1 541 0

28 януари 1986 г. Чалънджър (ВИДЕО)

Венцислав Михайлов

На 28 януари 1986 година се случва може би най-кошмарната катастрофа в цялата история на НАСА. При всички останали трагедии - на "Аполо 1", на "Союз 1", "Союз 11", "Колумбия" и "СпейсШипТу", не е имало милиони зрители, които да наблюдават трагедията в реално време, припомня сайтът Космос.

Като цяло широката общественост е апатична към космонавтиката, освен ако не се случва нещо изключително, и в повечето случаи хората не следят със затаен дъх развоя на космическите полети в реално време.

Но при "Чалънджър" е различно.

През август 1984 година президентът на САЩ Роналд Рейгън обявява програмата на НАСА "Учител в космоса". Замисълът на програмата е много добър - в рамките на полетите на космическите совалки ще летят понякога учители - обикновени граждани, които по-късно ще се върнат в класните си стаи и ще разказват за приключението си пред децата, вдъхновявайки ги в бъдеще да се занимават с наука и технологии. Учителката Криста Маколиф е избрана за първия гражданин на САЩ, който трябва да полети в космоса, без да е свързан официално с пилотируемата програма на НАСА.

Именно поради тази причина хорското внимание е приковано към стартовата площадка в този съдбоносен ден. Криста Маколиф е възприета от обществото не просто като първия гражданин-астронавт, а като представител на всеки, който мечтае някой ден да полети в космоса, без да е задължително обвързан с държавна космическа агенция. Космическата совалка трябваше да отвори пътя на космоса за всеки човек. Майката на Криста, Грейс Кориган, в продължение на дълги години след смъртта на дъщеря си твърди, че до момента на аварията на "Чалънджър" се е вярвало, че космическите совалки са много безопасни - по-безопасни дори от пътнически самолет, благодарение на мерките, взети от НАСА.

Катастрофата на "Чалънджър" завинаги разбива всякакви илюзии.

От този момент нататък космическите полети никога не са описвани с думите "безопасни" и "рутинни". В облака от пепел и прах загива научно-фантастичната мечта, че съвсем скоро обикновените хора ще летят в космоса. Макар че след аварията на "Чалънджър" останалите космически совалки изпълняват чудесно някои задачи - извеждането и ремонтите на телескопа "Хъбъл", извеждане на роботизираните станции "Галилео" до Юпитер и "Магелан" до Венера, обслужването на орбитална станция "Мир", успешното построяване на "Международната космическа станция" в периода 2000-2011, която е най-голямата построена сграда в орбита изобщо, никога обикновен гражданин не полита със совалка до края тяхната експлоатация. Дори и днес, когато вече совалките са пенсионирани и частниците са поели иницативата, понякога пак а-хаа! изглежда, че сме на ръба от рутинни политически полети... до момента, в който не се случи отново някоя авария, завършила със смърт - като тази на "СпейсШипТу" през 2014 година, при която загина Майкъл Олсбъри.

Но да се върнем към деня на трагедията.

Когато на 28 януари "Чалънджър" излита с командир Френсис Скоби, пилот Майкъл Смит, гражданката Криста Маколиф и астронавти-специалисти Елисън Онизука, Джудит Резник, Роналд Макниър и Грегъри Джарвис, нищо не дава признак, че предстои авария. По това време говорителят на НАСА пред милионите хора е репортерът Стийв Несбит.

"Беше много студен ден и хората определено забелязаха леда на стартовата площадка", ще си спомни Несбит по-късно. "Нямаше дискусия в контролната зала за О-пръстените, които по-късно бяха определени като причина за инцидента".

В продължение на години преди катастрофата на совалката "Чалънджър" се е знаело, че съществуват определени рискове при експлоатацията на твърдогоривните ускорители при ниски температури, че може да настъпи структурно увреждане на О-пръстените. Но въпреки рисковете, евентуалното възникване на авария било пренебрегнато - шансовете на теория за катастрофа са ниски, совалките и преди са летели безпроблемно. Същото отношение през 2003 година води до катастрофата и на совалката "Колумбия". Макар и техническата причина за аварията на "Колумбия" да е различна, пренебрегването си остава същото - от години се знае, че при изстрелванията понякога падат отломки, които увреждат плочките на совалките. В един момент се случва фаталното.

Веднага след старта на совалката "Чалънджър",

нищо не дава признак, че предстои авария.

Всичко изглежда нормално до 73-тата секунда, когато двигателите започват да работят на пълна тяга. В този момент зрителите по цял свят стават свидетели на катастрофалната експлозия! Но коментаторът Несбит, който по това време се намира в командната сграда през прозорци, не забелязва това веднага, защото е вторачен собствения си екран, откъдето първо трябва да прочете данни за височината и местоположението на совалката. "Височина девет морски мили, разстояние от обхвата на стартовата площадка седем морски мили", продължава да чете той, все още без да е наясно, че катастрофата се е случила. Отстрани до него има друг екран с видеоизлъчване в реално време, но Несбит все още не го забелязва.

Няколко секунди по-късно коментаторът е прекъснат от възклицанието на колега - "Какво беше това?" Несбит едва сега откъсва поглед от екрана с числата и се вторачва в съседния, с видеоизлъчването. Ужасен вижда кълбо от дим и си казва - "Нещо не е наред".

Но той трябва да даде обяснение на хората. Въпреки това не успява да измисли какво да каже веднага, трябва да минат цели 15 секунди, преди да оповести каквото и да е публично. Никой от колегите в контролния център не изразява гласно, че корабът се е разпаднал. Въобще всички са толкова изненадани, че никой нищо не казва!

Но Несбит е коментатор. Той трябва да каже нещо пред хората въпреки липсата на информация. Следващите му думи остават завинаги запомнени в историята на космонавтиката.

"Контролерите на полета наблюдават много внимателно възникналата ситуация.

Очевидно е, че има голяма неизправност".

Сега вече Несбит наблюдава с останалите на екрана как двата твърдогоривни ускорителя летят около облака прах неконтролируемо. Няма следа от совалката "Чалънджър". Веднага си мисли, че хората са мъртви, но още не може да го оповести. Ами ако не е така? Ако по някакво чудо са оцелели? Не може да си позволи да каже нещо непотвърдено.

Минават още 39 секунди, преди Несбит да се осмели да каже пред публиката: "Разполагаме с доклад от служителя на полетната динамика, че совалката е експлодирала". Благодарение на добрата си журналистическа подготовка Стийв Несбит успява да запази спокоен и неемоционален тон. Години по-късно Несбит се издига до комуникационен мениджър в центъра на НАСА Джонсън. Пенсионира се чак през 2010 година.

Космическите совалки все пак се връщат в експлоатация, макар и цели две години след катастрофата на "Чалънджър". До края на тяхната експлоатация през 2011 година всички редовни наблюдатели на космическите полети се страхуват инстинктивно при всяко изстрелване. Дори астронавтите, които са летяли със совалка, описват първите 73 секунди от полета си като психологическа бариера.

Сега, след като преминахме през още една трагедия на совалка - тази на "Колумбия" през 2003 година, тези машини вече са пенсионирани. Вече сме в нова епоха - епохата на частната космонавтика. Има нови американски превозвачи, които изстрелват кораби към "Международната космическа станция" - засега в товарен режим, а скоро - в пилотиран. Но макар и частните превозвачи изглеждат да правят космоса по-лесно достижим, все пак не бива да забравяме - той е враждебна територия за човечеството. Толкова е враждебен, че ще мине дълго време, преди технологията да стане достатъчно надеждна, за да наричаме космическите полети рутинни.

САЩ


Напиши коментар:


Публикувай