Свободно слово и фалшиви новини

Анализът е на Питър Сингър за Project Syndicate.

Питър Сингър е професор по биомедицинска етика в Принстънския университет и почетен професор в Мелбърнския университет. През 2013 година е обявен за третия "най-влиятелен съвременен мислител" в света.

Около седмица преди президентските избори в САЩ миналия ноември някой публикува в Twitter, че Хилари Клинтън стои в центъра на педофилски кръг. Мълвата се разнесе из социалните мрежи, а токшоу водещият Алекс Джоунс неколкократно заяви, че тя е насилвала деца. Председателят на кампанията ѝ - Джон Подеста, пък участвал в сатанински ритуали. Във видео в Youtube (по-късно изтрито) Джоунс заговори за "всичките деца, които Хилари Клинтън лично е убила, накълцала и изнасилила". Клипът бе публикуван четири дни преди изборите и бе гледан над 400 000 пъти.

Имейли, разпространени от "Уикилийкс", показаха как от време на време Подеста вечерял в пицарията "Комета Пинг Понг" във Вашингтон. По всичко личи, че именно това е причината обвиненията за насилие над деца да се насочат и към ресторанта - #пицагейт. Твърденията често бяха препубликувани от "ботове" - програми, проектирани да разпространяват определен тип съобщения. Това много хора да вземат "Пицагейт" насериозно. Бе изумително, но историята бе публикувана и от генерала Майкъл Флин, който много скоро ще стане съветник по националната сигурност на новоизбрания президент Доналд Тръмп.

Историята продължи да се разпространява, въпреки че Тръмп стана президент и въпреки че бе разнищена от "Ню Йорк Таймс" и "Вашингтон Поуст". "Комета Пинг Понг" започна да търпи непрестанни оскърбителни и заплашителни телефонни обаждания. Когато мениджърът на ресторанта се обади в полицията му бе съобщено, че това е конституционно защитена реч.

Един от слушателите на Джоунс е Едгар Уелч - християнин, който е татуирал стихове от Библията на гърба си. На 4 декември той шофира 560 километра от дома си в Северна Каролина до "Комета Пинг Понг", въоръжен с пушка, револвер и нож. Той позволява на гостите и персонала да излязат, докато претърсва за пленени деца, за които се предполагало, че са скрити в тунели. Стреля по заключена врата с пушката, но по-късно се предава на властите, след като не намира никакви деца.

Фалшивите новини - "активната дезинформация", опакована така, сякаш идва от сериозен новинарски уебсайт, е заплаха за демократичните институции. Имало е толкова по-малко абсурдни примери, сред които ядрена заплаха от израелския министър на отбраната, подвела пакистанския му колега да предупреди Израел, че Пакистан също е ядрена сила.

Президентът Барак Обама призна опасността за демократичните свободи в речта си пред германската преса малко след изборите в САЩ. Не се знае дали фалшивите новини са коствали президентския пост на Хилари или не, но е ясно, че подобно нещо може да доведе до загуба на избори и да разстрои международните отношения.

Първата поправка в Конституцията на САЩ гласи: "Конгресът не може да приеме закон, ограничаващ свободата на словото или на пресата." До 1919 година интерпретацията на Върховния съд на тези думи води до доктрина, която позволява на Конгреса да забранява реч, само ако тя "вещае опасност" от сериозни вреди.

По-късно тази позиция се превръща в може би най-великата защита на свободата на словото от американски съдия: Луис Брендайс с мнението си в делото "Уитни срещу Калифорния" от 1927 г. Брендайс описва свободата на словото като "функция, жизненоважна за ефективната демокрация". Той се обръща към "смелите и самоуверени мъже, вярващи в силата на свободомислието, приложено в процесите на народното управление". Според него, вредите от опасната реч трябва да бъдат толкова неизбежни, че да се изключва всякаква възможност за обсъждането им. Ако има "време лъжите и заблудите да бъдат разобличени чрез дискусия и злото да бъде предотвратено чрез образование, лекарството е да се говори повече, а не да бъде наложено мълчание.

Днес е трудно да имаме толкова вяра в силата на "свободомислието", особено ако се предполага, че е "приложено чрез процес на народно управление". Това предполага, че то влияе на изборите. Подобно на това, убеждението на Брендайс, че именно "повече свобода на словото, а не наложено мълчание" е лекарството за "лъжите и заблудите" изглежда наивно, особено ако се приложи в предизборна кампания.

Каква обаче е алтернативата. Думите на Джоунс по адрес на Клинтън със сигурност е клевета и тя може да заведе съдебен иск срещу него. Това обаче ще струва време, пари и най-вероятно ще се влачи из съдилищата с години. В края на краищата, гражданските съдебните искове срещу клевета са ефикасни само срещу тези, които са в състояние да си платят вредите.

В САЩ клеветата не е федералнo нарушение, за разлика от Великобритания например, където е - и то от векове. В някои от щатите се счита за престъпление, но много малък брой дела са заведени.

В доклад на Джей Вагнер и Антъни Фарго от 2015-а, предназначен за Mеждународния институт на пресата, описва много от скорошните случаи като "дребни", а клеветата като "лично недоволство". Заключението от документа е, че законът за клеветата е "излишен и ненужен".

Скорошните примери на фалшиви новини са показателни, че заключението на Вагнер и Фарго е прибързано. Не е дребно и незначително да обвиниш кандидат за президент в убийството на деца, и то по време на предизборната кампания. Законът за гражданската клевета също не е лекарство. Не е ли редно махалото на правосъдието да се залюлее и към клеветата в ерата на Интернет?

Превод: Константин Карагьозов

Copyright: Project Syndicate

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.