1 388 0

10 януари на 49 г. пр. н. е. Цезар пресича Рубикон

Стефанаки Йоанис

Ако вярваме на летописците сутринта на 10 януари на 49 г. пр. н. е. е била студена и мъглива. Легионите на Гай Юлий Цезар са строени и очакват своя пълководец. Пред редиците от новобранци и ветерани верен на стила си пълководецът произнася: „Жребият е хвърлен”. Минути по-късно Цезар преминава малката гранична река между Галия и Италия – Рубикон, за да предопредили съдбата не само на Рим, Западна Европа, а на цялото Средиземноморие. Без тази кратка фраза на Цезар и последвалите събития Европейската цивилизация може би поела по друг път...

През 62 г. пр.н.е. в Рим е формиран т.нар. триумвират – фактически Римската република се управлява от тримата най-амбициозни политици и военачалници – Гней Помпей, Лициний Крас и Гай Юлий Цезар. Крас печели славата си с потушаването на въстанието на Спартак. Помпей пък си е заслужил името с победите в Изтока. И двамата са с амбиции за еднолични владетели, но по единично нямат необходимите сили, за да се противопоставят на сената. Цезар в този момент е по-скоро политик, който успява да склони към съюз открито враждуващите Помпей и Крас. Перспективите му той самият да вземе властта в този момент са значително по-скромни.

Ситуацията се променя, когато водените от Цезар войски спечелват седемгодишната Галска война. Славата на Цезар като пълководец вече е като на Помпей, а освен това на своя страна бъдещият диктатор вече има и лична войска, вярна само на него, припомня Историята накратко.

През 53 г. пр. н. е. Крас загива в Месопотамия. От този момент насетне въпросът вече е кой от двамата равностойни противници – Помпей или Цезар – ще успее да стане едноличен владетел в Рим.

През есента на 50 г. пр. н.е. кризата в отношенията между Помпей и Цезар достига кулминационната си точка. След като не успяват да се договорят за “сферите на влияние” двете страни започват да се готвят за решителна схватка.

Преминавайки Рубикон Цезар поставя началото на гражданска война. Стремителното напредване на войските му води до разколебаване на сената, а самият Помпей не рискува да встъпи в открита битка за защита на Рим и отстъпва към Капуа. В това време на страната на Цезар преминават гарнизоните на превзетите по пътя градове, което пък вдъхва на пълководеца увереност в крайният успех.

Помпей така и не се решава на сражение с Цезар на територията на Италия. Той се оттегля с войските се, разчитайки да се върне със силите от провинциите тогава да спечели войната. Цезар не се спира в Рим, а след като го превзема, тръгва да преследва противника си.

Гражданската война ще продължи четири дълги години, въпреки че главният противник на Цезар – Помпей, е убит (и това е сторено въпреки волята на самия Цезар) след поражението в битката при Фарсала. Окончателното разгромяване на партията, поддържаща Помпей ще бъде факт едва през 45 г. пр. н. е. – само година, преди самият Цезар да бъде убит.

Формално Цезар не става император. От момента на обявяването му за диктатор през 49 г. пр. н. е. пълномощията му постоянно нарастват и към 44 г. пр. н. е. той вече има всички атрибути на властта, присъщи за монарх. Последователното съсредоточаване на властта в неговите ръце и обезсилването на Римския сенат става причина за заговор от страна на привърженици на Римската република. На 15 март 44 г. пр. н. е. заговорниците нападат Цезар в самото здание на сената, нанасяйки му 23 рани. Повечето са повърхностни, но един от ударите все пак се оказва смъртоносен.

Италия


Напиши коментар:


Публикувай