Атомният апокалипсис над главите ни

„И тези атомни бомби, които науката разпръсна по света тази нощ, бяха странни, дори за мъжете, които ги използваха.“ Този откъс от новелата на Хърбърт Уелс „Освободеният свят“ (The World Set Free) задава началото на края, до който някой ден ще доведе използването на най-разрушителното и смъртоносно оръжие, познато на човечеството.

Историята е изпъстрена с кървави и разрушителни конфликти. Два от тях завъртат във вихъра на смъртоносния си танц целия свят, заради което получават и гръмкото название Първа и Втора световна война. Всички ние учим за тях, помним ги и си повтаряме, че това никога повече не трябва да се случва. Но какво би станало ако пренебрегнем уроците на историята и забравим за милионите жертви на войните. Какво би станало, ако допуснем светът отново да бъде въвлечен във война, чиито мащаби биха били толкова чудовищни, че да я наречем Трета световна война?

Светът днес изглежда по-враждебен от всякога. Отношенията между страните се обтягат все повече, а в много точки на света се водят конфликти и войни, някои от които заплашват да прераснат в тази ужасяваща Трета световна война, от която се боим.

Освен двете най-големи ядрени сили — САЩ и Русия, атомно оръжие разработват и притежават и Великобритания, Франция, Китай, Индия, Израел, Южна Африка, Пакистан и Северна Корея. И макар никоя от тези държави в момента да няма интерес да пусне атомна бомба над главите ни, това може да се промени ако светът бъде въвлечен в нова световна война, по-страшна и по-разрушителна от тази, описана в пророческите книги на Уелс.

Опасенията от използването на ядрено оръжие изглеждат все по-реални и все по-близки в контекста на трудните отношения между Вашингтон и Москва и непрестанните ядрени провокации на Пхенян.

В духа на надвисналата евентуална заплаха от ядрена война един американски историк, посветил се изцяло на ядрените оръжия, е разработил интерактивна карта, която показва какви биха били пораженията от атомни взривове. Алекс Уелърщайн от Института за технологии "Стивънс" (Stevens Institute of Technology) е посветил много от времето си на уеб платформата NukeMap, чрез която всеки интернет потребител би могъл да види какво ще се случи с даден град, ако бъде ударен от атомна бомба.

Платформата дава възможност да се избере вида и мощта на бомбата, както и височината на детонацията. След задаване на конкретните параметри, алгоритъм изчислява разрушенията и потенциалните жертви, които взривът ще причини. Периметърът, който ще бъде засегнат от експлозията е разделен на зони, оцветени в различен цвят, в зависимост от отдалечеността си от центъра на същинския взрив. Оцветената в жълто зона е самият огнен взрив. Червеният цвят показва зоната на поражения от ударната вълна. В зелено е показана зоната на поражение от радиация. Следва сивата зона на картата показва докъде биха се простирали пораженията от отслабващата ударна вълна. Най-външният кръг, който е жълт, показва обсега на термалната радиация, която би причинила изгаряния от трета степен.

България също би могла да бъде цел на атомна бомбардировка. Колкото и невероятно да звучи за някои, страната ни е била под реална заплаха от ядрено оръжие по време на Студената война. Това показват документи на американското стратегическо военновъздушно командване от 1959 г., разсекретени за пръв път през 2015 г. от Националния архив във Вашингтон. Според плана САЩ са възнамерявали да използват ядрено оръжие срещу редица приоритетни цели не само в Съветския съюз, но и в Китай, Северна Корея и Източна Европа.

В списъка, изготвен през 1956 г., присъстват 1100 съветски авиационни бази, 1200 града на територията на целия съветски блок. Сред тях са и 16 обекта в 14 български населени места. Три от тях са се намирали в София, а останалите в различни големи градове като Пловдив, Стара Загора, Ловеч, Добрич, Ямбол и Карлово.

Какво би станало, ако днес над София падне атомна бомба като американската B-61, разработена през 60-те години и модифицирана от армията на САЩ през 2015 г.?

Според онлайн генератора на Уелърщайн, в момента, когато бомбата се взриви ще загинат около 217 420, а около 250 080 ще бъдат ранени. След това, на всеки 24 часа ще загиват приблизително по 806 733 души в зоната, засегната от радиацията. Бомбата ще направи кратер с радиус 270 м. (0.23 км²) и дълбочина 60 метра.

Миналата година британската статистическа агенция „Статиста“ направи карта на света, която показва страните, притежаващи най-голям ядрен арсенал, както и онези, които участват в ядрени споразумения. Според данните на агенцията най-безопасните места, към които човечеството трябва да се отправи, за да преживее една евентуална ядрена война са онези страни, които нямат достъп до ядрени оръжия и не участват в ядрените споразумения.

Всичко е само на теория и описва последиците, до които би довел един ядрен взрив в рамките на няколко дни. Този взрив обаче ще причини ужасни щети и в дългосрочен план, защото замърсяването и радиацията, които са неизменна част от картината, ще унищожат природата и ще направят голяма част от Западна България необитаема за десетилетия.

Спомнете си трагедията на Хирошима и Нагасаки, спомнете си непоправимите щети, нанесени на Маршаловите острови.

Можете и сами да проверите какви ще са последствията, ако над главите ни падне атомна бомба, тук.