5 април 1242 г. Александър Невски разбива рицарите

На 5 април 1242 г. новгородският княз Александър Невски разбива тевтонските рицари в битка върху леда на Чудското езеро, с което е сложен краят на т.нар. Северни кръстоносни походи. Заедно с битката при Грюнвалд от 1410 г. тя е сред най-гръмките поражения на рицарите и фактически прекратява кампанията срещу православните руски княжества.

До битката се стига, след като тевтонците се опитват да използват слабостта на русите, подложени на нападения от страна на монголи и шведи. Те окупират през есента на 1240 г. последователно Псков, Изворск и Копорие и достигат в покрайнините на Новгород.

Търсейки спасение, жителите му призовават 20-годишния княз Невски, изгонен месеци по-рано в Переяслявл. Той организира войски и през 1241 г. връща контрола върху Псков и Копорие и достига границите на тевтонските владения в Естония.

През пролетта на 1242 г. новгородските войски се изправят срещу тевтонците, водени от принц-епископ Херман, върху леда на Чудското езеро край естонския град Дорпат (дн. Тарту), на чиято страна се сражават датски, шведски и естонски доброволци.

Численото надмощие и теренът обаче са на страната на русите. След часове близък бой рицарите са изтласкани към края на езерото, където ледът е по-тънък и след като той се пропуква, много от тях се издавят.

Историците са единодушни в едно – за създаването на абсолютно достоверен образ липсва достатъчно информация. Епохата, през която живее Александър Ярославич е сред най-тежките. Ражда се през месец май 1221 година или на 30 май 1220 година/ в семейството на переяславския княз Ярослав Всеволодович. Внук е на Всеволод III Юриевич Голямото гнездо, чиито потомци управляват Русия чак до Смутните години. Бащата на Александър, Ярослав Всеволодович воюва както с литовците, претендиращи за западните руски земи, както и с родните му братя, отчаяно водещи битка за великото княжество.

Александър е посветен чрез специален обред за воин още докато е на 4 години. На 7-годишна възраст, заедно с брат си Фьодор, който е само с 1 година по-голям, са оставени от баща им в Новгород като наместници. През 1230 година Новгород пожелава отново да има свой княз и затова заетият с борбата за по-високите постове Ярослав поставя двамата невръстни братя на княжеската позиция. Фьодор обаче почива на 13-годишна възраст и Александър остава сам да управлява. Разбира се, зад гърба му стои княжеската дружина, но в междуособните борби понякога враговете успяват да намерят предатели и сред най-приближените до княза хора.

През 1236 година Ярослав Всеволодович става киевски княз, а 15-годишният Александър окончателно се превръща в самостоятелна политическа фигура.

В средата на XIII век Киевският княз не е главната фигура сред руските князе. Тази роля е отредена за Великия княз на Владимир-Суздал. Но Ярослав Всеволодович не претендира за тази роля, борбата за върховенство се води между неговите по-големи братя.

Голямата промяна настъпва с нашествието на монголо-татарите. Краят на независима Рус е положен на 4 март 1238 година, когато в битката край река Сит е разбита войската на Владимировския княз Юрий II Всеволодович. В битката загива и самият княз, а семейството му почти е изтребено, когато татарите превземат Владимир.

По време на монголското нашествие Русия губи много воини, в това число и не малко князе. Но нито Ярослав Всеволодович, нито Александър Ярославич са сред загиналите. Младият княз воюва с литовците, защитавайки земите на Новгород, а баща му изчаква.

Александър Ярославич рискува да сподели съдбата на своя чичо, загинал край река Сит, но монголите не достигат до Новгород. Защо се случва така, не е ясно и до днес, но за новгородския княз това наистина може да се смята за чудо.

Из просторите на разгромената Рус всеки от князете прави своя избор – някои решават да се съпротивляват на татарите до край, като за целта търсят съюз с папата и приемат от него кралска корона и титла. Такъв е Данил Галицки. Други стават верни васали на татарите.

Точно така постъпва и бащата на Александър – княз Ярослав. Александър Ярославич. на 15 юли 1240 година разбива шведските отряди в битката на река Нева (от където идва и Невски). За самата битка известното е много малко. Достоверен е само фактът, че Александър печели, но всичко друго е предимно легенди и народно творчество. През 1242 година, в боя на Чудското езеро разгромява рицарите от Тевтонския орден.

През 1251 година папа Инокентий IV, чрез свои посланици, предлага на два пъти на Александър Невски да смени вярата си, като му предлага в замяна на това морална и военна подкрепа в борбата срещу Златната Орда. Братът на Александър - Андрей, се превръща в негов най-заклет враг в борбата за “татарската грамота”, е готов да приеме предложението на папата. Княз Александър Невски обаче отказва и през 1252 година получава “грамотата”, с която застава на чело на Великото Владимирско княжество. Възкачването му на княжеския престол става едновременно с разгрома на всичките му съперници за него. Златната Орда изпраща наказателна експедиция, която разгромява Андрей и другият брат на Александър – Ярослав. Не по-малко безпощадно потушава бунтовете и принуждава към смирение жителите на Новгород, които отказват да се подчиняват на Златната Орда и да й плащат данъци.

През 1262 година по цяла Рус се надига вълна от бунтове срещу татарското владичество. Князът се справя с тези размирици много трудно. Освен това, татарите искат от княза да им осигури и войски за войната, която Ордата води с Иран. Александър Невски тръгва да се разплаща и да договаря условия със Златната Орда. Успява да успокои татарските ханове и да смекчи значително исканото от него. Но по обратния път се разболява и на 14 ноември 1263 година Александър Невски умира в Городец.

След смъртта му, следвайки бащиния пример, синовете му започват яростна битка за наследяването на княжеската титла. При това не се свенят да ползват помощта на татарските завоеватели в борбата помежду си.

Сред синовете на Александър Невски все пак се намира един, който се опитва да помирява братята си и да прекрати междуособиците – най-малкият, Даниил. Когато баща му умира, той е само на 2 години. И на него се пада най-незавидното наследство – малкото, забутано градче, наречено Москва.