Светът е изправен пред ужасна криза. Пясъкът е на привършване

Всеобщото мнение е, че пясъкът е неизчерпаем - безкраен ресурс, който може да бъде открит по плажовете и в безбрежните пустини... Но хората грешат.

Наскоро група експерти публикува статия в списание Science, според която прекомерният добив на пясък в глобален мащаб вреди на околната среда и дори би могъл да доведе дори до сериозни междудържавни конфликти.

"По цял свят се добиват пясък и чакъл и тяхното количество представлява най-големият обем твърд материал, извличан в световен мащаб. Образувани от ерозивни процеси в продължение на хиляди години, днес тези две суровини се изнасят с много по-голяма скорост, отколкото природата може да ги възобнови. В същото време обемът, който се добива, оказва голямо влияние върху речните, крайбрежните и морски екосистеми, което води до загуба на почва около реките, ерозия на бреговете, намаляване на водата и количеството на отлаганията. Въпреки огромните количества пясък и чакъл, които се използват, нашата нарастваща зависимост от тях, както и въздействието, което оказва добивът им върху околната среда, този въпрос е сред най-често пренебрегваните от страна на политиците и остава до голяма степен неизвестен за широката общественост", пише в доклад на ООН, посветен на околната среда.

Между 1900 и 2010 г. обемът на природните ресурси, използвани в строителството на сгради и за изграждането на транспортни инфраструктури, се е увеличил 23 пъти. Пясъкът и чакълът представляват най-голямата част от тези първични материали (79% или 28,6 гигатона годишно през 2010 г.)

В повечето региони пясъкът е общ ресурс, т.е. ресурс, който е достъпен за всички. Поради трудностите, свързани с регулацията на потребление и ограничаването на достъп, ресурсите, извличани от обикновените водни басейни, могат да доведат до трагични резултати. Хората егоистично и необмислено ги изчерпват, неосъзнавайки дългосрочните последици от своите действия.

Огромното търсене, съчетано с неограничния добив, е перфектната рецепта за недостиг, подчертават изследователите в The Conversation. Многобройни доказателства категорично показват, че пясъкът става все по-оскъден в много региони. Например, във Виетнам вътрешното търсене на пясък надвишава общите резерви на страната. Ако това несъответствие продължи, страната може да изчерпи пясъка за строителни нужди до 2020 г., според последните изявления от Министерството на строителството на страната.

Докато учените полагат големи усилия, за да определят доколко изграждането на инфраструктурни системи, като например пътища и сгради, засягат местообитанията, които ги заобикалят, напълно се пренебрегва въздействието на извличането на строителни минерали като пясък и чакъл за изграждането на тези структури.

Пясъкът е ключова съставка в производството на бетон, настилки за пътищата, стъкло и електроника. Огромни количества пясък се добиват за проекти за отводняване и мелиорации, добив на шистов газ и програми за запълване на плажни ивици.

Преди години, пясъкът е бил местен продукт. Но недостигът на регионално равнище и забраната за добива му в някои страни го превърнаха в глобална стока. Неговата стойност на международните пазари скочи до небето, увеличавайки се почти 6 пъти в последните 25 години.

Печалбите от добива на пясък често стимулират незаконния бизнес. В отговор на ширещото се насилие, между конкуриращи се за пясък групи, правителството на Хонконг въвежда държавен монопол върху добива и търговията му в началото на 20-ти век, която продължава до 1981 г.

Днес организирани престъпни групи в Индия, Италия и други страни извършват незаконна търговия с пръст и пясък. Сингапур, който е сред най-големите вносители на пясък, е въвлечен в спорове с доставчиците си Индонезия, Малайзия и Камбоджа.

Прекомерният добив на пясък е довел до промени в речните и крайбрежни екосистеми, спиране на отлагането на седименти и води до ерозия.

Изследвания показват, че добивът на пясък влияе и върху множество животински видове, включително на риби, делфини, ракообразни и крокодили.