Студенатa война за Гренландия

Докато напрежението между САЩ и СССР расте след края на Втората световна война, наскоро освободената Дания влиза „между шамарите“ на двете суперсили в разгара на Студената война. След петгодишна нацистка окупация датчаните са твърдо решени да наложат позициите си на световната сцена и да упражнят суверенитет върху Гренландия.

Островът обаче е от стратегическа важност и за САЩ, описва в книгата си „В изследване на Гренландия“ екип от учени. За пръв път американското правителство започва да се интересува от Гренландия по времето на Втората световна война, когато Дания е окупирана от Третия райх. Съюзническите сили вярвали, че островът, разположен между Северна Америка и войната в Европа, не бива да попада във вражески ръце.

Тогава Гренландия е от голяма необходимост на съюзническите сили, поради възможността за междинно кацане на самолетите. Също така, метеорологичните станции там давали съществена информация за времето в Европа – един от основните елементи, решаващи изхода на дадена битка.

„Съюзниците трябвало да окупират Гренландия с военна сила, за да не оставят германците да сторят това“, споделя Кристин Харпър от редакционния екип на изданието.

На 9 април 1940 година германските военни сили започват операция „Везерюбунг“ и навлизат в Дания. На същия ден САЩ взимат решение да осигурят военна защита и да доставят стоки на Гренландия.

През декември 1941-а САЩ се включват във Втората световна война. Именно тогава Хенри Кауфман, датският посланик във Вашингтон, се съгласява да разреши на САЩ да построят военни бази на Гренландия, а в замяна американците да признаят суверенитета на Дания на острова.

От Вашингтон веднага се залавят за работа – започват да конструират военни бази, временни летища и изследователски станции. Обучават около 7 000 нови метеоролози и ги командироват из Гренландия. Според данни, споделени отново в „В изследване на Гренландия“, през 1944 година САЩ разполагат с 5 795 души военен и цивилен персонал на острова – почти една четвърт от цялото тогавашно местно население (21 412 души). До края на войната армията на САЩ издигнала 14 метеорологични станции, наред с 13-те датски, построени преди конфликта.

След Втората световна война Гренландия не губи стратегическото си значение за САЩ. Равноотстоящ от тях и Съветския съюз, островът и Арктика дори като евентуална сцена за Трета световна война.

„В брой на списание „Тайм“ от 1947-а прочетох статия, в която от Пентагона обявяват Гренландия за най-големия недвижим самолетоносач в света“, спомня си Рон Доъл, професор по история в Университета във Флорида и съредактор на книгата.

Но САЩ вече нямали право да провеждат операциите си там. Със Студената война на хоризонта обаче се появила друга идея – американското правителство вече имало апетити да притежава острова.

„Когато министърът на външните работи на Дания посетил САЩ през 1946-а, Държавният секретар на САЩ веднага поискал Гренландия да бъде продадена. Това не било очаквано от датчанина, който бил там, за да каже на американските си колеги, че силите на САЩ трябва да напуснат острова. Дания била шокирана от предложението и нямала представя, че Гренландия представлява такъв интерес за американците“, допълва друг от редакторите на „В изследване на Гренландия“ - Матиас Хейман.

САЩ предлагат на Дания 100 милиона долара – наистина примамлива оферта, имайки предвид икономическите последици от войната. Но датчаните отсекли – Гренландия не е за продан. Дания веднага започва да упражнява суверенитета си, възвръщайки си контрола над изследователски комплекси и развивайки научна дейност в района. Обслужващият персонал, досега съставен от американци, трябвало да бъде заместен изцяло от датчани. Външното министерство нагърбило с амбициозния проект Датския метеорологичен институт, както и други научни институции. Нужните ресурси и квалифицирани кадри обаче не достигали и учените на САЩ продължили да работят на множество места по острова.

Все пак споразумение от 1951 година установило нови правила за американските изследователи в Гренландия. Документът гарантирал суверенитета на Дания над острова, но позволявал на военните на САЩ да запазят военните си бази в ясно обособени зони. Всяка останала дейност извън тези зони трябвало да бъде одобрена от правителството на Дания. Широкият обхват на американска дейност обаче започнал да поражда съмнения у властващите в Дания – Наша ли е наистина Гренландия или е така само на хартия?“

Като пример за мащабите на дейността на САЩ може да бъде дадена авиобазата „Туле“ в северозападната част на острова – най-голямата военна база на САЩ извън границите на страната. Строежът започнал през 1951-а, а през 1954-а американците построили и научноизследователския център „ТУТО”.

По-късно бил създаден и „Camp Century” - „градът под леда“, захранван от ядрен реактор. Любопитното било, че строителството му започнал през 1959 година, но без разрешението на Дания.

САЩ поискали „зелена светлина“ от северноевропейската държава за проекта в неофициално писмо, но наплашени от реакцията на Съветския съюз, датчаните отказали. Въпреки това САЩ започват издигането на съоръжението. Американският посланик съобщил това на външния министър на Дания на коктейл в Копенхаген. Шокираният политик свикал извънредна среща с колегите си от правителството, за да обсъдят ситуацията, но нямало какво толкова вече да се направи. Датчаните били смутени да разкрият на широката общественост за случилото се, нямайки силата да противодействат по никакъв начин.

„Camp Century” бил оставен да продължи дейността си, а външният министър на Дания разпоредил да не изтича информация в медийното пространство. И този ход обаче закъснял – американското издание „Съндей Стар“ вече публикувало материал по темата. Така датското правителство се принудило да излъже гражданите си, че проектът е изцяло цивилен и е под техен контрол. Официалното изявление гласяло, че там се провеждат целогодишни изследвания на времето.

Истинската цел на проекта обаче била далеч по-мащабна. „Camp Century” бил предвиден за модерна полярна конструкция, осъществяват проекта „Леден червей“ - 135 000 квадратни метра военна инсталация, създадена, за да крие 600 междуконтинентални балистични ракети под леда. Дания не подозирала за това чак до 90-те години на 20-и век. „Camp Century” бил затворен по-рано, през 1967-а, тъй като американците разбрали, че полярните ледове не са толкова неподвижни, колкото си мислели. Персоналът на „Туле“ също бил редуциран, но САЩ никога не са напускали Гренландия. Тема, която все още е политически деликатна.

През 1979 година датският парламент дава широка автономия на Гренландия.

Днес военните съоръжения из Гренландия и технологиите, развивани там, се ползват от климатолози от цял свят, изследващи дълбоките ледове на Гренландия, Арктика и Антарктида. Всяка година учени от различни страни посещават острова, за да разберат повече за измененията в ледовете и Световния океан.