Пътят е само напред!

Иисус Христос се подготвяше тридесет години за своята мисия от три и половина години.

Неговата мисия започна с трите изкушения от дявола в пустинята:

Първото: „Ако си Божият Син, кажи на тези камъни да станат хлябове...“

Второто: „Ако си Божият Син, хвърли се долу...“ от високото крило на храма.

Третото: „Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш...“, след като му показа всичките царства на света.

Това бе началото на мисията на Христос.

И колкото и невероятно да е, краят на неговия земен път на кръста завърши отново с подобно

изречение:

„Ако си Божият Син, слез от кръста, спаси себе си и нас.“

Внушение на съмнения в началото и в края – това бе рамката на Христовата мисия.

Атаката на дявола винаги идва със съмнение.

Ако гордостта е любимият грях на дявола – по „Адвокат на дявола“ – то съмнението със сигурност е любимият му похват.

При всеки нов, решителен етап от нашата житейска мисия – във всяко начало и във всеки край – ние ще бъдем замеряни с отровните семена на съмнението.

И тази отрова ще атакува именно фундамента на нашата идентичност.

Коя е тогава добрата новина?

Ние самите сме добрата новина, ако сме християни и сме свидетели на Христовото възкресение

вътре в самите нас.

И както Христос бе изпитван, така ще бъдем изпитвани и ние.

И също като него – не само в началото и в края, но и през останалото време.

Христовата идентичност бе атакувана постоянно, а целта бе фундаментът на Човешкия Син – непорочното зачатие.

Спасителят бе заченат от Святия Дух и от девица на име Мария – така дойде Христос на този свят.

Съвършено невинният, чистият Богочовек бе роден непорочно.

По време на земния му път силата на врага бе съсредоточена именно в тази точка - непорочното зачатие.

Фундаментът, ключовата точка на Христовата идентичност.

Тъжното е, че инструмент на дявола са винаги близки хора – хора, които могат да бъдат чути от целта

на атаката. Хора, които имат достъп и които се превръщат в говорители на дявола.

Именно такива гласове атакуваха Христос. „Ние не сме родени от блудство”, говореха му някои от

юдеите. Иисус бе юдеин, ако някой не знае. Не просто евреин, а евреин от племето на Юда, юдеин.

Именно негови близки юдеи се бяха превърнали в инструменти на атаката срещу Божия Син. Някои от същите тези избрани, за които Библията казва, че “спасението е от юдеите” и че спасението е“първо за юдеите”, а после и за другите.

Дяволът изкушава дори и част от избраните - това е проверен във времето факт.

Той намери говорител дори в Едемската градина – змията, най-хитрото животно от всички.

Най-хитрите често се превръщат в най-лесната му плячка, сред тях дяволът най-лесно намира свои слуги.

Там, където трудно би очаквал някой...

Кой очакваше именно добре подготвените теолози на онова време - фарисеите - да станат говорители на дявола?!

“Вие сте от баща дявола”, “змии, рожби ехиднини”, “варосани гробници, пълни с мъртвешки кости” -

всичко това бяха определения на Христос за най-хитрите на онова време.

Атаката срещу идентичността ни може да дойде дори и именно оттам, откъдето се очаква подкрепа

за идентичността ни.

Фарисеите очакваха Месия, но когато Той дойде те го обявиха за враг, преследваха го като враг и го убиха като враг.

“Ако си Божий Син”...- сякаш дяволът не знаеше, че Иисус е Божий Син.

“Ние не сме родени от блудство” – сякаш тези рожби ехиднини бяха присъствали на собственото си

зачеване, та знаеха дали не са родени от блудство.

Всички тези говорители на дявола искаха да отклонят Христос от пътя му, обикновено с уж благородни мотиви:

“Кажи на тези камъни да станат хляб” - хапни си.

“Слез от кръста” - помогни си, почини си...

Но всяко отклонение от пътя на Христос значеше да се провали Божият план за нашето спасение!

Видимото страдание на Христос бе несравнимо с невидимото му страдание в духовните измерения.

Смирението на Невинния победи злото отвътре, защото нямаше сила в ада, която да задържи Агнето

– така Христос взриви ада отвътре!

Винаги най-ефективното разрушение на злото е да бъде разрушено отвътре.

Самото приемане на Христос за Господ и Спасител е разрушаване на злото отвътре – защото при

приемането на Христос в нас злото е принудено да напусне.

Христос е несравнимо по-силен от дявола.

Как днес да се държи един християнин? Както се държеше Учителят - защото християните сме негови

ученици.

Бог има план за всеки от нас – указателните табели на този план са даровете и талантите, които са ни

дадени. Всеки от нас знае за себе си кои са те.

Божият призив ни се дава по рождение, и се затвърждава по новорождение.

За талантите ни ще даваме отчет, за плодовете от тях Бог ще ни иска сметка.

Затова трябва да вървим по пътя, който ни е даден да вървим.

Всеки има своя призив и всеки го носи в себе си.

Дори да изглежда труден - а това най-често е част от призива - той трябва да бъде следван.

Дори да говорят срещу него тези, от който очакваме подкрепа за призива - той трябва да бъде

следван.

И колкото по-силна е атаката срещу нашата идентичност в тялото Христово, толкова по-сигурно е, че

сме на прав път.

Тези страдания си заслужават.

Ако сме изоставили призива си и живеем и страдаме в чужда земя както блудния син – тези

страдания не си заслужават.

И значи е време да се завърнем в бащиния дом и да сложим ръка на ралото.

И да не се обръщаме назад.

Ако сме в призива – трябва да направим същото: да сложим ръка на ралото и да гледаме напред.