Кристиан Етелен е един от най-известните френски адвокати по наказателни дела. Една късна ноемврийска вечер през 2016-а той стои на бюрото си и обмисля евентуалното си оттегляне. Тогава получава поразително телефонно обаждане. Първо, защото обаждащият се е бил обявен за мъртъв преди години, и второ, защото обаждането е свързано със смел обир, случил се преди близо 30 години, пише webcafe.
Гласът от другия край на телефонната слушалка е на Жил Бертен — някогашен нихилист и пънк вокалист в групата от френския град Бордо Camera Silens. Бертен е имал много последователи сред младежите — анархисти и леви екстремисти, вярващи, че няма бъдеще, или поне не за тях.
Великобритания е имала своя Сид Вишъс и Sex Pistols — Жил Бертен е бил френският му еквивалент.
В края на 80-те години групата и обкръжението ѝ мизерствали, въпреки успеха си, и били пристрастени към дрогата. Няколко от тях били заразени с вируса на ХИВ след споделяне на заразени спринцовки, с които си инжектирали хероин.
Те преценили, че не им остава още много живот, поради което решили да си отидат с гръм и трясък — като организират мащабен въоръжен обир и после изхарчат всички пари, преди да умрат.
Точно това и сторили някои от членовете на групата — откраднали 12 милиона франка (близо 2 милиона евро) от трезор на Brink's в Тулуза. Тези пари били цяло състояние по онова време. Обирджиите — пънкари дори се обадили на местен вестник, за да се похвалят с извършеното престъпление. Никой не пострадал при обира, а полицията бързо осъзнала, че си има работа с аматьори. Всички били заловени в рамките на година, с изключение на един заподозрян — Жил Бертен.
Почти никакви пари не били възстановени, а част от анархистите — обирджии, вече тежко болни, починали със симптоми, свързани със СПИН.
Другите, след кратък престой в затвора, се върнали към скромния, обикновен живот и нормална работа от 9 сутринта до 5 следобед.
Жил Бертен бил осъден задочно на 10 години затвор. С годините и обирът, и пънк — движението били забравени. Вокалистът/осъден обирджия бил обявен за мъртъв. Семейството му — включително неговият син, роден през дивите години на Жил в Бордо — повече не чули нищо за него.
И все пак Бертен е напълно жив и вече не се свени да разкаже историята си пред журналисти. Висок, с рошава коса и сляп с едното око — последица от преболедуван хепатит след употреба на наркотици — той е изключително любезен и свенлив. Разказва за тези 28 години, през които се е укривал, и защо сега се е завърнал.
След обира той буквално носи чували с банкноти. Заминава за Португалия, където отваря магазин за грамофонни плочи. За всичко плаща с пари в брой, естествено. От време на време се случва някой пътуващ музикален фен от Франция да го разпознае, но Бертен винаги отрича да е пънкарят обирджия. Всеки път, в който вижда кола с френски номера пред магазина, той е убеден, че го следят или наблюдават.
След 10 години работа в магазина Бертен решава, че френската полиция е по следите му. Заминава за Барселона с испанската си приятелка. Нейното семейство държи там бар, където той става барман. Приятелката му му ражда дете. Само тя знае за миналото му — за всички останали той остава човек без предистория.
Бертен обаче споделя, че когато е близо до смъртта по време на боледуването от хепатит е спасен от екипа на болница в Барселона — безплатно, без да му задават никакви въпроси, защото нямал документи. За него това било повратната точка — той решава, че е време да се изправи лице в лице с миналото си и да каже истината на сина си. Животът му е спасен, а самият той по това време не дава нищо на обществото.
"Осъзнах, че трябва да кажа истината и да призная тъмното си минало", разказва някогашният музикант.
Така се стига до въпросното телефонно обаждане до адвоката. Бертен прекосява границата с влак до Тулуза — и в присъствието на адвоката се предава в полицията.
Признава, че е нервен заради делото срещу него, но все пак чувства огромно облекчение, сякаш планина е паднала от раменете му.
"Това е последният етап от дълго изпитание, през което трябва да премина", казва той. "Тревожа се, завива ми се свят от мисълта за това, особено като знам, че има риск да ме осъдят на до 20 години затвор. Но наистина ще направя това, заради моя 7-годишен син. Той все още не разбира напълно какво съм правил през моите близо 30 години на укриване, но трябва да научи“, разказва Бертен.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Този коментар е премахнат от модератор.
2 Stefko 88
Коментиран от #3
19:46 11.06.2018
3 кучето шаро
До коментар #2 от "Stefko 88":
Един сбъркан нацис .21:01 11.06.2018
4 онзи
22:08 11.06.2018
5 vasik atanasova
не го разбирам
сега детето на 7 г точно като има нужда от баща ще е без
такъв
22:13 11.06.2018
6 Този коментар е премахнат от модератор.
7 Този коментар е премахнат от модератор.
8 Този коментар е премахнат от модератор.
9 Този коментар е премахнат от модератор.
10 Този коментар е премахнат от модератор.
11 Този коментар е премахнат от модератор.
12 Този коментар е премахнат от модератор.
13 ГосТ
пънка не умира!
Хахаха
И сега има супер добри френски пънк банди. По това се вижда класата на една нация,има ли пънк или не. Хахаха
При нас само чалгари останаха бате
Коментиран от #14
08:02 12.06.2018
14 Градски транспорт
До коментар #13 от "ГосТ":
Ако нямаше чалгари, нямаше да има нито едно БМВ в България!20:10 12.06.2018
15 JEEP
09:29 13.06.2018
16 Конго
16:45 14.06.2018