Сънищата могат да направят живота по-малко страшен

Когато спим, мозъкът ни преминава през пет отделни фази, които се повтарят през нощта. Особено значение има REM-сънят или фазата на бързия сън, известна още като фаза на бързите движения на очите. Колкото по-качествен е сънят през тази фаза, толкова по-малка е вероятността да се появят страхове.

REM-сънят идва след дълбокия сън и е близка до събуждането. Това е моментът, когато мозъкът и тялото стават енергични и най-важното — това е фазата, в която започваме да сънуваме.

Известно е, че REM-сънят спомага за съхраняването на спомените ни, балансира настроението ни, а според нови изследвания, помага на хората да преодолеят страховете си.

В статия, публикувана в специализираното издание The Journal of Neuroscience, учени от Центъра за молекулярна и поведенческа невронаука, към университета "Рътгърс", обясняват, че тяхното изследване е първото, което доказва, че качеството на съня влияе върху начина, по който се справяме със страшните и неприятни спомени, които изскачат в съзнанието ни.

Предишни изследвания установяват, че хората страдащи от посттравматично стресово разстройство, често имат лош REM-сън. Новото изследване предполага, че качественият REM-сън преди травмата, би могъл да помогне на хората да се справят със своите страшни спомени по-лесно.

"В крайна сметка, нашите резултати предполагат, че REM-сънят може да служи като неинвазивен биомаркер за устойчивостта или чувствителността на хората към психически травми", пишат изследователите и допълват: "Досегашните изследвания на съня, при индивиди с посттравматичен стрес, показват аномалии във фазата на бързия сън. "

Резултатите от настоящото изследване показват, че по-високите изходни нива на REM-сън предполагат "по-слаба страхова активност и имат отношение към връзката между хипокампуса, амигдала и вентромедиалния префронтален кортекс".

По време на изследването, обхванало няколко десетки млади хора, били извършени две поредици от експерименти. По време на първата, в рамките на една седмица, участниците слагали нощем на главите си специални ленти за изследване на мозъчната активност и гривни на ръцете си, за да се проследят движенията им.

След това те посещавали лаборатория, където им показвали неутрални изображения, преди да бъдат подложени на ефекта от слаб електрически ток. Целта била да свържат неутралното изображение с неприятно събитие.

По време на експериментите активността на различни мозъчни зони била преценена с помощта на функционална магнитнорезонансна томография. За преценка на съня при втората поредица експерименти била използвана по-прецизна апаратура — полисомнограф.

И в двата случая учените получили сходни резултати. У участниците, които имали здрав сън, мозъчните зони, които отговарят за формирането на страхове — амигдалата, вентромедиалният префронтален кортекс и хипокампусът, функционирали по-несъгласувано. За тези участници било по-трудно да свържат изображението с болката, получена вследствие на ефекта от електрическия ток.

Особено слаби били функционалните връзки между тези мозъчни зони у участниците с качествен сън във фазата на бързите очни движения. Това показва, че склонността към формиране на устойчиви страхове зависи от режима на съня на индивида.