2 003 2

7 септември 1940 г. Крайовската спогодба

Венцислав Михайлов

На 7 септември се навършват 76 години от подписването на Крайовската спогодба. Този акт се счита за безспорен успех на българската дипломация, тъй като нашата държава си възвръща изгубена територия без да пролее капка кръв.

В Междусъюзническата война България претърпява първата национална катастрофа. Според Букурещкия мирен договор (22 юли 1913 г.), сключен между България, бившите й съюзници и Румъния, Южна Добруджа е присъединена към северната ни съседка. По време на Първата световна война българските войски навлизат в областта и тя е върната обратно на България.

След втората национална катастрофа обаче Южна Добруджа отново попада в пределите на Румъния. Тя запазва властта си над региона до 1940 г. С кратки прекъсвания там е наложено извънредно положение и цензура.

След избухването на Втората световна война развитието на Добруджанския въпрос пряко зависи от промените във външнополитическата обстановка в Европа. Под натиска на Германия, Съветския съюз и Италия на 7 септември 1940 г. в румънския град Крайова е подписан договор, по силата на който Южна Добруджа е върната на България. Предвижда се размяна на равен брой румънски колонисти и българи от Северна Добруджа. Кервани от камиони и каруци, претъпкани с българи, пъплят из Южна Добруджа и стоварват в градовете и селата възрастни хора, мъже и жени с разплакани бебета на ръце.

Преди това на 19 август 1940 г. в Крайова започват българо-румънски преговори за разрешение на Добруджанския въпрос. Българското искане е границата да се установи, както е била в 1912 г., с което румънците по принцип се съгласяват. Както пише военният аташе в Букурещ - Недев, румънците искали някои корекции, като напр. Силистра да остане в Румъния, аргументирайки се с това, че градът е бил отстъпен от България на Румъния още преди края на Балканските войни, а също така искат Балчик и Каварна. Румънското искане е за изселване на българите от Северна Добруджа срещу изселването на румънците от Южна, с което първоначално българите не се съгласяват, но по-късно приемат румънското предложение, като е направена алюзия, че Германия одобрява тази размяна. Румънците използват като аргумент и българо-гръцкото споразумение от 20-те години наминалия ХХ в. за изселването на българите от Беломорието. Приемайки това условие, на практика България завинаги се отказва от претенции към Северна Добруджа. Икономическите претенции на Румъния също са внушителни. Те възлизат на 20 милиарда леи за подобренията, които те са направили в областта, за строежи и казарми, училища, болници, пътища, държавни постройки, прокарване води за напояване и др. За целта представят и подробни сметки и изчисления за това. Българската делегация отказва по принцип да се плаща за каквито и да е подобрения. По-късно румънските искания спадат до сумата 2 млрд. леи, като по това време 1 румънска лея струва 0.40 български лв.

На 30 август във Виена се подписва вторият виенски арбитраж за Трансилвания, на 5 септември на власт в Румъния идва генерал Йон Антонеску, на 6 септември крал Карол II абдикира от престола в полза на престолонаследника Михай. След дълги протакания от страна на румънците и след натиск от страна на Германия и Италия, на 7 септември се подписва Крайовската спогодба.

Връщането на Южна Добруджа с основание се счита за огромен успех на българската дипломация и преди всичко на цар Борис ІІІ. България успява да си възвърне територия изцяло по мирен път, без да се пролее нито капка кръв. Този факт предопределя и запазването на Южна Добруджа в българските предели след Втората световна война.



Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • misli posle govori
    Отговор
    1 07:47  07.09.16
    Ситуацията в Северна Добруджа демографски е различна от Южна Добруджа.Българите, са част от разнородни етнически групи, вярно е, че българите са най-голямото етническо малцинство, но не и и мнозинство от букета хора там.Репатрирани са 30 000 бежанци към България. В град Балчик румънската принцеса прави лятната си резиденция- "Дворецът", както го наричат балчиклии.Там се намира и ботаническата градина с рядки растителни видове под шапката на БАН.
  • misli posle govori
    Отговор
    2 08:03  07.09.16
    Ръмънските аспирации към България са: -България се разширява териториално още през 1912г. и според тях в завзетите територии в Македония попадат т.н "куцовлашко население".Когато настъпва, дори преди настъпването на Междусъюзническата война, като компенсация искат от България Силистра.България отстъпва Силистра през април 1913г., но румънците вече искат и цяла Южна Добруджа, като стигат до село Враждебна близо до София с 500 000 армия.Цяла Северна България е окупирана, защото петте български армии са съсредоточени в боеве срещу бившите ни съюзници Сърбия в битката на Калиманското плато и срещу гръцките войски проникнали в Кресненското дефиле.Гръцките войски са обградени в чувал и крал Константин търси пътища за мир, сърбите са разгромени при Калиманското плато, но войски срещу ръмънците нямаме и това е единственото им спасение- да влязат в София.Българското правителство разработва план за национално опълчение, но се отказва да се мобилизира мирното българско население и съпротивлява срещу редовна армия, заради многото жертви, които биха дали неподготвени мирни жители.

Напиши коментар:


Публикувай