Емил Костадинов: Байерн Мюнхен бе най-високото ниво, което достигнах в кариерата си

Легендата на българския футбол Емил Костадинов игра в Байерн от началото на 1995 г. до лятото на 1996 г. Вицепрезидентът на БФС вдигна Купата на УЕФА с германския гранд, а днес се навършват 25 години от финала, в който той отбеляза гол на Бордо. Така крилото става първият и единствен българин с попадение във финал от европейските клубни турнири.

"Беше фантастичен период за мен като играч и вероятно най-високото ниво, което достигнах в кариерата си, сподели Костадинов пред сайта на Байерн. - Беше прекрасно чувство да съм част от отбора, който спечели Купата на УЕФА. Имах възможност да играя заедно с легенди като Лотар Матеус, Юрген Клинсман и Жан-Пиер Папен - играчи от световна класа, които ми помогнаха да се развивам. Не много хора могат да кажат, че са били част от семейството Байерн."

"Когато бях в Мюнхен, съотборниците ми бяха фантастични, но и треньорите, които бяха на друго ниво от това, което бях преживявал в други клубове. Имах възможност да работя с Джовани Трапатони, а след това с Франц Бекенбауер, който за мен е най-великият наставник, при който съм играл. Фактът, че вкарах гол за този велик клуб във финала за Купата на УЕФА все още ме кара да се чувствам горд. Това е нещо, за което всеки мечтае", сподели още Костадинов.

Той разказа и впечатленията си от Бекенбауер и спомените си от финала за Купата на УЕФА през 1996 г.: "Той ми даде шанс и повярва в мен от първия ден, в който пое отбора. Подходът му към играчите беше страхотен. Успях да го опозная като треньор и личност. Бекенбауер винаги беше приятелски настроен към всички. Той дори получи почетно признание от нашата Национална спортна академия в София през 2000 г. Преди финала ми каза да бъда спокоен и да играя както обикновено. Винаги ще му бъда благодарен. Ако не беше той, може би нямаше да съм вкарал гол в европейски клубен финал.

Бях играл в предишните мачове и вярвах, че мога да направя нещо. Не бях нервен, но развълнуван. Жан-Пиер Папен, който замених за финала, дойде и ме окуражи. След това подадох на Мемет Шол за неговия гол с пета и след това и аз се разписах. За моя гол мога да кажа, че играта ми с глава често бе подценявана. Истината е, че вкарах доста голове с глава и често те изглеждаха добре. В този случай успях да намеря свободно пространство и перфектно да насоча топката. Това е един от най-прекрасните моменти в кариерата ми".