Правителствена болница остава, но за по-тесен кръг

Правителствена болница ще продължи да има и занапред, въпреки че преди почти година по нареждане на премиера Бойко Борисов парламентът реши да премахне специалния статут на болница "Лозенец". Това предвиждат промени в Закона за лечебните заведения, приети от правителството между празниците, които не фигурираха в първоначалния вариант на проекта.

Занапред болницата на властта ще бъде определяна от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването по неясни критерии, за което ще получава допълнително държавно финансиране. Това може да продължи да е болница "Лозенец" както и досега или друго държавно лечебно заведение като например ВМА, за която се говореше, че може да поеме функциите на "Лозенец", пише "Медиапул".

В нея ще се лекува обаче много по-тесен кръг лица от властта – премиерът, който най-много настояваше вече да няма правителствена болница, президентът и вицепрезидентът, председателят на Народното събрание и главният прокурор.

"Предлага се Министерският съвет да определя с решение държавно лечебно заведение, което да оказва медицинска помощ и медицинско осигуряване при пътувания в страната и в чужбина на лицата по чл. 20, ал. 1, 3 и 4 от Закона за Националната служба за охрана (президента, вицепрезидента, председателя на Народното събрание, министър-председателя и главния прокурор), медицинско осигуряване на чуждестранни делегации при посещения в страната, както и медицинското осигуряване на пленарните заседания на Народното събрание. Предлага се тези дейности да се извършват от държавно лечебно заведение, определено от Министерския съвет, тъй като посочените лица са обект на охрана от Националната служба за охрана, което е елемент от дейността по защитата на националната сигурност, насочена към осигуряване безопасността на тези лица", се казва в мотивите към законовата промяна.

Стесняването на кръга привилегировани "на книга" едва ли ще ощети някого, тъй като и в момента представителите на властта се ползват с привилегии и връзки във всички болници в страната, а не минават по каналния ред, който важи за редовите граждани и който често пъти е доста дълъг и мъчителен.

Освен това при автомобилна катастрофа могат да разчитат на транспортиране с хеликоптер и спешна операция в правителствена болница от директор на друга болница ("Пирогов"), както се видя от инцидента с председателя на парламента Цвета Караянчева през миналата година.

В мотивите и оценката на въздействието към предложените промени се изтъква като аргумент, че след преобразуването на "Лозенец" ще липсва правно основание да се финансират от държавния бюджет дейностите по медицинско осигуряване при пътувания в страната и в чужбина на въпросния контингент от властта, както и за медицинското осигуряване на чуждестранни делегации от същия ранг при посещения в страната. Липсва правна възможност и за медицинското осигуряване на пленарните заседания на Народното събрание.

На бъдещата правителствена болница обаче освен вече изброените дейности по медицинско осигуряване при пътуване на наши и чужди делегация и заседанията на парламента, е вменено и задължението за оказване на медицинска помощ на председателя на Народното събрание, премиера, президента, вицепрезидента и главния прокурор.

Досега "Лозенец" обслужваше далеч по-широк контигнент, включващ министър-председателя, министрите, заместниците им, президента и вицепрезидента, ръководството на Народното събрание и председателите на парламентарни групи, съдиите от Конституционния съд, главния прокурор, патриарха, членовете на Сметната палата, ръководството на БНБ, шефове на държавни агенции и комисии като ДАНС, КЗК, Агенцията за приватизация, ръководствата на обществените медии и др.