигнат ли?

Бяха наистина купчинка дребни монети. Момиченцето заприказва:

- Знаете ли, искам да направя подарък на кака ми. Откакто почина мама, тя се грижи за нас, а за себе си никога не намира време. Днес е рожденият ѝ ден и съм сигурна, че страшно ще се зарадва да получи точно този гердан. Ще ѝ отива на очите.

Мъжът взе гердана, отиде навътре в магазина, донесе красива кутийка и сложи вътре огърлицата. Опакова пакетчето и го завърза с панделка.

- Заповядай! - каза на момиченцето. - И го носи внимателно!

Детето бързо побягна към вкъщи. Работният ден беше на привършване, когато в магазина влезе една девойка. Тя сложи на тезгяха кутийка и до нея постави опаковъчна хартия и развързана панделка.

- Тук ли е купен този гердан? Колко струваше?

- А! - засмя се продавачът - цената на всяка вещ в моя магазин е конфиденциална и зависи от договарянето между мен и клиента.

Девойката строго промълви:

- Но сестра ми имаше само няколко дребни монети. А този гердан е от тюркоаз, нали? Вероятно е доста скъп. Това не е по джоба ни.

Мъжът опакова отново гердана в кутийката, завърза панделката, подаде пакетчето на девойката и каза:

- Тя плати най-високата цена. Повече, отколкото може да плати който и да е възрастен – тя даде всичко, което имаше.

Тишина изпълни малкото магазинче и две сълзи се търкулнаха по лицето на девойката, стискаща в треперещата си ръка малкото пакетче.