Недоближима! Най-добре пазената американска база

Военните бази на всяка една страна са от стратегическо значение за нея и първа мишена за вражеските сили при евентуален въоръжен конфликт. Поради тази причина е от ключова важност те да бъдат добре защитени и недосегаеми за противника.

След края на Втората световна война започва икономическо и военно съревнование между двете големи сили на международната сцена – САЩ и Съветския съюз. Напрежението между Вашингтон и Москва на няколко пъти достига до червено.

И двете страни разполагат с ядрени оръжия, с които могат да изпепелят цели градове. Командването на въоръжените им сили се нуждае от център, от който да следи за опасностите и да реагира мигновено. Ако в американската история има база, която може да смятаме за недосегаема, то това може би е комплексът „Шайен Маунтин” в Колорадо.

През Студената война американските въоръжени сили осъзнават, че се нуждаят от система за ранно предупреждаване. Растящата заплаха от страна на съветските ядрени способности води до засилване на сътрудничеството между САЩ и Канада. Така се ражда Северноамериканското военновъздушно-космическо командване (NORAD). В началото на 50-те години на миналия век двете страни постигат съгласие за изграждане на редица станции за ранно предупреждение за съветско нападение. Възниква нуждата и от общ команден център, който да е добре защитен и от който да се следи въздушното пространство и опасностите за континента.

Няколко години по-късно започва изграждането на крепостта „Шайен Маунтин” в централния американски щат Колорадо. Уникалното при нея е, че се намира в едноименната планина Шайен Маунтин. Комплексът е изграден на стотици метри под скалите и често е определян като малко градче под земята. Основната цел зад тази идея е при евентуална ядрена атака от страна на вражеска сила комплексът да остане непокътнат, а системите да продължат да работят. Системите в „Шайен Маунтин” могат да устоят и на силно земетресение.

Тунели, сгради, бункери, непробиваеми врати – всичко това лежи изкопано в планината. За военнослужещите, работещи там, са осигурени неща от първа необходимост, включително и малка болница и пожарна. Ресторанти, фитнес зали, зъболекарски кабинет – всичко дава възможност на военните да живеят „самостоятелно”, без връзка с останалия свят, каквато е и идеята на проекта.

Енергийни генератори, огромни резервоари с вода и течащи реки вътре в планината, които са самостоятелни водоизточници. Всичко това е създадено, за да могат военните да оцелеят дори при апокалиптичен сценарий на повърхността. Нито една от изградените сгради в комплекса няма допир със скалите и е добре защитена от земетресение и ядрен взрив. Огромни монитори следят въздушното пространство. Ако бъде изстреляна ракета към Щатите, то реакцията трябва да дойде именно от командния център на NORAD, при това бързо.

Кубинската ядрена криза през 1962 година подчертава нуждата американците да имат база, която да устои на ядрена атака, посочва военният историк д-р Уилям Конвъри от Колорадо. През 60-те години основната заплаха са междуконтиненталните балистични ракети.

През годините комплексът се свързва и с различни митове, легенди и научнофантастични романи и филми. Един от митовете е, че в планината има извънземни, за които американските въоръжени сили не искат да обелят и дума и правят тайни проучвания и експерименти.

Пословични за базата са 25-тонните стоманени врати, които осигуряват защита. Военните описват базата с нервната система на човешкото тяло. Сателити и наземни станции постоянно изпращат информация до командния център, който в случая се разглежда като мозъка на военновъздушната отбрана.

След края на Студената война комплексът продължава да съществува, но през годините придобива по-различно значение. От 2002 година насам комплексът е класифициран като Военновъздушна станция „Шайен Маунтин”, която е използвана и за обучение на бъдещи кадри на военновъздушните сили. Голяма част от оригиналните функции на огромния бункер са прехвърлени на военновъздушната база „Питърсън”, Колорадо.

Каква е била ролята на NORAD на 11 септември 2001 година – датата, променила американската история? Северноамериканското командване не успява да предотврати хода на събитията и да предупреди за заплахата. Служители от администрацията на Джордж У. Буш твърдят, че основната цел на командването е била да следи за заплахи, идващи „отвън”. С това властите обясняват огромния гаф на силите за сигурност. Интересен факт е, че по време на атаката в NORAD се провежда тренировъчно обучение, което дава храна за размисъл на конспиративните теоретици. След 11 септември се създава Северното командване на въоръжените сили, което е натоварено със задачата да предоставя военна помощ на гражданските власти.

Прехвърлянето на „отговорностите” на „Шайен Маунтин” в „Питърсън” цели да подобри оперативната координация между NORAD и новосъздаденото звено. С други думи, едните ще следят за опасностите, идващи отвън, а другите – за рисковете във въздушното пространство в самата страна.

Комплексът „Шайен Маунтин” заема ключово място в историята на американските въоръжени сили. Дълбоко в планината, далеч от слънчевите лъчи и вятъра... това е най-добре защитената крепост на американците.