Факти.БГ

Народът си избра партия и лидер по свой образ и подобие

Как ще се извършат промени, как ще промени избора си народът ни, като си остава такъв и още по-такъв, какъвто беше към 2009 г.?

Николай Слатински

Винаги съм изпитвал известен скепсис към прякото прилагане на математически методи към социалните процеси. Но от друга страна съм си казвал, че всъщност не математиката моделира тези процеси, а по-скоро те си имат свои закономерности (по-праволинейните социални психолози и социолози даже ги наричат закони), които математиката се опитва да обобщи в числа и зависимости.

Но си признавам - започна ли да мисля през призмата на математиката за случващото се в обществото, неизменно ми настръхват косите. :)

Да вземем числото 20. То се възприема в социалните анализи като долна възрастова граница за едно поколение. Освен това и за обхват на системообразуващ и структурноопределящ обществено-политически процес.

Ето, началото на Студената война, а то може да се определи приблизително към 1948-1949 г. [да напомня, че през 1949 г. бе създадена НАТО], минават 20 години и Западна Европа (то и САЩ - също, но не искам да създавам шум в системата, по-точно в разказа), изпитва потрес, кръстопът, турбуленции, криза - 1968-а година!
Минават нови 20 години и край на Студената война, пада Берлинската стена - 1989 г.!

Не бива да се прилага математиката буквално, брутално, едно към едно, но магическото историческо число 20 се обажда и привлича вниманието към себе си.

И сега - внимание! При нас промените започнаха 1989 г. Съобщиха ни по радиото, че започват (но това е друга тема и не искам да създавам шум в системата, по-точно в разказа).

И по закон(омерността)а на магическото число 20, за 20 години у нас се изчерпа политическата енергия, размиха се идентичностите, загуби се смисълът на Прехода, промени се социално-политическата, прореформистка ДНК на народа ни. Той придоби различна ДНК, различен, много по-нисък коефициент на демократична (не)интелигентност, направи възврат към посредствеността в социалната си активност и проевропейския настрой, припечели си остра ценностна недостатъчност по отношение на своята собствена съдба и се сдоби с невъобразим енергиен дефицит за изковаване на по-добро бъдеще.
Казано по-простичко, трансформацията (деволюцията) в политически, демократичен, развитиен и социален план на народа ни бе завършена за тези 20 години.
И може да се направи изводът, че нашият народ именно в този план, в този ракурс, от тази гледна точка, към 2009 г. е коренно различен от народа ни през 1989 г.
Един и същи иначе народ, всъщност това е друг народ - пак казвам - като ценности, като енергия, като принципи, за които е готов да се бори, като ангажираност към бъдещето си.

Е, от тази гледна точка се оказа напълно логично народът ни да се ориентира към 2009 г. към друг тип политици и лидери, на които да повери живота и съдбата си - такива, какъвто бе станал той, народът ни.
Народ от който емигрира една не малка част от качествените, енергичните, непримиримите, готовите да вземат личната си съдба в ръцете хора.
Народ примирен (Аз ли ще оправя света! Преклонена главица сабя не я сече! Да би мирно седяло, не би чудо видяло! Да правят каквото щат!
Народ стареещ и боледуващ, апатичен и търкащ лотарийни билети (т.е. не разчитащ, че освен случайно и с неистов късмет, а не с труд, лична отговорност и амбиция, може да промени живота си).
Народ започнал да става посредствен, необразован, бездушен, очалгарен, опростачен, спихнат като воля, смачкан като самочувствие, повярвал, че цинизмът е другата форма на властта, а корупцията - другото нейно съдържание.

И ето защо той, нашият народ към 2009 г. направи своя избор, избра си и лидера, и Партията, и политиците, и начина, по който да го управляват. Избра си ги по свой образ и подобие, такива, какъвто е той.
Когато един народ вярва, смел е, непримирим е, иска да успее, той избира водачи, които виждат по-далеч от него, визионери, които мислят по-стратегически от него, човеци, които са по-стойностни от него.
Когато един народ се е смирил и предал, не се бори за нищо, а живее ден за ден, той избира такива като себе си, защото всъщност избира себе си - такъв, какъвто е и какъвто е свикнал, че е и ще бъде.

Без да робувам на числа, защото едва ли имам пред себе си още 20 години, аз трескаво мисля и не мога да реша дилемата:
Как ще се извършат промени, как ще промени избора си народът ни, като си остава такъв и още по-такъв, какъвто беше към 2009 г.? Като е такъв и още по-такъв, той ще избира такъв и още по-такъв лидер, такава и още по-такава Партия, такива и още по-такива политици, такъв и още по-такъв начин, по който да го управляват?!

Не знам, нямам отговор на този въпрос. А искам да има промени. Българският народ може да не заслужава по-добро бъдеще и по-светла участ, щом се е свлякъл до това си състояние на будна кома, ала България ги заслужава!
Искам да има промени!
Но както казват руснаците - да се иска не вреди... Демек - хотеть не вредно.
Макар че в България понякога и искането вреди. Знам го от личен опит.

Автор: Николай Слатински

България