881 3

Спортът е индустрия

Теодор Николов

Отдавна отмина времето, когато спортът бе просто игра и забавление. Феърплеят и удоволствието отстъпват в днешно време пред високите заплати и индустрията, в коят се превърнаха надпреварите. Всеки се цели не просто да участва, а да печели... понякога на всяка цена.

И то не в името само на конкуренцията, но с цел домогване до големите наградни фондове и сключването на по-добри рекламни сделки.

Примерите са твърде много. Завишените финансови придобивки на US Open, колосалните суми, които генерира Superbowl, наред с желанието да бъде изтрита настоящата Шампионска лига в името на зараждащата се Суперлига.

И всичко това благодарение на мащабната комерсиализация на най-любимите ни спортове.

Трансферите са друго неоспоримо доказателство. Финансовият феърплей значи все по-малко, а правилата се заобикалят с цел да имаш задължително в тима си най-лъскавите имена.

Трансферът на Пол Погба вече придоби умопомрачителни размери. Петгодишният му договор с Манчестър Юнайтед е на стойност от 216 млн. паунда. Или близо четвърт милиард евро.

В тази сума влизат трите големи параметъра по сделката - трансферната сума, която получи Ювентус, заплатата на самия играч в рамките на целия контракт, както и комисионата на агента му Мино Райола. По отделно те са - 92 млн. паунда за "Старата госпожа", 104 млн. паунда за самия играч за петте години на "Олд Трафорд", както и 20 млн. паунда за Райола.

Тази сделка се превръща в най-скъпата въобще в цялата история на футбола. Досега за нито един футболист не са плащани толкова много пари нито като трансферна сума, нито за заплати. Според разбивката по месеци, възнаграждението на халфа ще е 1.75 млн. паунда.

За сравнение, през 2000 година един от най-скандалните трансфери - този на големия Луиш Фиго - от Барса в Реал (М), бе на стойност 60 милиона евро. И всички го смятаха за лудост, за рекорд. Сега това е само една забавна история, а Кристиано Роналдо, Неймар и... Погба прекрачиха всички разумни граници. 100 милиона вече не значи много за собствениците - богаташи. Това е цената да бъдат задоволени техните прищевки и тези на феновете.

Подобно е и положението с привличането на азиатци в еврограндовете. Тези футболисти не са толкова безценни заради качествата си, не че играят лошо, но истинската им цел е да продават фланелки. А, когато Кагава играе в Юнайтед, в Азия настава фурор и глад за фен артикули. И финансовите анализатори знаят това и се възползват максимално от търсенето на пазара.

И не само това. Маша се възползва от името си и си направи собствени бонбони, парфюми... какво ли не.

През 2013 Шарапова сключва спонсорски договор с Porsche. Подписан в края на април и е за срок от три години, според неофициална информация тенисистката взема по 2 млн. долара годишно.

Освен германския автомобилен концерн по онова време (преди допинг - скандала през 2016), Мария има още шест спонсора: Nike (спортна екипировка), Cole Haan (обувки и аксесоари), TAG Heuer (часовници), Head (ракети, сакове и спортни чанти), Samsung (мобилни телефони) и Evian (минерална вода).

Най-добър приход й носи рекордното за женския тенис споразумение с Nike - през 2010 г. тя удължава договора си за 8 години, в резултат на което ще получи 70 млн. долара.

Други състезатели пък пуснаха модни линии и участваха в какви ли не събития, за да увеличат популярността си. Там не толкова техните умения, колкото имиджа генерираха интерес, а възможностите за бизнес покрай спорта изглеждат необятни. Стига да имаш малко акъл и предприемаческо мислене.

Което ни насочва към още един любопитен въпрос, а именно "Колко струват едни олимпийски игри?"

Досега най-скъпата лятна олимпиада бе тази в Лондон през 2012 г. и струваше солидните 15 млрд. долара, припомня BBC.

Зимните игри в Сочи пък взеха на руснаците цели 22 млрд. долара. Но в крайна сметка е важен не само размерът на разходите, а и крайният финансов резултат за домакините.

Бразилия получи домакинството преди седем години, когато икономиката й изглеждаше обещаваща, но летните олимпийски игри я хванаха в състояние на сериозна криза.

Вероятно игрите в Рио, обаче, ще се запомнят най-вече с големия брой гафове, скандали и проблеми в организацията.

Проблемът с надвишения бюджет в случая не е само репутационен, а и икономически. Бразилия е в политическа и финансова криза и бремето на олимпийските игри се усети. Около 60% от населението вярва, че олимпийските игри са донесли повече вреди, отколкото ползи на страната, според едно от последните проучвания на Ubope.

Токио вече среща трудности. Освен че са на път да надвишат в пъти предвидения в началото бюджет, японците трябва да се съсредоточат върху планирането и организацията, за да избегнат гафове като тези в Рио.

Страната обаче вече се сблъсква с някои изпитания. Организаторите се отказаха от първоначалното лого за игрите през 2020 г., тъй като това на белгийски театър било много подобно и дизайнерът е подал съдебен иск.

Проектът за олимпийския стадион, който известната архитектка Заха Хадид е трябвало да проектира, отпадна. Амбициозният проект щеше да струва 252 млрд. йени, или 2.5 млрд. долара, и да е най-скъпото спортно съоръжение в света. След множество противоречия министърът на образованието и спорта подаде оставка, избран е нов проект на японския дизайнер Кенго Кума, а цената беше намалена на 149 млрд. йени, или 1.49 млрд. долара.

Всичко това доказва, че поради цялата тази дандaния около големите форуми, нещата започват да изместват фокуса от самия...спорт, насладата да си първи не заради награди и преференции, а за да се докажеш.

Това обаче вече явно не е важно. Целта вече е всеки по-малък да бъде спрян. Лудогорец сега изглежда като един надъхан тим, който сравнително лесно може да намери място в Лигата на богатите. Това обаче скоро може и да се промени.

10 години след Олимпиадата в Атина, олимпийските бази и съоръжения пустеят. Гръцката прокуратура обвини в криминална безстопанственост бившите директори на държавната компания по поддръжка на спортните съоръжения, след като бе сезирана от депутати за състоянието на пълна безстопанственост. За Олимпиадата в Атина през 2004 г. Гърция похарчи над 34 млрд. евро, като 10 млрд. евро от стойността е за спортните съоръжения. Следват Рио, Токио...

И друго нещо, което не може да се пропусне за финал. Това е употребата на допинг. Ако едно време всеки стимулант е хващан, а използвалият го заклеймен, сега нещата изглеждат малко по-различни. Много спортисти не разчитат само на себе си, а прибягват до забранените вещества.

Мария Шарапова нито е първата, нито ще е последната голяма спортна личност с проблеми с антидопинговата асоциация. Преди нея има много подобни случаи - някои по-леки, а други с доста по-тежки последствия.

Ланс Армстронг спечели седем пъти "Тур дьо Франс" в периода 1999-2005, но години по-късно срещу него започва разследване по свидетелства на бивши колеги. В крайна сметка той е принуден да признае, че е употребявал множество забранени вещества и е лишен от титлите си, като му е наложена доживотна забрана да участва в каквито и да било спортни състезания.

А сега и България се разписа, визирайки случаят с нашата лекоатлетка Силвия Дънекова . Тя също опетни името си на Игрите в Рио, а едва ли каквито и да е оправдания, могат да я спасят от присъдата на УАДА.

Спортът вече не е само спорт. Гръмките трансфери, приходите, които стигат до живот, допинга, рекламата и опиянението от прожекторите и славата превръщат спорта в индустрия. Същото като модата и киното, но дори по-апетитно и предлагащо още куп възможности за печалби и експлоатация. Наистина как да не се възползваш, ако ти се отдаде...



Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • Гост
    Отговор
    1 14:40  30.08.16
    Мирела Демирева спечели сребърен медал, прегледайте си писанията.
  • Лудия
    Отговор
    2 20:15  30.08.16
    Един хубав анализ да види човек...БРАВО. А иначе наистина разрухата след Олимпиада е голяма. Селата се оставят на самотек и после парите все едно са отишли на вятъра, за едното...
  • П. Герджиков
    Отговор
    3 20:47  30.08.16
    Браво! Повече такива материали да има, а не само жълтини и простащини.

Напиши коментар:


Публикувай