В събота трябваше да се изиграе решителният мач за титлата в българския футбол. Атмосферата бе приповдигната, повечето фенове на столичани очакваха с надежда това да е началото на края на хегемонията на Лудогорец и единадесетгодишното чакане за титла на техния любим отбор. Между 10 и 15 хиляди души се събраха за да присъстват на напечен двубой "на живот и смърт". Само че видяха нещо, на което Сащо Диков би сложил червена точка, повтаряйки провлачено "пор-но".
България съвсем спокойно може да кандидатства за страната с най-голям интерес към културата в целия свят. Всеки един български гражданин целодневно гледа всякакви постановки - политически, спортни, обществени. В театрални зрители се превърнаха и тези иначе милеещи за отбора си "червени" футболни фенове, които се надяваха, че в лицето на Гриша Ганчев най-накрая клубът има своя добър стопанин. Уви, приятелското мачле с Лудогорец доказа обратното. Изведнъж отборът, спонсориран от най-големия душманин на "гелосаната делиорманска мастия", от славна "армейска" чета се бе превърнал в група евнуси. За 90 минути ЦСКА отправи два(?!) точни удара във вратата на Лудогорец, предпочиташе да си разиграва спокойно топката, нямаше и помен от дори стихиен домакински натиск, както в началото, така и в края на мача. ЦСКА изглеждаше като отбор, на който просто му бе наредено да не спечели този мач. Най-голямото доказателство е начинът по който Али Соу изпусна отсъдената дузпа. Който поне веднъж е играл футбол в живота си, знае за какво става дума. А и неписано правило за достигане до "нужния" резултат в професионалния футбол е с това да е запознат централният нападател на отбора. Аргументи в посока на порното, което ни представиха двата тима, бе и обстановката преди и след мача. Някак традиционната злоба към Домусчиев и Лудогорец я нямаше, ръководството на ЦСКА тотално мълчеше в навечерието на мача и едва след неговия край, вече за да не е съвсем съмнително, от кумова срама Стойчо Стоилов пусна едно от обичайните си бръщолевения за съдията. Неща, които Стоилов ще говори и ЦСКА да е спечелил мач с 5:0 след три дузпи в полза на "червените".
Това поведение показва и защо след толкова издънки Ганчев не се отказва от своя антураж. На него не му трябват хора, които разбират и умеят да правят футбол. Трябват му слуги, които да се държат по определения начин, който изисква конкретната "врътка". Ръководството е от "наши" хора, треньорите са все доведени от някой от нашите хора, а футболистите също са подбрани така, че да не издънят работата. Защото много по-лесно е да забраниш на Али Соу да вкара на Лудогорец, след като той ще си вземе тлъстата заплата накрая на месеца и друго не го интересува. Вече ако е някой българин, юноша, с малко повече чест и любов към "червената идея", то има опасността да се събуди съвестта му.
В подкрепа на готвения сценарий е и внезапното напускане на Любослав Пенев. Въпреки че неведнъж сме заявявали силни съмнения към треньорските му качества, то Пенев може би показа човешки такива. Пенев е необуздан, трудно е да му се диктува и когато е усетил накъде отиват нещата, просто е решил да си направи отвод. Очевидно в порно не му се е участвало. Неслучайно Пенев в прощалното си писмо засегна и темата за липса на подкрепа от ръководството при критиките му към БФС. Защото и по този казус това ръководство на столичани много лае, ама не хапе. Знае каква помощ получи за получаване на лиценз, както вътрешен, така и за евротурнирите. Знае и под чие давление съществува това ръководство на футболната ни централа - настоящото силно трио в държавата Борисов - Домусчиев - Пеевски.
Говорейки за титлите на Лудогорец и играта на противниците им в решителните мачове, не трябва да забравяме и онзи решителен мач с "Титан" начело, загубен с 0:1 в Разград. Както и нечуваното 1:1 на Левски срещу Славия, за да дойде случилото се тази събота. С една дума - докато Домусчиев иска, при тази власт, Лудогорец ще е шампион.
Ето и хронологията на събитията. Гриша Ганчев влезе в ЦСКА 2015-а г., когато клубът изгуби лиценза за елита и трябваше да се състезава във "В" група. Поради тези събития "червената" общност се беше настроила срещу премиера Борисов и на "Армията" ехтяха скандирания по негов адрес, които не можеха да бъдат чути почти никъде в България. След идването на Ганчев постепенно те заглъхнаха под настойчивите команди на момчетата, разпяващи агитката, които не е тайна, че са под контрола на Ганчев. Това подчинение интересно съвпадна със замотаване на делото, което държавата преди това бе повдигнала срещу самия Ганчев, както и сина му, за организирана престъпна група. То се влачи и до днес, а фамилията е безпроблемно на свобода.
На Ганчев бе позволено и да измъкне "Петрол" след фалита на КТБ, а от време на време получава и тлъсти обществени поръчки, свързани най-вече с китайските автомобили, които допреди време произвеждаше край Ловеч. Другият акционер Юлиан Инджов също получава тук-там обществена поръчка от властта, например набъбналият до 55 млн. лева ремонт на пътя Пловдив - Асеновград. Същевременно държавата по всички начини подкрепя престоя им в ЦСКА - давайки базите, а впоследствие бе спечелен и търгът за емблемата, сякаш с предварително нагласена цена, която обаче не е платена и до днес след едни или други похвати, срещу които държавата не се възпротивява. Така, с гръмки заявки, а всъщност живуркане, преминава времето на ЦСКА под ръководството на Ганчев. Още един пример - ЦСКА показва планове за изграждане на нов стадион, феновете подписват петиция, а от Столичната община потвърдиха неведнъж, че подобно намерение дори не е заявявано. Урок как да се влияе на фенската маса, в най-добрите традиции на Александър Томов. А фенската маса е важно да е при нашите хора. Знаем теорията, че в България има 1 милион цесекари и 1 милион левскари. Два милиона избиратели, с ядро от десетина хиляди души, които пък не бихте искали да виждате на нито един протест. Това, под зоркото управление на лидерите на агитките, не се и случва. А останалите са възпитавани в политическа апатия.
И изведнъж всичко се свежда до традиционния в България избор - трън или глог. Защото ако ЦСКА-София е в партер пред Домусчиев, то ЦСКА 1948 е самият Домусчиев. На "червените" фенове - честито. В държавата, в която няма нищо истинско, а всичко е театър. От най-пошлия - с лоши актьори и срещу публиката. Тежко на тези с идеалите, докато всичко се управлява от пари и интереси на една група хора. Нещо за което и всички медии мълчат.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Този коментар е премахнат от модератор.
2 Жхх ъх
13:41 13.05.2019
3 Било
13:44 13.05.2019
4 Чорбата
13:47 13.05.2019
5 Лудогорец арена
13:55 13.05.2019
6 Скептиков
14:00 13.05.2019
7 CSKA
14:08 13.05.2019
8 От бг
14:19 13.05.2019
9 Столичанин
14:29 13.05.2019
10 orban
14:29 13.05.2019
11 Само ЦСКА
14:34 13.05.2019
12 Ранко
14:37 13.05.2019
13 Иван
14:39 13.05.2019
14 А БЕ
15:16 13.05.2019
15 56789
15:16 13.05.2019
16 тъпо авиаторче си Хаджийски
15:25 13.05.2019
17 Динамо София
15:35 13.05.2019
18 Този коментар е премахнат от модератор.
19 Наблюдател
15:50 13.05.2019
20 волен сидеров
16:05 13.05.2019
21 Този коментар е премахнат от модератор.
22 Цесекарка от дете
18:17 13.05.2019
23 Етрополе
18:38 13.05.2019
24 Лудата гора
19:04 13.05.2019
25 Бодил
19:56 13.05.2019
26 123
21:25 13.05.2019
27 Голем смях
22:55 13.05.2019
28 Много тъпа статия
09:37 14.05.2019
29 дявола
21:57 14.05.2019
30 zevs
05:00 16.05.2019
31 цЕсКи лЕсЕкА
09:46 16.05.2019