Приземяват "Калибър" и "Кинжал"

На 2 август ДРСМО официално престава да действа. И двете страни, които сключиха споразумението през декември 1987 г., без особено съжаление реагираха на този факт, имайки основателни причини, пише Поглед инфо.

Официалната причина за денонсиране за САЩ беше нарушаването на условията на договора от Русия.

За „виновник” е посочена крилатата ракета 9M729 (SSC-X-8). Твърди се, че ракетата е преминала изпитанията на разстояние над 500 километра, което е нарушение на условията на договора. Разбира се, това е откровена лъжа.

Изпитаната ракета никога не е прелетяла по-далеч от 480 километра. Но вероятно можем да разберем страховете на американците. Крилатата ракета 9M729 е по-дълга от 9M728 с 530 милиметра. Ясно е, че 1000-килограмовата осколъчно-фугасна бойна глава, оборудвана на 9M729, има по-големи размери от 500-килограмовата 9M728. Задокеанска логика: дори ако руснаците казват истината, какво им пречи да монтират по-лека бойна глава върху „дългата ракета“ и да заемат свободните обеми с допълнителни резервоари за гориво.

Сега, когато ръцете ни са развързани, това трябва да се направи. В технологичен план това е много проста задача. Вероятно изпълнението на президентската заповед за „приземяване“ на „Калибър“ ще се случи по този начин. По време на час полет ракетата изразходва около 280 килограма гориво, най-вероятно е оборудвана с ДТРД Р-95TM-300 с тяга от 360 кгс или неговите варианти, като ТРДД-50БE, създаден на базата на семейството ТРДД-50.

Специфичният разход на гориво на двигателите е приблизително равен: 0,685–0,710 кг/кгс на час полет. През това време ракетата ще преодолее 850-880 километра. Просто изчисление: 500 килограма допълнително гориво дава 1500-1700 километра аеродинамичен обхват.

С подмяната на конвенционалната бойна глава с ядрена бойна глава, с рационалното използване на освободените вътрешни обеми на ракетата, могат да се добавят до 360 допълнителни килограма гориво. Това ще увеличи обхвата с още хиляда километра.

Съветските ядрени бойни глави могат лесно да бъдат изтеглени от склад, монтирани върху новите ракети. Асортиментът е богат. Това са предимно TK 66-02 с мощност 200 килотона. Те бяха инсталирани не само на морската 3M10 „Гранат”, но и на въздушните (X-55) и наземните (3M12 "Релеф", по известни като RK-55).

Подобрен модел на TK 66-05, увеличен до 250 килотона мощност, е поставен върху ракетите Х-55СM. И двете бойни глави имат еднакво тегло - 140 килограма.

Друг кандидат е по-леката 90-килограмова TK-60 с ниска мощност (10 килотона), специално проектирана за 3M55 „Оникс”. Напълно възможно е да използвате съвременни ядрени глави, те са с по-голяма мощност (250-500 килотона) и тежат по-малко. Ракетите 9M728 и 9M729 могат се поставят върху универсални колесни установки 9П78-1 върху шаси МЗКТ-79305 по две или четири. Поставянето им е идентично с основната система за управление на комплекса „Искандер-M”. Руските въоръжени сили вече разгърнаха 12 пълнокръвни ракетни бригади с „Искандер” М и К. Структурата на всяка включва три отделения от две батерии от два комплекса. Общо 288 ракети: балистични 9М723 и крилати 9М728, 9М729.

Преди 32 години ДРСМО отне ударните оръжия на Съветската армия с оперативна дълбочина (от 500 до 1000 км) - ракетната система 9K76 ТЕМП-С. Отсъствието им частично се компенсира от щурмовата и бомбардировъчна авиация. Но всички отлично разбраха, че това не е еквивалентен заместител. Дизайнът на американския „Пършинг-2” първоначално предвиждаше възможност за летене на по-къси разстояния. Изстрелването на ракетата беше възможно в намалена конфигурация, без една от степените.

Вариантът „Пършинг-1В” е само първият етап със стартова маса от 5480 килограма, тяга - 172 килонютона, обхват - 800 километра. Вариантът „Пършинг-2” е само с втора степен със стартова маса 3950 килограма, тяга - 122 килонютона, обхват - 500 километра. Необходимостта такива ракети е очевидна, трябва да „приземим“ и „Кинжала“.

Ясно е, че използването на остарелия прехващач като първи етап на ракетата е необходима мярка. Време е да започнем да създавате пълноценна ракета на базата на „Искандер”, като добавим втори етап от същия двигател 9X820 за 9M723. Тягата му ще е достатъчна, дори в излишък - 175 килонютона, въпреки факта, че ракетата ще увеличи тежестта си до 7500-7 600 килограма и ще порасне до 11 метра. В резултат на това в края на активния участък тя ще получава същите четири хиляди метра в секунда, както при стартиране с МиГ-31, необходими за постигане на обхват от две хиляди километра.