3 349 17

Проф. Цолов за ФАКТИ: Без квалифицирани кадри и наука българският футбол няма бъдеще

В третата игрова фаза е тайната на големите отбори днес

Проф. Цолов за ФАКТИ: Без квалифицирани кадри и наука българският футбол няма бъдеще
На снимката: проф. Бисер Цолов с Димитър Бербатов, автор: Станислав Христов/НСА ПРЕС

Бисер Цолов е професор, доктор на науките. Председател е на програмните съвети в бакалавърската и магистърската степен по специалността „Спортен мениджмънт“ в НСА „В. Левски‘‘ и в продължение на тринадесет години е управлявал катедра „Мениджмънт и история на спорта“. Ръководител на Центъра за следдипломна квалификации в Академията. Автор е на множество книги и публикации в областта на футбола, спортната методика и спортния мениджмънт. В три периода е бил анализатор на представителния футболен отбор на ЦСКА, като през сезон 2007/08 г. тимът печели последната и една от най-убедителните си шампионски титли. Научен ръководител е на Димитър Бербатов, който е студент в магистърската програма по спортен мениджмънт. Член е на Обществения съвет по физическо възпитание и спорт към Президента на България.

На снимката: Проф. Бисер Цолов в компанията на Стойчо Младенов и Анатоли Нанков

Проф. Цолов за ФАКТИ: Без квалифицирани кадри и наука българският футбол няма бъдеще

От ФАКТИ благодарим на проф. Бисер Цолов за отделеното време, в което с него разговаряхме за очертаващите се икономически последиците за футболната индустрия, предизвикани от двумесечната футболна пауза в почти целия свят заради коронавирусната пандемия, отделихме време на управленските неволи и ниската квалификация на всички нива в българския футбол, спряхме се и на новите тенденции в любимата на милиарди по света игра. Разбира се, обсъдихме и други интересни неща, които можете да прочете по-долу.

- Проф. Цолов, как прекарахте месеците без футбол вследствие на коронавирусната пандемия?

- Спортът, в т.ч. и футболът е социален феномен. Ето защо не само на мен, а и на милиарди по света спортът липсваше през тези няколко месеца. За съжаление това, вероятно ще продължи, макар и в по-облекчен вариант. Впрочем, то вече продължи изпреварващо с отлагането на Олимпиадата, на Европейското първенство по футбол и на редица други значими състезания. А конкретно на въпроса мога да отговоря, че особено през последния месец бях много ангажиран с организацията и провеждането по нетрадиционен начин на преподавателската си дейност в Спортната академия. Това пренастрои мисленето ми в малко по-друга посока извън футбола. Но и през този период не ми липсваха скандалите в българския футбол. Те си се случваха периодично и не спираха да ми напомнят за нашата действителност.

- Вие имате сериозна експертиза в областта на футбола и спортния мениджмънт. И като подхванахте темата, как си обяснявате случилото се с ЦСКА преди години и това, което случва тези дни с ''Левски''?

- Не бих искал да говоря конкретно за двата гранда, но ще кажа нещо от кибернетична гледна точка, така че всеки необременен с фенски пристрастия човек да ме разбере. Всеки резултат е следствие от процес на управление. Нищо не се случва хей така от само себе си. В този смисъл футболът е една много значима подсистема на надсистема „спорт”. А спортът пък е значима подсистема на друга системата. Ето защо за мен това, което се случва в българския футбол не е неочаквано и както виждате, то се случва и в спорта ни. И ще продължи да се случва, ако процесът на управление не се промени. Само като пример ще кажа, че неотдавна си направих експеримент, като написах в Гугъл „скандал в българския спорт” и не можете да си представите колко спортни федерации се появиха.

- Като започнахте да говорите за управление как смятате, че задаващата се икономическа криза ще се отрази на футболната индустрия и по-специално на българския футбол, особено в онази негова част налагане на все повече млади български футболисти?

- Футболната индустрия търпи големи финансови загуби, чиито размери едва ли някой може да посочи с точност. Но на кризата трябва да се погледне и от друга гледна точка, а именно като възможност за развитие на определен потенциал. Такъв поглед, придружен с професионална експертиза, предполагам ще доведе до някои оздравителни решения.

Специално за България мисля, че ефектът от кризата ще подейства оздравително на професионалния ни футбол именно в тази му част, за която говорите – намаляване броя на чужденците и предоставяне на възможности на професионално ниво за развитие на повече млади български футболисти. Нещо, което ще се отрази положително на националните ни отбори. Недобре обаче ще се отразят последствията от кризата на детско-юношеския ни футбол и особено на онези клубове и школи, които приоритетно се занимават с подрастващите и основно се финансират от таксите на родителите. Икономическата стагнация вероятно ще пренастрои нагласите на немалка част родители за избор на определени приоритетни дейности за техните деца, което пък ще доведе до известен отлив от футбола. Ето защо сега БФС трябва да намери подходящите механизми, чрез които да подпомогне именно тези клубове.

- Заговаряйки за детско-юношеския ни футбол, какви са според Вас причините ние да не можем да развием през последното десетилетие нито един талант на елитно европейско ниво?

- В управлението на българския футбол има два основни момента, които са далеч от съвременните образци. Първият е свързан с квалификацията на кадрите на всички нива, включително и на управленските, и на треньорските кадри. И вторият момент – това е липсата на технология за внедряването на съвременните научни достижения във футбола ни, нещо което се отнася и за целия български спорт. Без висококвалифицирани кадри и наука българският футбол не може да има добро бъдеще. А специално при подрастващите има и един много сериозен недостатък в методиката на обучението. От времето, когато аз учех в специалността, преди повече от тридесет години, до днес нищо не се е променило. Методическият алгоритъм на обучение в техниката в българския футбол си е един и същ: „демонстрация – статично изпълнение – диференцирани упражнения в движение – игра.” Макар и да има своите предимства той е с много сериозни недостатъци. Те се изразяват най-вече в приучаването на децата по-бавно да мислят и да вземат решения за изпълнение на технико-тактическите действия. Затова днес като гледаме български футбол ни се струва, че той се играе на забавен каданс.

Този алгоритъм трябва да се промени, да се адаптира към начина, по който работят съвременните образци. Аз бих го определил като: „демонстрация – игра, съчетана с фрагменти на обучение в относително статични и динамични условия”. Т.е. обучение в движение чрез много по-голям дял на целенасочените игрови упражнения. Така че да се интензифицира овладяването на техническото и тактическото майсторство от подрастващите. И техните умения и навици да бъдат адекватни на скоростните изисквания на съвременния футбол.

- Що се касае до треньорите имам един въпрос, който винаги ме е мъчил. На какво отдавате факта, че футболни треньори от бивша Югославия пробиват навсякъде по света, а нашите специалисти в чужбина се броят на пръстите на едната ръка към момента?

- Не много отдавна прочетох следното заглавие: „Невиждано: Трима чужди треньори ще атакуват титлата през новия сезон”. И тогава се замислих, че за голяма част от специалистите това е обяснимо, въпреки че България е една от водещите нации по относителен брой на треньори с лицензи – над 1600. За да не се отклоня от същността на проблема ми позволете да не правя сравнения с други страни, а да кажа, че по мое мнение тези, които отговарят на съвременните изисквания у нас са много малко. Стигна се до там един от най-добрите в професията Станимир Стоилов в интервю да каже: „Българските треньори нямат квалификация. И аз нямам”, а по-късно да продължи, че поради това изграждаме „полуфутболисти“. Подобни мнения чух от Наско Сираков, Валентин Михов, Кирил Домусчиев, Красен Кралев и др.

Приоритетно в българския футбол се залага на добри бивши футболисти. Този подход на практицизъм не отричам, защото той е много добра предпоставка за успехи в професията, като особено това бе характерно преди две-три десетилетия. Но днес и в бъдеще в условията на информационен бум и поради факта, че футболът е интегративна наука - само това не е достатъчно. За успешна треньорска кариера трябват и много специализирани знания, придобити в специализирано образование, педагогически, психологически и научно-методологични умения, специфични качества. Все неща, които днес у нас може да предостави успешно само НСА. Но тези „образователни” функции обаче от над две десетилетия са иззети от школата на БФС. Така че изводът е простичък - системата за подготовка на българските футболни треньори се нуждае от коренна промяна.

- В такъв случай ще се засилва ли присъствието на академиците във футбола, т.е. на хора, които не са имали кариера като футболисти?

- Необходимостта от академизъм, както Вие го наричате, и във футбола, и в спорта е безспорна. Дори си спомням, че през есента на миналата година в Япония се проведе форум на Международния съвет по треньорско майсторство, на който се дискутираха именно стандарти за университетско треньорско образование. Ето защо мога да кажа, че пътят за постигането на високи резултати в спорта е един и той преминава през задължителното условие за успешно съчетание на теорията, в т.ч. науката с практиката.

- Тактическите постройки във футбола, по-често наричани ''схеми'', за някои треньори са от първостепенна важност, може да се каже дори, че им робуват. Други представители на професията обаче ги считат просто за цифри. Вашето становище за ролята и значимостта им днес?

- Има съществена разлика между понятията „схема” и „система”. Ако в първия случай това е външната форма на подреждането на състезателите, то вторият термин включва и игровите функции на отделните състезатели, които формират игровия стил на отбора. А той дори и при една и съща схема може да бъде различен. Преди години на подобен въпрос казах, че концепциите на футболните специалисти са различни, но малко от тях са рационални. И тогава, и днес се практикуват две рационални концепции, превъплътени в игрови стилове. Основното при тях е, че са изградени върху един алгоритъм на тактическо мислене, подкрепен с оптимален баланс между двете фази – защита и нападение. Впрочем, по темата с моя преподавател от студентството доц. Митко Червеняков преди почти двадесет години написахме поредица от книги „Тактика за добрия футбол” – знание, което си е актуално и днес.

Разликите между двата стила са в това, че в единия случай акцентът е поставен върху приоритетно владеене на топката и скоростно завършване на атаката. Когато отборът владее топката той е в нападение и същевременно е в най-добрата защита, защото противникът не може да му отбележи гол без топка. Този стил се практикува от отбори, които разполагат с много добро качество от състезатели. Другият рационален стил се характеризира с леко накланяне на баланса към защитата, като „привидно” инициативата се предоставя на противника. Не се правят компромиси за никой към задълженията в защитната фаза на играта. Този стил изважда от равновесие противника и той бива „матиран” с бързи контраатаки и висока ефективност на статичните положения. И внимание – тук ще кажа нещо, за някои може би е ново, което се забелязва като тенденция, включително и на последното световно първенство. То се изразява в това, че футболът не е игра от само две фази – „защита” и „нападение”, както повечето специалисти смятат. Футболът има и една трета „скрита” фаза – фазата на „преход” между защитата и нападението и обратно, която е изключително важна. Именно в скоростта и ефективността на прехода е тайната на големите отбори днес.

- На какво отдавате това, че рационалният футбол, на който залагаше Жозе Моуриньо дълги години и той му носеше успех, поне за момента отстъпи водещото си място на ултраофанзивния, директен футбол, практикуван от Юрген Клоп, Хосеп Гуардиола и Юлиан Нагелсман?

- Последните резултати на Моуриньо най-ясно подсказват, че философията, концепцията и технологията на футбола, макар и изградени на принципна основа, се развиват изключително интензивно. И поради това все повече ще се забелязва феноменът - вчерашните успехи днес вече да се превръщат в посредственост, а често и в провали. Ето защо настоящето и бъдещето поставят все по-високи изисквания за непрекъснато усъвършенстване на футболните специалисти.

Не зная дали някой е обърнал внимание на откровението на Йоахим Льов след последния Мондиал, озаглавено в един вестник: "Арогантността ми провали Германия". И особено на думите му изведени в подзаглавие: "Исках да владеем топката, но това се оказа грешка". Без ни най-малко да се подценява значението на владеенето на топката, тези думи поставят въпроса за алтернативността на този стил - алтернативност, изградена приоритетно върху скоростта на игровите действията. Разбира се, този урок не мога да изложа в едно интервю, но за желаещите да размишляват ще посоча малко цифри, които не видях в нито един анализ след световното първенство В мачовете в Русия, завършили с победител, включително в продълженията, победите са приблизително 58% към 42% в полза на по-продължително владеещите топката отбори. При по-равностойните тимове и особено в заключителната фаза на турнира примерите обаче са следните: Франция - Хърватска 4:2 (финал, притежание на топката 39% - 61%), Белгия - Англия 2:0 (малък финал, 42% - 58%), Франция - Белгия 1:0 (39% - 61%), Бразилия - Белгия 1:2 (59% - 41%), Швеция - Швейцария 1:0 (36% - 64%), Уругвай - Португалия 2:1 (38% - 62%). И два примера от групата на Германия: Мексико - Швеция 0:3 (66% - 34%), Южна Корея - Германия 2:0 (31% - 69%). И тук мога само да пожелая ползотворен размисъл на футболните специалисти.

- Бяхте научен ръководител на Димитър Бербатов. В каква роля според Вас той би бил най-успешен - треньор, спортен директор, президент на футболен клуб, президент на федерация?

- Реално все още съм му научен ръководител, тъй като той се дипломира като бакалавър по спортен мениджмънт, но сега му предстои да завърши и като магистър. Държавният изпит трябваше да се състои през юни, но поради пандемията бе пренасочен за ноемврийската сесия. Не мисля, че е етично да изразявам мнение в коя област би бил най-успешен. Това трябва да е личен избор на преценка. От друга страна изборът му на специалността спортен мениджмънт в НСА е показателен накъде се е насочил. По-важното е Митко да остане да работи за България, за българския спорт и футбол. Страната ни има нужда от своите големи спортисти.

- Какво мислите за VAR системата във футбола и какъв е Вашият анализ за нейната полезност?

- Макар и в немалка степен консервативен към своите правила футболът не може да избяга от съвременните технологии. Така че независимо кой какво смята тази система ще продължи да се развива и да бъде прилагана, още повече че нейните предимства са значително повече от недостатъците.

- И в края на нашия разговор, каква личност трябва да е новият президент на Българския футболен съюз и какви качества трябва да притежава?

- Мисля, че през годините имахме и примери каква личност не трябва да бъде президент. Така че сега е необходимо да се търси алтернатива. Според мен това трябва да е човек с изграден авторитет във футбола, с висока квалификация и управленски познания, с комплекс от професионални качества и диалогичност, надвишаваща собственото му его, с отвореност към науката и с умения да формира и прилага екипност в своята работа. А на всички онези, които смятат да се кандидатират за поста бих препоръчал да се замислят върху прословутия принцип на Лорънс Питър за йерархичната некомпетентност, формулиран още преди половин век. И да имат предвид добре известната истина, че трябва да знаят накъде отиват, защото, ако не знаят - ще стигнат до никъде.

Поставете оценка:
Оценка 2.6 от 9 гласа.

Още по темата

Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • 1 1234

    12 3 Отговор
    Всъщност най богатите страни хич не им дреме за футбола. Оправят се чудесно и без безмислени харчове за масов спорт. Който иска да спортува. Ама А груба , в Г Д.на 6 млн души и то бедни

    Коментиран от #15

  • 2 Батето

    13 4 Отговор
    Грешка сте, Баце и Шайката убиха и българския футбол.

    Коментиран от #5

  • 3 фергюсън

    12 2 Отговор
    Футбола в България трябва да се закрие за 20 год. ,като останат само детските школи ,които да ги тренират само чужденци , защото сега богати татковци плащат хиляди месечно ,за да станат синчетата им Меси и Роналдо.
  • 4 Търтеите на самоиздръжка

    13 3 Отговор
    То играчи няма а той иска нови началници. Българска работа. Ама нали трябва да оправдае държавните пари които се наливат в този измислен ВУЗ който вместо да бъде закрит или поне орязан е раздут до крайност и харчи нашите пари във време когато хората масово фалират и нямат пари за елементарни нужди.
  • 5 един шофьор

    10 1 Отговор

    До коментар #2 от "Батето":

    Те убиха всичко една сфера няма където нещо да е наред.
  • 6 Този коментар е премахнат от модератор


  • 7 До професора и доктор на науките

    5 2 Отговор
    А бе професоре, без квалифицирани кадри и наука България няма бъдеще. Що се отнася до футбола, всичката наука не света не може да направи нов Гарича.

    Коментиран от #14

  • 8 Гост

    5 1 Отговор
    То няма производство, услуги, те наука за футбола искат! Смешници разни!
  • 9 Jack Bauer

    2 6 Отговор
    Наука и Футбол ... някой не си е пил хапчетата доста време.
  • 10 Чочо

    1 1 Отговор
    Когато в една държава стандарта на живот е висок всичко си идва на мястото. Страната ни е пропита от корупция за това никъде нищо не върви!
  • 11 Един

    2 3 Отговор
    Не мога да си обясня защо се наливат толкова пари в едно безсмислено занимание?! Какво значение има за някой, ако даден отбор падне или бие? Който иска да играе мач, да взима топката и да отива на игрището. За какво трябва да се плащат милиони за някакви ритнитопковци, а за болните деца да се събират капачки, за да се лекуват!
  • 12 Гост

    6 2 Отговор
    Професионално си е мнението на професора и много истини е казал, но за съжаление в тази държава го докарахме вече никой нищо да не чете и да не се интересува. А за състоянието на спорта и обществото ни говорят красноречиво някои от абсолютно неадекватните коментари тук. Затова сме на това дередже.
  • 13 nnn

    1 1 Отговор
    Е затова ме футболна нация защото имаме професори по футбол, играчи и треньори може и да нямаме, но са важни професорите! Остава и в БАН да работят и и майстори на спорта по квантова физика, че сега са само майстори на "спирта" физиците:)
  • 14 Граничи е Гаринча

    2 1 Отговор

    До коментар #7 от "До професора и доктор на науките":

    и без наука, но без наука футболът щеше да си остане по плажовете и махалите. Без наука може, но няма развитие.
  • 15 ИМПЕРИАЛИСТ

    2 0 Отговор

    До коментар #1 от "1234":

    Знаеш ли колко си далече от истината? И аз като тебе мислех преди време, но като видях огромните комплекси за детско-юношески футбол в Испания си обясних успехите на тази страна...Масовият спорт е преди всичко ЗДРАВЕ и после е всичко останало!!!
  • 16 НЕКААА

    1 1 Отговор
    НЕКА ВСИЧКИ ФУТБОЛИСТИ ДА ИМАТ МИНИМУМ ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ
  • 17 ПЕЕВСКИ ВРАТАР

    1 1 Отговор
    НЕКА НАЗНАЧАТ ПАВЕЛ ПОПАНДОВ КАТО НАУЧЕН КАДЪР ВЪВ ФУТБОЛНИЯ ИНСТИТУТ

Напиши коментар:


Публикувай
ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa или ca нaпиcaни изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки.