Сергей Якирович за ФАКТИ: ЦСКА е най-големият клуб в България и има най-добрите фенове

Целият свят, в това число и футболният, е парализиран от пандемията, предизвикана от лавинообразното разпространение на коронавирусната инфекция. За футболните фенове моментната ситуация е двойно тежка. Освен, че повечето от тях вероятно са принудени да си стоят вкъщи, то и футбол няма. Освен беларуски. Поради тази причина, може би сега сме в момент, в който може да се върнем малко назад във времето и да си припомним приятни неща, свързани с футболната игра. Такъв момент за привържениците на ЦСКА са и двата мача на любимия им отбор с германския колос Байер Леверкузен. През есента на 2005 г. ЦСКА постигна две победи с по 1:0 над ''аспирините'', като с тях ''червените'' се класираха за груповата фаза на турнира за Купата на УЕФА.

От ФАКТИ разговаряхме с босненския бивш дефанзивен полузащитник на ЦСКА - Сергей Якирович. Той е един от героите от онзи велик ''армейски'' тим, воден от сръбския специалист Миодраг Йешич. Между есента на 2005 г. и началото на 2007 г. бившият босненски национал Якирович записа петдесет участия с фланелката на ЦСКА, в които отбеляза три попадения - в две отделни срещи вкара на Локомотив (Пловдив), а веднъж разпечата и вратата на Пирин (Благоевград). Носител е на Купата и Суперкупата на България с ЦСКА през 2006 г., титуляр в двата мача с Байер Леверкузен, титуляр с важна роля бе и в мачовете от груповата фаза на Купата на УЕФА срещу Хамбургер, Викинг, Монако и Славия Прага. Босненецът, който има и хърватско гражданство, игра и в следващата европейска кампания на 31-кратните шампиони на България, когато те злощастно отпаднаха от турския гранд Бешикташ в първия редовен кръг на турнира за Купата на УЕФА.

Днес Сергей вече е треньор. Първоначално води втородивизионния хърватски клуб НК Сесвете, а след това прави крачка напред и в периода юли 2018-февруари 2020 е начело на елитния хърватски тим НК Горица. Якирович, начело на Горица, за скромните възможности на този клуб, постига доста прилични резултати, като отборът е на косъм от класиране за Лига Европа.

- Сергей, здравей, поздрави от София! Как си, къде те намирам?

- Здравейте, добре съм. Намирам се в Сесвете, квартал на Загреб. Като целия свят си стоя вкъщи и се пазя от коронавируса.

- Какви спомени пазиш от периода си в ЦСКА?

- Спомените ми са страхотни. Винаги съм изтъквал, че съм играл в най-големия клуб в България, а феновете на ЦСКА са най-добрите, пред които съм играл в моята кариера. Освен това, животът в София ми пасваше.

- Ти игра и в онези две велики победи над Байер Леверкузен, посредством които ЦСКА се класира за груповата фаза в Купата на УЕФА. Можеш ли да опишеш чувството, особено след втория мач с ‘’aспирините‘‘?

- Усещането беше неописуемо. Пълен стадион, всички бяха много щастливи и развълнувани. Всеки път, когато си спомням за този мач, изпитвам голяма гордост и щастие.

- От новата ти гледна точка на треньор, с тактика от страна на Миодраг Йешич ли ги победихте, с късмет ли, или просто всеки от играчите игра на върха на възможностите си?

- Йешич беше страхотен треньор, той ни подготви много добре за мачовете с Байер Леверкузен. Разбира се, ние дадохме всички от себе си, защото искахме да покажем, че знаем как да играем добър футбол.

- Чуваш ли се с момчетата от онзи отбор, който е последният велик състав на ‘’армейците‘‘?

- Най-често се чувам с Велизар Димитров, Христо Янев, Оливър Ковачевич и Тиаго Силва.

- Извън европейските подвизи, носител си на Купата и Суперкупата на България с ЦСКА, но не успя да станеш шампион с клуба. Какво е твоето обяснение, защо изпуснахте онази преднина от 7 точки, която имахте пред Левски през сезон 2005/2006 г.?

- Дори днес, когато се замисля, ми е много трудно и не мога да намеря причината. Мисля, че трябваше да спечелим титлата, защото играехме наистина добре. През зимата привлякохме четиримата най-добри играчи на (Локомотив Пловдив) (бел. ред. става въпрос за Александър Тунчев, Георги Илиев, Кирил Котев и Даниел Георгиев), като цяло всичко сочеше, че ще триумфираме с титлата. Въпреки това започнахме слабо през пролетта и Левски ни настигна след пет кръга. След това Йешич си тръгна, а ние не успяхме да се върнем към доброто си ниво от есенния полусезон.

- 31-кратните шампиони на България преминаха през много трудности като клуб в последните години. Следеше ли ситуацията около тима във времето, следиш ли я и сега?

- Разбира се. Знам всички резултати, следя всеки уикенд. Разговарям с Велизар, така че знам какво се случва. Специално гледах двата мача на ЦСКА с Осиек в Лига Европа.

- Вече си треньор. Интересна ми е причината. Влюбен си силно в треньорската професия или просто след края на кариерата ти като футболист си искал да останеш част от играта?

- Много съотборници ми казваха, още докато играех активно футбол, че винаги говоря и им давам насоки на терена. Това е естествено за мен и, разбира се, останах във футбола. Дори сега, виждайки, че се справям добре и имам резултати, означава, че съм направил добър избор (смее се).

- Какъв футбол искаш да играят отборите, които водиш?

- Обичам директния стил, в който моят отбор играе, за да бележи голове, с натиск, и с добър преход и в двете посоки.

- Кой според теб е най-важният компонент в съвременния футбол – тактиката, техническите качества или физическата подготовка?

- Всичко. А в допълнение към изредените неща по-горе бих добавил и психология, защото всичко започва от главата. Треньорът трябва да знае как да води група хора и е много важно да извлече максимума от всеки играч.

- Имаш ли идол сред големите в професията?

- Юрген Клоп. Той изкарва максимума от всеки играч, и където и да е работил, той е правил играчите с по-скромни възможности все по-добри и по-добри.

- Ако ти предложат, би ли се завърнал в ЦСКА като старши треньор?

- Разбира се, това би било голяма чест за мен, тъй като ЦСКА е голям клуб.

- Босна и Херцеговина има Миралем Пянич (Ювентус), а Хърватия има Лука Модрич (Реал Мадрид). Ние в България нямаме играч, който дори да се доближава до тяхното ниво. Да не би футболистите в страните от бивша Югославия да са по-амбициозни от българските?

- Може да се каже така, но мисля, че на Балканите, в тази част на Европа, винаги ще има наистина добри играчи. Израснах със Стоичков, Костадинов, Пенев, Лечков и пр. България винаги имаше страхотни играчи, но не знам защо те не винаги бяха страхотен отбор.

- Благодаря ти много за отделеното време! Желая ти много здраве, късмет и успехи.

- И аз благодаря. Поздрави на всички фенове на ЦСКА, където и да са.