817 1

20 януари 1942 г. Конференцията от Ванзее

Стефанаки Йоанис

На 20 януари 1942 г. в Берлин, нацистите провеждат конференция на тема окончателното решаване на еврейския въпрос. Тя е известна като Конференцията от Ванзее. На нея се , която дава насоки на практиката на масовото ликвидиране на евреи.

. шефът на обединяващата всички специални служби на Райха Имперска главна агенция за сигурност обергрупенфюрерът от СС Райнхард Хайдрих кани на „съвещание с последваща закуска“ 15 високопоставени чиновници от 6 министерства, от съдебните и партийни структури. Сред тях са и подчиненият на Хайдрих шеф на Гестапо Мюлер и личният помощник на Хайдрих по еврейските въпроси оберщурмбанфюрерът от СС Адолф Айхман.

На конференцията се обсъжда по принцип един основен въпрос: физическото унищожаване на европейското еврейство.

Дебатите се стенографират от познатия със своята съвестност и коректност Айхман. Съставеният по-късно от него протокол на конференцията е разпратен на участници и на други ангажирани служби в 30 екземпляра с най-висока степен на поверителност.

Няколко години след войната се е смятало, че всички копия на този протокол са унищожени. Едва през 1949 г. в забравен архив на един от участниците (иронията на историята се е погрижила неговото име да е Мартин Лутер…) е открито случайно копие № 16. Така на бял свят излиза един невероятен по своята бездънна жестокост документ, издържан езиково в безстрастния, комплексно структуриран стил на традиционната германска администрация.

Погрешно е впечатлението, че на Ванзейската конференция било взето самото решение за Холокоста. Унищожаването на евреите от завладените територии на Изток по това време (1942 г.) вече е в пълен ход. На срещата край езерото Ванзее се решава депортирането на всички граждани от еврейски произход в Европа в трудови и в лагери на смъртта.

Какво е трябвало да се случи с тях там е посочено в самото начало на документа. Целта е: „Окончателното решаване на еврейския въпрос“. Изтънчените елитни администратори от министерствата обсъждат с представителите на службите бройките по държави на подлежащите на „финално решаване“ човешки същества, изясняват детайлно кой влиза в дефиницията „евреин“, уточняват най-ефикасните пътища за транспортирането на изчислените 11 милиона евреи от цяла Европа.

В прегледни таблици са посочени точните цифри на обитаващите всяка от страните евреи, които трябва до един да бъдат депортирани в лагерите на Изток. В графата за България са посочени 48 000. Неутрална Швеция фигурира също в таблицата с 8 000 евреи.

Изтънко се обсъжда съдбата на т.н. „мелези от I степен“ – т.е. на децата от брак на еврейка с неевреин и обратно. Тези „мелези“ по принцип се приравняват „по всички въпроси свързани с окончателното решаване на еврейския въпрос с евреите“. Само по изключение и с одобрението на висши партийни и държавни инстанции „мелези от I степен с особени заслуги“ могат да бъдат освободени от депортацията и да останат на територията на Райха. Условието това да стане е, те да се подложат на „доброволна стерилизация“…

След края на националсоциалистическия режим някои от участниците в конференцията заявяват, че не знаели точно какво се крие зад формулировката "окончателно решение на еврейския въпрос". Което не отговаря на истината - всички държавни секретари изрично са били информирани за депортиранията и изтребленията, а представителите на СС пък са участвали непосредствено в престъпленията.

Германия


Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • Брат ми
    Отговор
    1 08:49  20.01.17
    Да бе да...:-) Хахаха...Пак се почна ...Тоя им виновен,оня им виновен...а те горките,че цял свят подпалиха за пари...:( Никой дума не смее да каже...

Напиши коментар:


Публикувай