Може ли човешкият мозък да бъде хакнат?

Всички сме запознати с концепцията за „хакването“. Затова се стремим да защитаваме компютрите и смартфоните си от злонамерена външна намеса, която цели да открадне информация, да вкара вирус и т.н. Хакерите представляват заплаха за всеки – от тийнейджъри – ползватели на смартфони до компютрите с базите данни на правителствени организации. Заплахата е известна и много от нас знаят какво да правят, за да се предпазят. С размиването на границата между науката и научната фантастика обаче, дори хакването получава футуристичен ъпгрейд. На конференцията Enigma Security изследователят и лектор от Университета Вашингтон Тамара Боначи представи технология, която може да се използва за „хакване“ на човешкия мозък, съобщи МегаВселена.

Тя създава технологията на базата на игра, наречена Flappy Whale. Докато играчите се забавляват, технологията успява тайно да извлече невронните отговори на подсъзнателни образи в играта като лога, ресторанти, автомобили и т.н. Проникването в подсъзнателните чувства и мисли при вида на ресторант за бързо хранене може засега да не изглежда като нещо, което може да нанесе голяма вреда, но технологията притежава потенциала да събере много повече интимна информация за човек като например религия, страхове, предразсъдъци, здравословно състояние и т.н. Тази технология би могла да еволюира от интересен метод за изучаване на човешките реакции към истинско оръжие.

Изследването на Боначи се фокусира върху киберсигурност и защита на личните данни, особено във връзка със свързани биомедицински устройства. Информацията, използвана в нейния експеримент за определяне на невронните отговори, е събирана от човешките електро-физични сигнали. След конференцията Енигма Боначи коментира пред Ars Technica, че „Електросигналите, произвеждани от нашето тяло може да съдържат чувствителна информация за нас самите, която ние може да не искаме да споделяме със света. На всичкото отгоре, може да се окаже, че предоставяме тази информация, без дори да си даваме сметка за това.“

Сама по себе си тази технология все още не е напълно способна на пълно „четене на мисли“, но Боначи е сигурна, че в комбинация със сет за виртуална реалност, фитнес приложения, модифицирана екипировка за мозъчен компютърен интерфейс или някаква друга комбинация от софтуер и хардуер, тя би позволила на изследователите да извличат изключително широк спектър от чувствителни електросигнали от човека.

С подобряване на биомедицинските технологии и методи за „сближаване с електрониката“, експериментът на Боначи става все по релевантен. И ако засега няма причина за паника, то в много близко бъдеще има съвсем реална възможност за „четене“ на мозъците ни без наше знание, което пък повдига един куп етични въпроси и тревоги, свързани с наличната вече технология. Някой ден (скоро) ще трябва да мислим за електросигналите, които произвеждаме биологично, като за данни, които могат да бъдат откраднати, манипулирани или използвани в наша вреда.