Можем да имаме резервни органи

„В медицината се правят неща, които доскоро се смятаха за невъзможни. Процесът със създаване на сърце е свързан с препрограмиране на човешки кожни клетки. Ние ги препрограмираме до стволови клетки. По този начин се правят резервни органи. Резервни части за тялото“. Това заяви в интервю пред Факти.бг професор Николай Желев.

Той е ръководител на екипа на шотландския университет „Абъртей“, който създаде сърце от стволови клетки. В момента се правят опити за създаването на функциониращо човешко сърце.

Каква техника се използва за създаването на такива сърца?

Ние ги произвеждаме масово. Правим около 1000 на месец. Процесът е свързан с препрограмиране на човешки кожни клетки. Ние ги препрограмираме до стволови клетки. След това ги програмираме до кардиомиоцити. Това са клетките, които изграждат сърдечния мускул. Това е основната маса на сърцето. Ние ги правим много малки на този етап.

Използваме ги основно за опити. Те трябва да са малки, за да може анализа да се автоматизира с помощта на роботи.

Ще могат ли те ефективно да заместват човешки органи?

Има такива опити вече. Взимат се сърца, използува се скелета на сърцето и се слагат нови клетки като кардиомицити. Това е основната маса от клетки.

Има и други три слоя. Има вече опити със сърца, които бият и биха могли да се използват за трансплантация. Това може да стане в близкото бъдеще.

Може ли да се каже, че това е революция в трансплантациите?

Това е революция в здравеопазването като цяло. Това е съвсем нов вид трансплантация, в която материала за трансплантация идва от самия човек.

Така се избягва имунологичното отхвърляне на органи. По този начин се правят резервни органи. Резервни части за тялото.

Възможно ли е създаването и на друг тип органи по този начин?

Вече има напредък с нервните клетки. Нервната тъкан вече се регенерира с помощта на стволови клетки. Правят се неща, които доскоро се считаха за чудеса. Парализирани хора възстановяват своята мобилност. Има няколко случая на парализирани хора след катастрофи, в следствие на прекъсване на нервната връзка, които се възстановяват. Правят се опити за трансплантация на част от панкреас и производство на инсулин. Вече се работи върху тези неща.

Колко време ще отнеме достигането на нещо подобно?

Трудно е да се каже. Аз съм много голям оптимист, но много често се изненадвам от бързото развитие на технологиите. Много мои прогнози се оказваха неверни и нещата се случваха много по-бързо. Вероятно е въпрос

на години. Не смея да дам точно предположение. Това е въпрос на няколко години. Технологиите поевтиняват много бързо. Например персоналната

медицината, която изисква секвениране на човешкия геном. През 2004 г. да се секвенира един геном струваше $ 3 млрд. и отнемаше 10 години. Сега струва $ 1000 и отнема един ден. Технологиите се развиват бързо и цената им пада. Сега нещата са скъпи, но скоро ще станат достижими за

обикновения пациент. Както и персоналната медицина и диагностика, са нещо, което преди беше немислимо. Сега е въпрос на няколкостотин или хиляда долара.

Могат ли тези малки сърца да се трансплантират на бебе и да се развиват в неговия организъм?

Сърцето е един от органите, които първи се формират още в зародиша. Бебетата се раждат с малки сърца. Тяхното нарастване се дължи на това, че техните клетки нарастват. Отделните клетки много рядко се делят. Те имат една от най-дългите продължителности на живота в организма. Така, че ако едно такова сърце се присъди на бебе, то ще расте заедно с него. То е част от него. Направено е от негови клетки. То ще расте с неговия организъм.

Може ли по този начин да намерим начин за противодействие на ракови заболявания?

Проблемът при това заболяване е да се установи от какво се предизвикват различните заболявания. Няма само един вид рак. Това заболяване се дължи на мутанти в гените, които влияят на клетъчното деление. Това не е една мутация. Различни комбинации от мутации с различни тъкани и органи могат да предизвикат рак. Различните видове рак се лекуват по различен начин. Същото важи и за различните пациенти. За това нещо трябва да се секвенира генома, за да се разберат молекулните причини за заболяването. После се търси рационален изход, за да се разбере заболяването. Трябва да се познава и организма на човека, за да се разбере как му се отразяват определени лекарства. Ние се понасяме по различен начин към различните лекарства. Това е проблем на персоналната медицина. Това стана възможно благодарение на възможността да се секвенират отделни геноми и да се разбере кой как понася различни лекарства. След това се уточнява лечението.

Да очакваме ли повишаване на човешкия живот с тези открития?

Съществено ще се повиши. Ще отпаднат причинители на смърт като рак

или сърдечни заболявания. Ще можем да имаме резервни органи. Човекът, който е здрав и има здрави органи, ще има максимална продължителност на живота.

Продължителността на живота е генетично обособена. Ще достигнем до този момент скоро. Може и до 20 години. Така хората ще имат максимална продължителност на живота.