Нищо лично, но Ясен Петров ще е като Чичо Гошо

Новината, че Ясен Петров ще застане начело на националния ни отбор по футбол, е поредната доза смях, но и трагедия в българския футбол. Причините за това са няколко, като първата от тях е самият Ясен, който иначе е безкрайно симпатичен и положителен човек, не забъркал се в никакви просташки скандали, характерни за нашия кален футбол.

Ясен Петров няма абсолютно никакви успехи в треньорската си кариера. А определено не минава за млад и обещаваш специалист. Той е вече на 52 години, водил е някои от най-популярните българските отбори и треторазредни китайски такива, но няма нито един трофей, което подсказва, че не е сред най-силните в професията дори само в пределите на България.

Другото изключително важно нещо, което също е срещу назначаването на Петров, е, че той никога в своята кариера не е ръководител какъвто и да било национален отбор. Дори младежки. А работата в национален отбор е значително по-различна от тази в клуб, който тренира ежедневно и играе мачове веднъж или два пъти седмично. Изискват се селекционерски качества. За това и в някои страни залагат дългосрочно на специалисти с много голям опит и успехи зад гърба си. А имаме ли такива в България? Разбира се, че имаме, колкото и да отрицаваме футбола ни като цяло. Веднага можем да посочим Димитър Димитров-Херо, Станимир Стоилов и Стойчо Младенов. Като последните двама към момента дори нямат ангажименти. Херо води Берое, но ако получи дългосрочно предложение от националния отбор, което е и по-финансово изгодно от положението му в Берое, със сигурност ще се замисли. А той, между другото, е може би и най-подходящият, защото се е доказал и като безспорно добър селекционер, и като треньор, който може да постига успехи.

Стойчо Младенов и Станимир Стоилов също са се доказали във времето, и макар и някои да припомнят с жлъч, че вече са били начело на националите и са се провалили, истината е, че не им беше дадено достатъчно време за работа. Ясен Петров е несравним с тях като успехи, възможности и опит.

Всъщност, дори един Едуард Ераносян е по-подходящ за поста от родния Джанини, какъвто е прякорът на Ясен Петров от футболната му кариера.

Какво обаче правят от БФС като хора, доказали, че нищичко не разбират от материята, макар и някои от тях да имат солидни визитки като футболисти? Избират най-евтиния вариант, от който и вероятно биха могли лесно да се отърват, ако нещата не потръгнат. А те по всяка вероятност няма да потръгнат. Ще бъдат като при Чичо Гошо и Балъков, т.е. трагедия.

Последният сносен избор за национален селекционер беше Петър Хубчев и резултатите го показват - България при него победи Нидерландия и Швеция. И то не в контроли.

Последната, но може би най-съществена причина, поради която назначението на Ясен Петров буди не само смях, но и гняв у милеещите за българския футбол хора, е, че този Футболен съюз няма моралното право да избира дори домакин на базата в Бояна. Борислав Михайлов подаде оставка, но заместниците му продължават агонията, не провеждайки незабавно конгрес за избор на нов президент на Българския футболен съюз и на нов Изпълком.

Абсолютно необходимо е българският футболен фен, както и държавата в лицето на Министерството на младежта и спорта, да им потърсят отговорност за това хитруване. А дотогава футболът ни няма да мръдне и на сантиметър, особено докато онези от САЩ '94 продължават да се упражняват като ръководители, и то най-вече в услуга на един гелосан бизнесмен, чийто бизнес проект досъсипва българския футбол.