Ердоган, Меркел, Сталин, Путин и Обама

Светът никога не е бил по-спокоен, нито пък по-мирен. И Европа нивга не е била по-силна.

От българския телевизор тия дни се чу алармаджийското дълбокомислие, че “на Изток се разпадат държави, на Запад - ценности”. Първо, държави на Изток са се разпадали, образували са се нови доста често в последните 70 години: от разпада на Френски Индокитай през 1954 г. до отделянето на Източен Тимор от Индонезия през 2002 г.. И второ, западните ценности нито са изчезнали, нито са кой знае колко застрашени. Тоест нищо ново, невиждано, нищо суперкатастрофално или свръхопасно не се случва напоследък. Това коментира във Фейсбук Драгомир Иванов.

Европа, омразният на мнозина прогресивни и светли умове европоцентристки свят е преживял какви ли не сътресения от края на Втората световна война насам. Европа преживя срутването на колониалния свят, войните в Корея и Виетнам, сума ти арабско-израелски касапници (от 1948-а, през Шестдневната война 1967 г. и Йом Кипур в 1973-а, та до ливанската през 2006-а)...

Европа оцеля при многобройните, почти катадневни критични противопоставяния

с потенциал за превръщане в глобален конфликт през десетитилетията Студена война, не се катурна ни в Суецката криза (1956), нито в Кубинската (1962), запази се и след потушаването на антисъветските въстания (в Източен Берлин - 1953, Унгария - 1956, Чехословакия - 1968, че и след военното положение в Полша 1981-83). Оцеля и след Фолкландската война (1982), както и след съветското нахлуване в Афганистан (1979-89), не сдаде Богу дух и в кървавия братоубийствен конфликт между протестанти и католици в Ирлания, не се разпадна и под ударите на ИРА, ЕТА, Червените бригади, групата на Карлос, “Баадер-Майнхоф”, организацията “Абу Нидал”, атентатите над Локърби, в западноберлинската дискотека “Ла Бел”, италианския кораб “Акиле Лауро”, свалянето на самолета на “Ер Франс” над Сахара и битката срещу Кадафи. И т.н., и т.н.

Европа видя - и преодоля - даже преврати, диктатури, хунти, при това в собствените си граници. Само два примера: диктатурата на Франко в Испания (задържала се чак до 1975 г.) и тази на полковниците в Гърция (1967-1974). Европа не се (само)взриви и след няколкото военни пуча в съседна Турция, нито след турската окупация на Кипър (1974), изправила на ръба на войната две съседни страни, отгоре на всичко членки на НАТО.

И може би най-показателните примери за устойчивостта на толкова мразената днес Земя на Залеза:

Европа не се сгромоляса и след краха на Съветския съюз,

нито пък при срутването на Югославия. Европа удържа фронта - и ценностите си (колкото и невероятно да ви се струва) - и след 11 септември 2011 г. Дори и след няколкото съмнителни военни ангажименти от Ирак насам (и последвалите многобройни кървави отмъщения срещу стотици европейци) Европа не е изоставила вярата си. В свободата - на волеизявата, на човешките права, равнопоставеността, предприемчивия дух.

Нещо повече: Европа успя да понесе - сиреч да приеме и интегрира успешно (да, въпреки всеобщата омраза към тази дума) - милиони източноевропейци, граждани на бившите соцстрани и СССР, “руските германци”, хора от бивша Югославия. Всички те лелеяха омразната днес Европейска свобода и бяха готови и на ексцесии, дори на саможертва, за да я достигнат (справка: загиналите по оградите и стените на Желязната завеса, застреляни, удавени, задушени, изпепелени в опита си да се куртулисат “на Запад”). В същото време Европа понесе и приюти и немалко - със сигурност в милионни измерения - жители от нявгашните колонии, сред тях и две поколения мюсюлмани от близо и далеч, които дойдоха да работят, съответно да постигнат европепейското благоденствие. Желано и днес от още повече милиони жители на Земята. За същото, което сега оплюват разглезени и привикнали на “западните блага” европейци, продължават да умират хиляди. От сражаващите се срещу руските окупатори украинци до африканците и азиатците, които всекидневно потъват в морето, в отчаяно желание да достигнат европейския бряг.

Неизчерпаем е списъкът с кървави сблъсъци,

катастрофични конфликти и взривоопасни предизвикателства, грозящи да видят сметката не само на Стария континент, но и на света. Такъв беше и през последните 70 години. Нищо ново, нищо нечувано. Но, както виждаме, Европа и Западният свят все още са налице, съществуват, функционират и, което е по-важното, не са престанали да бъдат същата притегателна цел за милиони човешки създания, стремящи се към по-добър живот.

Ама Европа и Западният свят, казват, били виновни, щото търгували и снабдявали с оръжие източните диктатори. Затова и сега трябвало да си понесат последствията от хаоса в Близкия изток и отприщената от него бежанска криза.

Доста наивно и лицемерно обяснение.

Търговията с оръжия си върви откакто свят светува, не е спирала

хич и в Студената война, когато както Западът, така и Изтокът продаваха въоръжение по всички кътчета на планетата. Който толкоз се пише пацифист и копнее за глобален мир, нека се наеме тогаз със задачата да премахне цялото производство на оръжия - но навсякъде. А пропо, интересно е да се чуе какво мислят домораслите “миротворци” например за родния военно-промишлен комплекс - който от времената на зараждане на “Тексим” и “Кинтекс” до наши дни продава средства за убиване из цял свят. Или казано с други думи - осигурява работни места, заплати, създава БВП, внася пари в хазната и т.н. Нека тези гълъби на световния мир да идат и да кажат на жителите на Сопот и Казанлък, да речем, че не бива да работят във ВМЗ, да създават калашници и гранати, щото, видиш ли, децата в Сирия гинат. Може да звучи цинично, но това е бизнес. И винаги е бил такъв, независимо от популистките вопли.

В рева на глобалните грижовници проличава още една фарисейщина. Желанието за приравняване на Запада с диктатурите. Понеже западните правителства въртели бизнес с авторитарните режими, те били същите като сатрапите. Удобно и лесно манипулативно съждение, но просто не е верно. Западната, европоцентристката демокрация може да не е най-съвършената, но е доказала предимствата си пред всички други обществено-политически построения. Има си много кусури, ала никой не може да отрече простичкия факт, че всички съвременни и наглед дребни и самоподразбиращи се неща от нашето ежедневие - компютърни и информационни технологии, свободно слово, безгранично придвижване, заселване, предприемачество, личен живот и пр. - са нейни достижения.

Баналното, най-първично, но и необоримо доказателство е,

че същата тази ненавиждана в наши дни европейска демокрация позволява безконтролното ѝ критикуване, търпи (като никой друг режим в човешката история) своите дори и най-крайни и агресивни критици, опоненти и врагове, които тъкмо на неин гръб се угояват с риторика за европейската обреченост и саморазпускане. Погледнете нароилите се безброй “евроскептични” партии и политици, които инак нямат нищо против да трупат у джеба си тлъстите европейски заплатки.

Всъщност хистерията “Европа е обречена!” има една съвсем проста причина. И тя не е в свръхкатастрофичността на случващото се. Ами в развитието на медиите, комуникационните технологии, средствата за споделяне на информация. За неуспелия пуч срещу Ердоган научихме още същата вечер, както ден по-рано, буквално минути след трагедията в Ница вече знаехме за камиона-убиец. Две-три десетилетия по-рано подобни новини достигаха с ден-два закъснение. И това почти едновременно съпреживяване на катастрофата, в комбинацията с възможността всеки да се изкаже, изока, изпонапсува и прочее в акустичната тръба на социалните мрежи, няма как да не засили всеобщото неспокойство. Не идва Апокалипсисът, просто взаимно се надъхваме в интернет.

Само си представете какво би било, ако хората през 1962-а узнаеха в реално време всички подробности около ракетната криза. Какво би станало, ако по всички средства за масово осведомяване - на Запад и на Изток - течаха извънредни емисии с надписи “Човечеството е пред ядрена война!”. Или ако имаше (свободен) интернет през април 1986-а и всички планетяни бяха видели цъфналия реактор в Чернобил, ей-така, между вечерята и късния филм?

Европа е преживяла какво ли не трусове, ще издържи и днешните.

И Ердоган, и Путин, и тълпите бягащи от близкоизточния хаос. Европейските ценности, да ме прощават обострените паникьори, не се разпадат. Те са си същите, най-малкото щом се доказаха във всичките гореизброени кризи. Самият факт, че където каквото и да стане, жертвите все се обръщат за помощ към западните лидери, към Европата, към Меркел и Обама (събирателни образи на Западния свят), означава, че друго спасение няма. Както просто няма и друг изход, друг спасителен бряг за бежанците. Банално е, но в крайна сметка всички бягат в Европа, нали?

(Друг е въпросът защо едни - източноевропейците и югославяните напр. - се вписаха сравнително лесно в тия европейски ценности, а сегашните гости някак... се дърпат. Мойто лично мнение е, че проблемът не е в тези прословути европейски ценности. Които са всъщност общочовешки, и надали някой нормален човек би ги отрекъл.)

Интернет верно има свойството да усилва всичко до безбог. Ама най-паче глупостите. Този човечец, иженаринаемият едноличен търговец от Кърджали може да събере няколкостотин или дори няколкохиляди харесвания респ. споделяния на фотото. Лошо няма; глобалният клюкарник стимулира (и симулира) всякакви напъни за остроумничене. Чунким от красивите каламбури във Фейсбук и Туитър произлезе нещо свестно.

Ама хайде малко мисъл.

Наистина ли седят в една редица Ердоан, Меркел, Сталин, Путин и Обама? Наистина ли хиляди притъпени от висенето в мрежата очи не виждат разлика - и смятат сите изброени за маскари? И не щат да живеят при лошата, ама ужасно лошата Меркел и трижди по-злия Обама?

Не вЕрвам.