2 Септември, 2018 14:20 4 000 30

Мили Гришо, обичам те

  • калин терзийски
Мили Гришо, обичам те - 1
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

И така. Време е да уточня някои неща.

Преди година, възмутен от тенденцията, която все по-силно се налага в целия свят, а именно - трудът на пишещите хора да се оценява все по-ниско - аз бях написал малък пост в своя фейсбук профил.

В него казвах разни неща за все по-мизерното заплащане на писателския труд, за все по-непочтеното отношение към пишещите, за това, че по този начин (почти очевидно) се цели декапитирането (обезглавяването) на обществото, лишаването му от интелектуален елит със самочувствие...

Говорех в този пост за улиците, кръстени на писатели, за улиците, които (Слава Богу!) все още не се кръщават на спортни журналисти или на поп-фолк певци, и още по Слава Богу – не се кръщават (а би могло!) на главатари на силови групировки и на бизнесмени-главорези...

И на едно място в тоя пост - уточнявайки, че извънредно добре съм предвидил какъв негативен отзвук ще предизвикам в обществото – аз споменавах, че докато един писател, за своя съзнателен и изискващ максимално напрежение на интелектуалния капацитет труд, получава 25 английски паунда...то Гришо – за несъмнено също извънредно съвестно и всеотдайно свършената си работа (изразяваща се в един тенис мач, с всички години усилена подготовка преди него; но да не забравяме и труда, предшестващ написването на един разказ!) – печели сто хиляди пъти повече...
Просто давах един ефектен пример. Нищо повече.

И тогава върху мен се изляха над сто милиона тона фекалии.

Аз си замълчах, натъжих се, ако трябва да бъда честен – се отвратих донякъде...

Казах си – човек се опитва да се бори за справедливост, за правата на своята и бездруго онеправдана гилдия, за своите събратя, ковачи на духа...а хейтърите и тролите (простете за вулгарния жаргон) решават моментално, че е завидял на един млад спортист! Каква завист, Бога ми! – щеше ми се да изкрещя, но само се усмихвах тъжно и с отсянка на омерзение.

Да, хейтърите и тролите. България е тяхна татковина и земен рай. Както и да е.

По-късно, в едно интервю - когато вече съвсем тенденциозно (нарочен за Калин Гришоубиец) ме подпитваха: какво бихте казал за Григор Димитров? - аз от все сърце казах: той е едно... клето момче.

И след това интервю върху мене се изляха още един милион тона факелии.

България е земен рай на немарливите, недочитащи, неразбиращи, повърхностни, все-злобни и все-нападащи мразители на всичко. Те не вникват, не мислят, не се опитват да разберат, не обръщат внимание на нищо, освен на предубежденията в техните си глави... Те реагират като сляпо и побесняло куче, което хапе всичко движещо се покрай него. Та те не бяха обърнали внимание, че в това интервю аз съвсем ясно бях обяснил, че Гришо е „клето момче”, не в смисъла, който влагат повечето българи в такива думи... Не наричам Гришо „клето момче” за да го обидя... А защото знам какво го чака!

Защото знам, че скоро ще му се наложи да премине през преизподнята на човешката оценка. На нечовешката човешка оценка. При това - на съвсем млада възраст. Прегазване на млад човек с влак!

Да мине от осанна до разпни го доста преди да е навършил тридесет и три (Исус все пак ги е достигнал).

Клето момче, заслужаващо съчувствие и състрадание, защото най-лошото нещо на тоя свят е да получиш Хубавото (а какво по-хубаво от благородната слава и човешката обич?!) и веднага след това да ти се наложи да ги загубиш. И да ги замениш с човешката злоба, недоволство, грубост, обида... И най-лошото, най-отвратителното – с човешкото презрително безразличие!

Бях казал: Клетият Гришо...

И едва не ме убиха. Защото никой от тези, дето едва не ме убиха, не вижда по-далече от носа си. И когато носи палмови клонки, розов цвят и елей – за да възхвали и помаже някого – въобще и не си представя, че само след дни, със същата страст (и даже с по-голяма!) ще търси по земята остри камъни, за да премаже главата на доскорошния си любим, обожествен герой!

Тъй, тъй. Але хоп (както казваше Кърт Вонегът)

А ето, вчера ми пише една приятелка, почитателка на удрянето на топка с дървена рамка, на която са опънати полимерни влакна, което хората обичайно наричат „тенис”. И ми пише така: Пфууу, Гришо падна.

И сега аз трябва да изпълня много съвестно дълга си на писател – а именно – да анализирам съвсем искрено и точно какво изпитах в тоя момент.

В тоя момент аз изпитах задоволство. Това, веднага си дадох сметка, (б.а. това се нарича метакогнитивен процес – да мислиш за самото мислене) се дължеше на прекалено многото фекалии, които се бяха изсипали на главата ми в миналото. Изпитвах едно съвсем банално, кучешко-павловско, злорадо чувство за възмездие. Хвърляхте, значи, по мен фекалии – а ето сега – на ви! Видяхте ли?!

И естествено – изпитвайки това чувство – се засрамих от него.

Поне, Слава Богу, имам някаква вътрешна полиция, някаква морална институция, която да ме наказва със срам! Всеки път, когато си позволя да мисля и да чувствам мерзки и долни неща веднага ме наказва със срам.

Я не се кефи на паденията на другите! – изкрещява моралът в мене и аз се свивам като набито куче. Не „аз”, ами се свива тая мръсна част от мене (която е еднаква у всички нас!) която се радва на провалите на другите, особено на преуспелите.

И така – мръсникът у мен се сви от срам заради злорадството си.

Но аз си дадох сметка, че не злорадстваше той заради падането и неуспехът на Гришо. О не!

У мен се развиваше друго – чувството за справедливо натриване на нос. Но не на Гришо, не. В никакъв случай. А на тия, които ме бяха засипвали с фекалиите си, задето го бях нарекъл „Клетото момче”.

Винаги, задължително, цял живот у мен е имало една (и като че ли – единствено тази) страшно устойчива черта! Да изпитвам мощна и дълбока болка, когато видя болката и неуспеха на някой друг.

Тази почти болестна състрадателност ме накара преди много години да стана лекар. А след това – и да тръгна към тази медицина, която лекува (дали лекува обаче е друг въпрос!) най-беззащитните, най-отхвърлените и най-обезправените – лудите хора.

И в момента, в който наистина задълбочено помислих за загубата на Гришо (и за хроничните му несполуки напоследък) аз изпитах дълбока, искрена тъга и болка. Милото, тъжно, прецакано от живота момче.

Не, не - казах си - няма такова нещо! Той е спортист, той има тая мъдрост на борците, които много пъти са падали и са се изправяли! Той не е опрял до едната загуба и до едната победа! Всичко това – и загубите и победите –– е част от играта. Той знае много добре това. И нищо страшно не се е случило – ни в душата му, ни в реалността отвън! Просто някаква си игра – редуващи се победи и загуби. Такава е играта!

Така се успокоявах, но будното ми състрадание, което е много по-склонно да изнамира образи от паметта, отколкото да вярва на логични формули – ми показваше картини от моята си памет – в които аз, самият аз преживявах ужасни мигове на неуспех, на разочарование, на безизходица...И будното ми състрадание правеше мигновена асоциация с положението на клетото момче – спортист. И в сърцето ми се образуваше тая мъчителна болка, която няма как да преодолееш, защото идва от чужда болка: няма как да и се надсмееш, няма как да я презреш. Тя е чужда. И затова състраданието винаги е по-мъчително от личната болка. Защото своята винаги можем да презрем със силата на духа си. Но чуждата-не.

Мили Гришо – казах си – обичам те!

Сега тия мръсници, които те превъзнасяха, те плюят!

И още по-лошо – на път са да те пренебрегнат, да престанат да мислят за теб, да престанат да те помнят!

Защото силата на нищожеството, която то, нищожеството (за мой ужас), като че ли дори осъзнава донякъде, се състои в това: Нищожеството може да мрази, да ругае и да плюе Големия, но още повече – може да го забрави и да го убие с безразличието си.

И сега тия нищожества, които те възхваляваха и ме засипваха с тонове помия, задето съм изпитал предварително съчувствие към бедите ти, те...те се готвят да те разпънат на кръста на малодушното си, анонимно, плебейско безразличие.

Тълпата осъзнава, че е силна с безбройните си „осанни” и „разпни го” – ежедневни и стихийни като дъжд. От фекалии.

Мили Гришо – казвам си – обичам те! Бъди силен.

И помни, че тълпата обича да обича, обича да мрази, обича да забравя, обича да се прави на силна, обича да презира, обича да хвърля в забвение, да реве и ругае, да възхвалява и да прегазва...

Но точно в тежките ти дни, когато се вижда истинския характер на бореца, на Големия Човек, ти ще имаш подкрепата на тия, които не са ревали от възторг, когато си побеждавал. Но няма да реват и от злоба, когато губиш. И най-вече – няма да те забравят. Подкрепата на мъдрите.

Автор: Калин Терзийски

Източник: OFFNews


Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Будалата

    14 19 Отговор
    Много си кух. Навремето посланика ни в Испания като теб кух. Как можел Стоичков да взема повече пари от него. А що не се замислиш кой им ги дава тез пари. Могат играят вземат много добри пари.
  • 2 ГосТ

    10 0 Отговор
    Повече ми харесаха предните коментари на въпросният писател. В тях имаше конкретен въпрос, който е изключително тематичен. Този въпрос тепърва ще бъде поставен на световната сцена. преди година беше поставен изключително шумно от френските учени и целият свят се направи, че не вижда.Сигурен съм обаче,този въпрос ще бъде поставян в бъдеще.
    По скоро сега не мога да го разбера,нима "големите хора" живеят за осанна? Нима някой,постигнал мечтата на живота си и убеден в нейната правота го е направил за осанна? Нима алтруиста жертвал целият си личен живот за обществото се интересува от осанна? Затова мисля, че "големите хора" биха понесли и "разпни го"
  • 3 гост

    16 6 Отговор
    Аз не знам на някой да му дават пари да фирка денонощно. На тия им дават щото са сред най добрите, а ти? Ти в кое по точно си сред най добрите? Алкохола не се зачита!
  • 4 ПОЗНАВАЧ

    17 6 Отговор
    Добър материал. Представен на тълпата обаче.

    Коментиран от #5

  • 5 Scout Gaterer

    8 4 Отговор

    До коментар #4 от "ПОЗНАВАЧ":

    Е това може да го обясни хиляда пъти по хиляда начина ма въпроса е кой отсреща слуша .Имаше един пич който обясняваше за кво се маха от България и от долу супер много коментари които му обясняват към бил къв не бил кво трябвало ... Как да им обясни че се маха заради тях. И това са млади хора .Ужас всичките натоварени с тоя фълшиф морал от комунизма който вдига много глас трябва да бъде натиснат ние трябва да разберем че трябва да вдигаме шум и то до небесата за всичко .
  • 6 Scout for funn

    4 0 Отговор
    Ние Трябва Да Крещиме.
  • 7 Scout for funn

    3 0 Отговор
    Извинявам се за правописните грешки .
  • 8 отегчен

    12 2 Отговор
    Клетият Калин Терзийски - пак с Гришо се занимава, за да може да обърне внимание към себе си.
  • 9 Васил Георгиев

    14 7 Отговор
    Прочетох коментарите и едно ще ви кажа на вас, коментиращите. Авторът поне е с името си а вие сте едни анонимни мишки, които не смеете с името си да излезете и да му кажете това, което сте написали. Анонимна тълп посредственици сте вие. Толкова.

    Коментиран от #10

  • 10 Георги Василев

    13 2 Отговор

    До коментар #9 от "Васил Георгиев":

    Дали в миналото наши писатели класици са плачели, че не им плащат достатъчно, парите не им стигат за ядене, камо ли за пиене. Въпросният "писател" е достатъчно компрометиран с пиянските си изцепки, за да плаче за пари. Недостойно е един творец да се жалва и да се сравнява със скъпо платени спортисти. Всичко е въпрос на интерес от страна на публиката. Пишеш романи, продават се добре, печелиш. Напишеш нещо, хората са изгубили интерес както към теб като личност, така и към творчеството ти - не печелиш. Да плачеш няма смисъл. Просто, ясно и логично.
  • 11 Адолф

    12 1 Отговор
    Григор Димитров го знае целия свят, а тебе Терзийски, и хиляда души няма да ти знаят по-детайлно умотворенията. Вземай си скромните хонорари, пий си питиетата (за които често плаща жена ти), тихо си гледай резилите и си трай.
  • 12 Наздраве !

    9 1 Отговор
    Ти мен уважаваш ли ме ?
  • 13 така ли е

    8 0 Отговор
    Прилича ми на малко трезвен..
  • 14 Добре

    7 1 Отговор
    Нека Терзийски да напише нещо от световна величина и готово. Или нещо, което маса хора ще го харесват и купуват. Стивън Кинг е изкарал близо 300 млн от творчеството си. За Хари Потър няма да споменавам.
  • 15 стоян георгиев

    9 3 Отговор
    калинчо пияницата се чуди как да привлече внимание и пак почна с тъпотиите.един писател калинчо за да е четен трябва да разкаже интересна история,а твоите не ги бива тва е причината никои да не те чете и да не ти дава пет пари,но сега и да пишеш и да не пишеш за петия в света на тениса ,неговите пари няма да ги вземеш.
  • 16 Малинка

    9 2 Отговор
    Клетият Калинчо!
  • 17 Васил Георгиев

    4 0 Отговор
    Не ме ивтересува изобщо Калин Терзийски колко добър писател е, както и не ме интересува колко добър тенисист е Григор Димитров. Репликата ми беше към коментиращите. Излезте с имената си, а не като някое тъпо хлапе - наплюе някого в гърба и се крие зад ъгъла.

    Коментиран от #18

  • 18 бактисъл

    7 0 Отговор

    До коментар #17 от "Васил Георгиев":

    Ти си оставаш анонимен барабар с имената си. А, по-добре някой безименен да каже нещо умно, отколкото именитите да брътвят простотии.
  • 19 Георгиева

    7 0 Отговор
    Калин Терзийски е един много объркан човек и ...о не,не нямам предвид алкохолизмът му - само казвам, объркан защото никой не е искал мнението му за Григор сега , пък той като виновен се оправдава като го прави в лош момент за Гришо т.е.в стил " казах ли ви аз " Някои писатели печелят много пари и Терзийски знае това добре ,даже той би трябвало да е от тях защо е известно колко много е мотивираща писането употребата на алкохол. Но кой знае защо се оплаква . Писателят може да пише и на преклонна възраст ако до тогава пиенето не му е размътило мозъка , но активността на един спортист е до време и то до зрелостта му . Та за това според мен е много объркан и е редно да се отнесе до колегите си лекари ,за да му помогнат . Целта на този материал е да унижи Григор още веднъж ,но този път го прави с финес - може би защото е по -трезвен сега .

    Коментиран от #20

  • 20 ГосТ

    2 6 Отговор

    До коментар #19 от "Георгиева":

    Ама вие сериозно ли мислите че един писател,художник,музикант,математик,физик,химик или биолог могат да творят безкрайно ? Сериозно ли го мислите?
  • 21 ГосТ

    4 2 Отговор
    Хехе, в какво общество живеем само-парична премия за Нобелова награда-1,2 млн, парична премия за юс опън -1,4 млн. Хахаха. Ама то според мнозина,тия с нобелова награда нищо не правят,не е като да бухаш с ракетата,а пък и могат до дълбоки старини да печелят нобелови награди,не е като при тенисистите горките...че видиш ли, повечето от тия търтеи с нобелова награда,дават голяма част от нея за научни изследвания или благотворителност а някои дори я отказват. Еми да,защо като следващата година могат да вземат нова 😃
  • 22 Оня

    3 1 Отговор
    Келеш....
  • 23 Самотният лос

    1 0 Отговор
    Твърде многото думи прикриват гузната съвест. Не винаги, но достатъчно често. Тъжен.
  • 24 гуньо простия

    1 0 Отговор
    Г-н Терзийски, вие може да сте изключително начетен, образован и интелигентен човек, но жалното ви скимтене, заливащо медийното пространство дразни хората. Занимавайте се с ваши си дела и не се хабете в обяснения, който няма да донесат съчувствие и разбиране към изстрадалата ви, изпълнена с комплекси и напоена с алкохол душа. У лево....
  • 25 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 26 konq s onq

    1 0 Отговор
    Вие пък, коментаторчета, сте много убави :)
  • 27 Житан

    1 1 Отговор
    Абе тупан,стани и ти тенесист,футболист а що не и шахматист и да ти плащат повече отколкото за издрисканите ти писания
  • 28 Из Па Тил

    0 0 Отговор
    На коментиращите тук и моралните академици им предлагам да си направят един експеримент в ТОЗИ САЙТ, като напишат негативен/критичен коментар към Григор Димитров или Антъни Иванов - това са най-ревниво пазените теми от Иво Стойнев и колегата Терзийски ще си има проблеми с написването на тази статия. Не казвам да обиждате, а да напишете лека форма на критика и да покажете недоволство - ще получите БАН и ще бъдете изтрити от модератор! Пробвайте да се сражавате с индивидуализъм, срещу популизма и ще бъдете заровени под въпросните "фекалии" като нито един обиден коментар към критикуващия, НЯМА ДА БЪДЕ ПРЕМАХНАТ!!! Това е все едно в Днес.бг да пишеш против ТИМ-Варна. Надявам се жалкити опити за обективизъм на личността и от гузна съвест, поне този коментар да преживее невъзможните 10мин. в очите на модератора - все пак това не е статия на Иво Стойнев...
  • 29 коко

    0 0 Отговор
    Нека АЛКОХОЛИЦИТЕ да се лекуват,а не да вземат отношение относно малкото успели български спортисти на световно ниво.
    Нека да не забравяме,че освен Григор Димитров България досега никога не е имала български тенисист в мъжкия професионален тенис,който да е печелил титли в първенствата и да е бил един от 5-те най добри в световния тенис.За съжаление дори и малкото успели български спортисти като Григор Димитров,Антъни Иванов,братя Пулеви са хулени и обиждани от доста българи,за което просто на такива хора не им прави чест.
  • 30 Бате

    0 0 Отговор
    За секо малко момченце е много съблазнително да яхне някой по-височък - така се вижда надалече.