Притча за изкуството на благодарността

Много малко жени са усвоили основите на Дзен. Регентсу била една от тях. Тя искала да направи поклонение и пристигнала в селото по залез слънце. Потърсила тя подслон за през нощта, но селяните затръшвали вратите си в лицето ѝ. Те били ортодоксални будисти и не можели да приемат жена Дзен. Затова и я изгонили от селото.
Нощта била студена, а жената останала без храна и без подслон. Вишните в полето станали нейния подслон. Студената мразовита и мрачна нощ не ѝ позволявала да заспи. Било опасно, защото през полето преминавали и диви животни...
В полунощ се събудила след кратка дрямка. Треперейки от студ, погледнала към нощното пролетно небе и видяла цъфтящите вишни, които и се усмихвали в мъгливата лунна нощ. Победена от преливащата красота, тя се изправила и се поклонила до земя на селото:
- Благодарение на вас, аз останах без подслон, но се оказах през нощта под прекрасните цъфнали вишни!.
С огромна искреност тя благодарила на тези хора, които отказали да я приютят, защото в противен случай щяла да спи под нормален покрив и би пропуснала тази феерия от черешов цвят, лунния шепот, както и нощната тишина.
В нея нямало и грам гняв, поради това че е останала без подслон. Не само приела всичко това, но го и приветствала. Чувствала се благодарна. Благодарността държала душата ѝ в топлина и уют.