Руското семейство, което не разбра за Втората световна война

Сибирското лято не трае дълго. Снеговете покриват земята до месец май, а през септември отново се завръщат. Замръзнала тайга, безкрайни километри пустош, в която царуват хищниците. Стръмни планини, ледени реки, студени нощи. Милиони квадрати километри пустош, в която рядко може да се види човешко присъствие.

Когато настъпи лятото, обаче, природата разцъфтява и за кратко време дори е благоприятна. Макар населението да е малко, земята е богата. Сибир е основен източник за руснаците на петрол и минерали. Дори и най-отдалечените региони будят интереса на геодезисти и хора, търсещи нефтени находища.

При подобна експедиция през 1978 година учени се натъкват на нещо невероятно, пише Smithsonian. Хеликоптер с геолози, изпратен  в Абакан за изследване на земята, се натъква на неподозирана гледка. Дори в началото пилотът и учените не вярват и кръжат няколко пъти над опасния терен. Очите им не ги лъжат – под тях, в стръмна и враждебна за човешки крак местност, има следи от човешко присъствие.

На близо 240 километра от най-близкото селище, в условия, в които могат да оцелеят единствено мечките и вълците, учените се натъкват на семейство, което от десетилетия живее в пълна изолация. То е намерено на място, което до този момент не е било изследвано и никой не предполага, че е годно за човешки живот. Температурите са изключително ниски, а през най-студените дни на зимата оцеляването е фикция.

Екипът учени, воден от геоложката Галина Писменская, решава да се върне на мястото след няколко дни, носейки подаръци са своите бъдещи приятели. За всеки случай, тя проверява дали пистолетът й е зареден, разказват в мемоарите изследователите, несигурни какво ги чака.

Сгушена в нищото, на метри под хеликоптера има малка колибка. „Те ни забелязаха, знаеха за нашето присъствие. Въпреки това ми беше трудно да повярвам, че там може да живее някой”, разказва Писменская.

 Когато се връщат, те са посрещнати от възрастен мъж. Бос, с груба черна брада, разрошена коса и уплах в очите. „Здравей, дядо. Дойдохме да те видим”, са първите думи на учените. Възрастният мъж не отговаря веднага. След няколко секунди продумва: „Е, след като се пътували толкова далеч, влезте в дома ми”.

Гледката вътре изумява учените. С подръчни и груби материали изолираното семейство някак си е успяло да построи свой дом – в който живеят петима души. Пришълците са посрещнати от две жени като дяволи – има страх в очите ми, недоверие и неизвестност. Учените решават да излязат от колибата, защото виждат, че не са приети добре. След близо половин час врата на колибата се отваря и оттам излизат двете дъщери на възрастния мъж – отново уплашени, но и любопитни.

След няколко посещения геолозите печелят доверието и приятелството и научават историята на възрастния мъж и неговото семейство. Карп Ликов е бил част от религиозна секта, преследвана още от времето на Петър I. През 30-те години на миналия век ситуацията се влошава, когато старообредците биват преследвани и убивани от болшевиките. Братът на Ликов е застрелян и Карп решава да избяга – взима семейството си и потъва в забвение в сибирската тайга. Това се случва през 1936 година, когато семейството е съставено от четирима членове – Карп, неговата съпруга Акулина, синът му Савин и 2-годишната му дъщеря Наталия. По-късно се раждат Дмитрий и Агафия, които никога не са имали контакт с хора извън семейството. Те научват за заобикалящия ги свят единствено от разказите на своя баща. Малчуганите научават, че хора живеят във високи постройки, че по света има много държави, но това са само абстрактни понятия за тях – очите им виждат само пустошта.

Акулина Ликова умира през 1961 година, затова учените се натъкват на петима души. И продължава да е необяснимо как са успели да оцелеят толкова дълги години. Основната храна, която поглъщат, са картофи, ръж и конопено семе. Ако имат късмет, в гората могат да се натъкнат на боровинки. И все пак семейството живее на ръба на глада. Без огнестрелно оръжие или дори хладно такова, Карп Ликов прави невъзможното, за да ловува. Той придобива изключителна издръжливост и понякога се връща след дни – но с улов в ръка.  Това обаче е рядкост и през по-голямата част от времето в менюто им няма месо.

В разговорите с учените семейството разбира, че човек е стъпил на Луната. Карп Ликов не може да повярва. Той и близките му разбират също така, че малко след като са заживели в изолация е избухнала Втората световна война.

Карп Ликов отказва да приеме каквито и да е продукти от „модерните” хора, с изключение на солта. Той споделя, че да живееш повече от 40 години без сол е истинско мъчение. Ликови категорично отказват да се върнат към цивилизования начин на живот, въпреки че имат възможност да го направят, бивайки откарани от екипа учени. През есента на 1981 година три от четирите деца умират. Две от тях от бъбречна недостатъчност – най-вероятно от суровата диета и начин на хранене – а другото от пневмония.

Когато години по-късно учените правят опит да убедят Карп и Агафия да напуснат суровата среда, в която живеят, и двамата отказват. Карп Ликов умира в съня си през февруари 1988 година. Агафия – единственият жив член на това семейство – също отказва да напусне дома си. Тя благодари на учените, върнали се години по-късно да проверят дали е добре, но отказва да ги последва. Отказва да напусне сибирската пустош...