2 770 0

Конфликтът, който ще промени света

Конфликт между Китай и Индия може да е решителен за Азия

Росен Стойчев

Ако трябва да начертаете икономическия гравитационен център на картата на света, той би попаднал точно на границата между Европа и Азия. Той обаче далеч не е статична точка. От 40 години се следва дълга дъга от средата на Атлантическия океан, моретата на миналото, до Хималаите, сушата на бъдещето. Това пише в анализ на "Политико", цитиран от Webcafe.

И ако смятате, че историята на модерния Запад е вълна от технологии и груба сила, почакайте да видите азиатската "модерност" - технологична в огромни мащаби и насочвана от два гиганта: Индия и Китай. Виджай Чотайуали е един от идеолозите на новата вълна в политиката на индийския премиер Нарендра Моди, който в момента ръководи групата по външна политика в Индия "Бхаратия Джаната". Той споделя какви според него са реалните опасности от потенциален сблъсък между Китай и Индия.

Между разширяващия се Китай и отдръпващата се Америка предстои да бъде постигнат труден баланс. Китай постепенно ще навлиза в регионите, изоставени от САЩ. Какво обаче се случва, когато Китай и Индия навлизат в една и съща област с прибързаните действия, характерни за новоизгряващи световни сили? Чотайуали се възприема като зрелия човек в конкретната ситуация, опитващ се да балансира гласовете на "Интернет хиндуистите", които призовават за по-твърда политика спрямо Китай, и традиционния елит, според който Индия трябва винаги да отстъпва във външната политика. Търпението е разумно, тъй като позицията на Индия само ще става все по-силна с времето, но същевременно Китай бързо се превръща в най-важния въпрос за индийската вътрешна политика. Двете държави изглежда навлизат в своя Студена война, която включва продължаващ сблъсък за Малдивите, както и трайни спорове за отдалечен регион в Хималаите.

Тази седмица китайското издание Global Times, контролирано от държавата, заплаши Индия с военен отговор в случай на интервенция на Малдивите. Конфронтацията в Доклам по-рано даде ясен ориентир как трябва да се тълкува това. Миналото лято китайски войски бяха забелязани да си проправят път през територия, аз която спорят Китай и Бутан, известна като платото Доклам. То се простира до коридора Силигури, тясна ивица от индийска територия, разделяща индийските основни територии от североизточните регионални щати. Ако Китай успее да блокира коридора, това ще изолира североизточния регион, което е убийствена ситуация в случай на война. Индия възприе този ход на Китай като неприемлива промяна на статуквото и прекоси собствената си граница, за да спре работата на китайците.

Чотайуали потвърждава, че решението за пресичане на границата и спиране на строителството е било внимателно обмислено и целенасочено. Индийските стратези знаят, че Китай напредва като променя ситуацията на място, понякога с малки стъпки, но винаги с мащабни цели зад тях. Има само един начин да се противодейства на тази стратегия и той е да се блокира всеки от тези опити без опасения от ескалация - развитие на събитията, към което Китай видимо няма интерес. Според Чотайуали Китай отстъпва - той визира споразумението, постигнато по-късно през лятото на миналата година, при което двете държави оттеглиха войските си от конфликтната точка. Запитан за вестите, че след това Китай отново се е завърнал в района, допълни, че Индия "също е готова". Тази игра изглежда доста опасна. Сателитни снимки, анализирани от индийското военно разузнаване и дългогодишния му служител - полковник Бат, показват, че Китай изгражда постоянни позиции в оспорваната гранична зона, северно от точката където беше сблъсъкът между двете държави миналото лято.

Новите кадри разкриват бетонни укрепления, седем хеликоптерни площадки, няколко десетки въоръжени превозни средства и висока наблюдателна кула само на метри от най-предните индийски гранични ровове. Бойните укрепления, построени на почти всеки хълм по северното плато, имат изкопани зони и големи съобщителни траншеи на две нива. Полковник Бат е служил в индийската армия в продължение на повече от 30 години. Той е бил специалист по анализ на сателитни снимки от зони с голяма надморска височина и е присъствал и на срещи на граничари като преводач от мандарински китайски. И той има отговор на въпроса защо Пекин е толкова твърдо решен да установи контрол над платото Доклам. Факт е, че тези гранични райони са далеч от обитаемите зони и в много случаи реалната граница е трудна за определяне.

Демаркационната линия произлиза от стари договори между династията Цин и Британския Радж и остарели, ръчно начертани карти. Има ли реално значение кой ще получи предимство там? Според Бат има значение. Ако китайците контролират Доклам, особено южен Доклам, те ще представляват заплаха за коридора Силигури. След платото Доклам нещата ще тръгнат на по-зле. Срещу всеки отбранителен батальон са нужни между 9 и 16 нападателни батальона на толкова голяма надморска височина. Това променя изцяло ситуацията. Индия смята, че е спечелила конфронтацията през лятото в Доклам, но стратегията на Китай е да предизвиква умора от чакането на ответна реакция.

Ако другата страна смята, че е победила, е по-малко вероятно да подхване отново въпроса, когато Пекин продължи да оказва натиск или да предприема провокативни действия. Както изтъква полковник Бат, Китай в момента на практика вече контролира платото, но ако използва това стратегическо предимство и прекоси точката на летния конфликт, това би означавало война. За хората с работещо въображение звучи като предупреждение. Историята на бъдещето ще се пише в Азия и вероятно като перфектно връщане към случилото се в миналото, Западът може да бъде въвлечен в драми - дълги и кървави драми, които се пишат от други.



Още по темата

Напиши коментар:


Публикувай