Притча за поуката от притчите

Веднъж една голяма група мъдри притчи се събрали заедно за да си поговорят, както правят понякога и хората. Всяка разказвала себе си, а останалите слушали и се радвали на мъдростта на сестра си. Само една седяла тихо в ъгълчето и тъжно се усмихвала.

И ето, всички притчи разказали за себе си, но единствено тя не отронила нито дума. Няколко от съседките ѝ учудено я попитали:

- Защо така мълчиш и не разказваш за себе си?

- Не ти харесва това, което чу от нас ли?

Тъжната притча отвърнала:

- Може ли първо нещо да ви попитам, мъдри мои сестри?

-Разбира се! Питай! - приканили я притчите.

- Ето, хората са ви слушали. Какво казваха след това?

- Хвалеха ни.

- Цъкаха с език/

- Радваха се.

- Клатеха глава.

- Усмихваха се.

- Казваха: "Вярно е!"

Дълго изброявали притчите, а приятелката им ги слушала. Когато споделили всички отговори, тя отново заговорила:

- Хубаво е, че са били доволни. Хубаво е, че са ви разбрали, че са оценили вашата мъдрост и истина. Но промениха ли начините, по които се държат след това? Или останаха същите, каквито бяха?

Останалите притчи отвърнали с мълчание.

- Затова съм и тъжна притча, сестри мои.