Сесил Каратанчева вече е семейна

Втората ни женска ракета Сесил Каратанчева и дългогодишният ѝ приятел Георги Долмов са сключили брак на 17 ноември миналата година, пише Dir.bg. Сватбата е била в Пунта Кана, в Доминикана, в много тесен семеен кръг.

За първи път в студиото на COOL...Т пред Петя Дикова Сесил разказа всичко за щастливото събитие: „Беше в края на сезона, комбинирах почивка и сватба, тъй като няма време за нищо. Дори за собствената ми сватба.“

Топтениситката ни изпрати много успешен сезон, в който разгроми шампионката от „Ролан Гарос“ Франческа Скиавоне и беше първа женска ракета на България. В едно от редките си интервюта, Сесил призна, че на моменти още ѝ е „странно“, че вече е госпожа и добави:

„Не исках голяма сватба. Исках да се насладим на момента, защото много мои близки приятелки се ожениха и ми казваха: „Всичко мина толкова бързо, толкова натоварено, чувстваме се толкова изтощени, уморени, нищо не помним.“ Аз не исках такъв ден. Исках да запомня всеки един момент, защото всеки се надява да го направи само веднъж в живота си“, казва Каратанчева.

Жоро успява да спечели Сесил след няколкомесечно преследване, а първите им срещи минават в кварталната бензиностанция – във видеото може да чуете забавната история как двамата си говорили и по 12 часа, без да могат да се разделят.

„Детето чудо на българския тенис“, както наричаха Сесил, а отскоро госпожа, разказва за избраника си – бившия футболист Жоро: „Той има голямо сърце. Той е изключително добър човек и ме кара да се чувствам изключително щастлива.“

Сесил сподели, че родителите ѝ много харесват Георги и подкрепят младото семейство. Като бивш професионален спортист, той познава и разбира ритъма на нейния живот.

Наскоро в дясното коляно на състезателката откриват доброкачествено образувание, затова и топтенисистката ни ще пропусне срещите от „Фед Къп”. Лекари от цял свят съветват Сесил да направи операция, но Жоро е решен да ѝ помогне да се справят с проблема по алтернативен начин.

„Половината ми живот е минал на кортове, по зали, в тренировки. Това е един втори етап от живота, така ги разделям. Но надеждата е същата. В края на деня се надяваш на трофей. Тук се надяваш да минат едни златни, трудни, леки, хубави, лоши, всякакви, но в крайна сметка успешни едни 40-50 години, да се обърнеш назад и да видиш, че в крайна сметка си шампион. Много пъти са ме питали каква е целта в живота ми, какви са ми мечтите, и може би е това – когато съм, живот и здраве, една баба на 70 – 80 години, като седна вечерта да си кажа: „Ех, щастлива съм, не съжалявам за нищо, направих правилните избори.“