Българските англичани – бъдещето на пустеещите селища

Вики Евънс и Рос пристигат в България за първи път, научили за уникалното за тях пътуване с най-мощния парен локомотив Баба Меца от София до Кюстендил през април, 2017 г. За тях сумата от 43 лв. за билет е смехотворна, а заедно със самолетните билети и хотела на двамата им излиза по-евтино от едночасово возене със стара машина къде да е в Англия.

Тъй като не съществува начин да си купят билет онлайн от нашата железница, пишат писмо до БДЖ и получават отговор, че билети ще им бъдат запазени, ако обещаят, че наистина ще дойдат. Само в рамките на няколко дни, билети за англичани – които пристигат специално за возенето с Баба Меца и тези, които живеят в България, са запазени по всички големи гари в страната.

Вики и Рос кацат в София, отиват на гарата и се качват във влака. По време на пътуването те са във възторг, правят си десетки снимки, радват се на природата, на хората, с които се запознават и подскачат досущ като малките деца. Светкавично се запознават с най-колоритните пътуващи отново от английската общност у нас. Когато пристигат обратно в София заявяват, че искат да си купят къща в България. Но някъде в страната, на тихо, спокойно място, някъде близко до влакова линия, някъде сред природата.

През ноември мечтаната къща е вече факт – намира се в Мездра. Както те обясняват – гарата е наблизо, Белоградчишките скали са наблизо, Видин е наблизо, а хората са просто прекрасни.

Facebook страницата на английската общност у нас разкрива ежедневните премеждия и вълнения на англичаните у нас. Един спешно търси англоговорящ ветеринар за теле, което осиновил; търси се помощ за коне, кучета, зайци, ранени на пътя сърни. Разменят се контакти на дърводелци, които знаят английски, купуват малки тракторчета, разсад за градини, дава се информация как да се общува с енергото, с водоснабдяване, какви са процедурите, свързани с узаконяване на собственост, трябва ли да се ожениш за българка, за да получиш по-бързо българско гражданство.

Илюзия е това, че англичаните пристигат като богати пенсионери, които само се чудят как да си изхарчат парите. По неточни данни, те са около 40 хиляди, които постоянно живеят в България, но стройната система по която си помагат един на друг, начините, по които предоставят информация на сънародниците ни ги прави една съвсем нова категория българи – позитивни, работещи, активни, целеустремени. Отдадените на каузата България нямат имоти по морето и не желаят да ходят там. Още с пристигането си те са отписали родното Черноморие от интересите си. Ако искат море, ходят до Гърция или Турция.

Когато на семейство на средна възраст му предстои да се пренесе в новия си дом в плевенско село, те питат дали наоколо вече живее някой от сънародниците им. Оказва се, че точно в това село няма никой, но тези, които са най-наблизо ще отидат да им помогнат при настаняването и запознаването със съселяните. Поданица на кралството, която отдавна го е загърбила и живее у нас, дава съвет на тази, която ще пристигне: „Там бабите ще ви наобиколят и ще започнат да ви разглеждат. Ти им кажи: az sam samo moma anglichanka и ще видиш какво ще стане – ще те прегръщат, ще те целуват, няма да се плашиш. После ще ти донесат много неща за ядене. Взимай всичко, защото е много вкусно! После ги остави да те научат да готвиш!“.

„България е трепач! Това е всичко, което мога да кажа!“ Сю Грифитс е сред активните участници и често в едно изречение изразява любовта си към България.

Въпросите в страницата варират от „Как се стига до болницата във Враца“, през „Прецаках си уредбата Boze, може ли да я пратя по пощата в някой град да я ремонтират“. Повечето англичани, в мига в който си купят къща, публикуват въпрос: „С кого препоръчвате да си направя застраховка на къщата срещу пожар, наводнение, земетресение?“ Ако новодошлите англичани научат, че най-вероятно са единствените застраховани в новото си село, а вероятно и във всички села наоколо, сигурно биха недоумявали месеци наред.

Англичаните много обичат и местни благотворителни акции. Под призива „Подари и инсталирай компютър в пенсионерски клуб „Здравец“ в Козлодуй“, цял отбор англичани се договарят кой какво може да дари и кой ще извърши инсталацията. Те искрено обичат нашите баби. Считат ги за гении на готвенето и консервирането на храни. Учат ги да правят пай, но все пак предпочитат нашенски печива – баници с месо, с праз, със спанак, тиквеници, лучници, празнични погачи, сиренки… Ако един ден някой ще поеме щафетата на готварския майсторлък от възрастните ни домакини, това са англичаните по селата!

Някой е написал в страницата във Фейсбук: „Боже, хора, вярно ли е, че в България може да се отглежда шафран!!!“, а друг е отговорил: „От години вече си отглеждам и е страхотен, а тази година добивите са феноменални!“

Мнозина новопристигнали питат сънародниците си, живеещи у нас за сайтове с трасета за пешеходен и планински туризъм, за пътища за бъгита, за планински зони, където е позволено да опъват палатки, да палят огньове. Докато вече побългарените англичани им обяснят, че у нас може всичко и навсякъде, а новодошлите проумеят, че не се шегуват с тях, минава известно време в убеждаване. Смешно е, че много често сайтовете за туризъм са само на български, та те се справят с автоматичния преводач на Google.

Модераторът на страницата не позволява под никаква форма използването на груби думи, а за цинизми авторът получава само едно предупреждение, следващият път го трият. Затова когато пуска въпроса „Кои са нещата, които най-много харесвате и не харесвате от живота си в България“, добавя: „Ще трия всички, които са използвали цинизми!“

Тази страница е като огледало на реалността ни, защото англичаните не са натоварени със спомените ни от промените, нито с надутата ни гордост от произход, който е от преди 5 хиляди години преди създаването на държавата.

Та хората споделят: „Пълна липса на обслужване – както в държавния, така и в частния сектор. Правителството управлява с оглед на личните си правителствени интереси и ако прави нещо, то е концентрирано в София. Правителството прокарва закони, които са насочени към документация и бюрокрация. Полицията няма никакъв интерес да прилага законите, които се отнасят до опазване живота на хората, стига според тяхната документация всичко да изглежда добре. Огромна пропаст между интереса на държавата да поощрява инвестиции в малките населени места за сметка на големите. Население, които се срива драматично от нивото на развитите нации, сякаш пада в пропаст. Цени на живот, които с огромни темпове се доближават до европейските нива, докато заплатите се влачат далеч назад без никакви перспективи за нарастване. От друга страна времето е чудесно, цигарите са евтини, домашното вино е пивко, храната е вкусна, ежедневието е спокойно.

Друг коментар казва: „Всичко нередно в България е напълно поносимо, стига човек да не опре до КАТ. Ето тогава започва истинска трагедия, достойна за Шекспир. Освен КАТ, всичко друго е чудесно!“

Модераторът на страницата Каръл споделя: „Аз винаги започвам с най-доброто. А в България това е зашеметяващата природа, прекрасните души на старите българи, които имат малко, но дават всичко; усещането за принадлежност и милия им нрав. Почувствах се добре дошла, тук хората ме познават и ми махат, като минавам през селата, аз им махам, защото също ги познавам. Харесвам аромата на истински цветя, плодове, на градините със зеленчуци, харесвам изключителния талант на местните да могат да оправят с ръцете си всичко – те са толкова ловки и изобретателни. Харесвам да виждам овчарите в далечината с овцете им. Животът е на ниска скорост, достъпен, радваме се на чети красиви сезона. Чувствам се сигурна! Дори в градовете, където престъпността е по-висока, тя е несравнимо по-ниска от градове от „развития свят“. Българите дори не си дават сметка за това. А най-лошото? Това са боклуците, покрили не просто провинциалните населени места, а всичко.

Друг англичанин обобщава: „Тук животът е толкова лежерен, че го живея буквално легнал“.

От всички последвали коментари се отразяват две заключения: „Бюрокрацията е безобразна; служителите на компаниите, които осигуряват услуги за гражданите са тежко изпитание и също така българите са прекрасни, мили, всеотдайни, грижовни хора, които са прекрасни приятели и партньори във всяка житейска ситуация. Всички са категорични за красотата на нашата природа и за вкуса на плодовете и зеленчуците, които отглеждат в дворовете си, научени от нашенци как точно да го правят.

Англичанин е задал въпрос: „Здравейте на групата! Може ли стар ерген да живее спокойно в България със 150 лири на седмица?“ Веднага е последвал отговор: „Може, ако не те оженят веднага!“.

Дарън е бивш машинист на парна машина в Англия. Пето поколение железничар. Живее в село до Велико Търново, отива често на гости на жп депото в Горна Оряховица. Иска да купи от БДЖ два бракувани пътнически вагона, за да ги превърне в най-желаното заведение в района на Велико Търново.

Англичаните все по-активно опитват да четат и родните новини. И така се появява пост: „Вярно ли е, че България е осъдена от ЕС да смени всички печки на твърдо гориво с електрически? Това е ужасно!“ Налага се пространствено обяснение за произхода на нашите фалшиви новини и че в крайна сметка камината на човека ще си го грее още десетилетия напред.

Една от милите случки, чиито развой протича изцяло във Фейсбук страницата на групата е почти куриозна. Англичанка на средна възраст пита: „Хора, как да се откажа от сделка за купуване на имот в България, след като спечелих наддаването в Ибей?“

Оказва се, че семейството ѝ отдавна си търси имот във вътрешността на страната (в никакъв случай на морето!). Попада на къща (за ремонт) с 3 декара прилежаща площ в село на около 30 минути от Стара Загора. Печелят търга за около 7 хиляди британски лири и според правилата, вече са платили капаро.

„Разгледахме района в Google Maps – ами то е насред нищото! В селото живеят 150 човека! Къде ще отидем ние? Помощ! В паника сме!“

За следващите три часа след пускането на поста са публикувани около 200 отговора и в нито един от тях семейството не получава съвет как да се откаже, а как да се подготви за най-прекрасното приключение в живота си. Никой не ги нарича „наивници“, „тъпаци“, а им обясняват, че някои живеят в села с по 20 души, че са на час с кола от голям град, но са щастливи и спокойни. Намират се хора, които живеят в селища наблизо, те заявяват готовност да им предложат строители, майстори на покриви, на водопроводи, на мебели. „Дарлинг – казва англичанка, която от години живее у нас – там бабите ще се приемат за своя дъщеря, ще те гледат, ще те учат на хубави неща, ще си насадиш домати, ще имаш великолепни чушки, ще ти е вкусно, ще ти е спокойно! Къде в Англия ще намериш кучешка колиба за такива пари! Та толкова ще ти струва наемът на някоя дупка в някои предградия! Заживей като господар на живота си, ела в България!“

В края на чата новата собственичка на дом в някакво старозагорско село вече е наясно точно на кого да се обади и какво да направи, за да завърши процедурата по придобиване на новия си дом.

С всеки нов ден страницата на англичаните в България показва колко щастлив може да е човек у нас. Част от поданиците на НВ са направили бизнес у нас – с къщи за гости, разходки по градове и планини, обиколки по винарни, ремонт на автомобили, софтуерни услуги. Някои са започнали производството на бутикови серии домашни туршии и сладка и ги изнасят за еко магазини в Англия. Българските храни, плетива, бродерии, ръчни занаяти продължават да са нещо уникално далеч не само за англичаните, но само единици от хората по селата се възползват от придобитото от детството си умение и печелят истинско от него – и то пак благодарение на търговския нюх на британците, които го превръщат в печеливш бизнес.

И докато българите са в паника къде ще се дяват от Острова след Брекзит, островитяните на кралството прииждат към нас – където животът е толкова лежерен, че е почти легнал.

Автор: Лияна Панделиева