Време е да спрем руската намеса в България

Русия намира механизми в странични на политиката проекти, чрез които да финансира близки до своите интереси български политици и други интереси. Така се влияе върху политическия процес у нас. Крайно време е да се проведе разследване от отговорните институции по тази тема. Ние отдавна говорим за това, но нещо трябва да се направи. Това заяви в интервю за Факти.бг политологът Христо Панчугов.

Той коментира излезлия през миналата седмица доклад на САЩ за руската намеса в България. В него отново се говори за руско икономическо влияние и финансиране на български политически партии.

Как ще коментирате доклада на Конгреса на САЩ за руското влияние в България? В него отново се говори за влияние през енергийна зависимост и бизнес. Има ли резон в тези твърдения?

Всъщност ние отдавна говорим за това. Този доклад не е извадил факти, които в публичното пространство да не са били обсъждани от години. Говоря за неяснотите около проекта АЕЦ "Белене". Неяснотите около "Южен поток". Начинът, по който липсваше, каквато и да е била финансова и икономическа обосновка и за двата проекта. Въпреки това те бяха възобновявани и спирани през годините с неясни аргументи. Така се подсказва това, което се прави като заключение в доклада на американския Сенат. Става дума, че Русия намира механизми в странични на политиката проекти, чрез които да финансира близки до своите интереси български политици и други интереси. Така се влияе върху политическия процес у нас.

Това е тема, за която през последните години се говори доста често. По нея обаче не се предприемат институционални действия. Липсва становище на ДАНС и на отговорните институции, които да дадат светлина по темата. Така те ще дадат на българското общество идея за това дали има резон за подобно обсъждане. Във време, в което темата за хибридната война и руската намеса в изборите в САЩ и Западна Европа е налице, е все по-важно да бъде даден категоричен отговор, за това дали Русия има лостове, които използва, за да влияе на българската политическа система. Въпросът е по-скоро какви са тези лостове и докъде се простира нейното влияние? Този отговор трябва да бъде даден ясно и категорично. През подобни съмнения се рушат основите на политическия процес в България, доверието в институциите и доверието в българската политика от страна на българските граждани. Това е и най-негативното влияние, свързано с руското влияние в България.

Вече от доста време се говори за чуждестранно финансиране на български партии. Не е ли това обезпокоително за нашата политическа система?

Това е изключително притеснително. Има институции, които наистина трябва да дадат отговор на това, дали има чуждестранно финансиране на българските партии. Тук не става въпрос само за Русия. Знаете за съмненията за финансирането на ДОСТ по линия на турското правителство, както и съмненията за финансиране на "Атака" от страна на руската държава.

Крайно време е да се проведе разследване от отговорните институции по тази тема. Ако се потвърдят тези съмнения и има събрани доказателства от ДАНС, това може да породи съответни мерки. В крайна сметка става въпрос за директна заплаха за националната сигурност, ако това се докаже.

Основната тема не е дали Русия е успяла директно да повлияе на изборите в САЩ и Западна Европа. Не вярвам, че някой вярва истински, че става въпрос за намеса, обърнала резултатите от изборите. Самата идея, че една чужда държава може да коментира основите на демократичния процес, който представляват изборите, е истински фатална за демокрацията и доверието, което всеки от нас влага в системите, в които работим.

Ако няма насрещни мерки и желание от страна на институциите да предотвратят или докажат подобна намеса и съответно тези, които са участвали в такъв процес, да понесат своето наказание, е наистина вредно за нашата политическа система и демокрацията в нашата страна. Тук е мястото, за да се предприемат мерки, които отлагаме от твърде много време.

През последната година премиерът Бойко Борисов се опитва да води много балансирана външна политика, като търси близки отношения с Турция и избягва крайни конфликти с Русия, заради евентуални икономически проекти. Може ли това да е причината да не се предприемат действия по въпроса? Какво говори това за страната ни?

Ако това е причината за подобни решения, би било истински жалко. Няма икономически и политически интереси, които да оправдаят рушенето на българската политическа система. Ако това е причината, това е още по-вредно. Ако причината е нежеланието и неспособността на ДАНС да предприеме подобни разследвания, а по-скоро в сила е второто, е също толкова тревожно. До някаква степен обаче е обяснимо. Срещу това могат да се предприемат мерки. Може да се промени структурата на ДАНС и да се предприемат реформи, които да направят тази структура по-ефективна. Ако обаче наистина има форма на политически чадър, това е откровено вредно за държавата. Това е разговор, който трябва да се проведе.