Европа влиза в задънена улица, ако изолира Русия. Задачата е друга.

Коментар на Франк Зирен

Русия и Китай откриха тази седмица нов газопровод. Владимир Путин го определи като "историческо събитие". Но не и чак толкова историческо, че накара руския президент и и китайския му колега Си Дзинпин да тръгнат за Източен Сибир тъкмо през зимата. Речите на двамата за откриването бяха пуснати на видео. Газопроводът, озаглавен „Силата на Сибир", е дълъг 3 000 километра. Той ще издигне отношенията между Китай и Русия до „ново ниво", заяви Путин.

И това не е някакво преувеличение: газопроводът, свързващ газовите находища в Сибир с китайския град Шанхай, е най-големият руски енергиен проект от разпадането на СССР досега. Той струва около 55 милиарда американски долара, което го превръща в най-скъпия руски газопровод, изграждан някога. През 2025 година, когато проектът ще бъде напълно завършен, той ще пренася по 38 милиарда кубически метра газ годишно от Русия към Китай, осигурявайки близо 9,5% от сегашните китайски потребности.

Стратегията на Путин

Единствено Германия купува повече газ от Русия. Но въпросът е: докога? Москва и Пекин в момента преговарят за още един нов газопровод, който годишно ще транспортира до 30 милиарда кубически метра газ от Западен Сибир през района на Алтай до Китай.

Стратегията на руския президент Владимир Путин е ясна: той иска да стане по-независим от европейците, които налагат санкции на страната му. „Двама се карат, третият печели" - и този „трети" в случая е Пекин.

Китай е най-големият потребител на енергия в света и новите руските оферти му носят огромни ползи. Пекин от години разчита на руски газ и други видове гориво. В други сфери двете държави също си сътрудничат все по-тясно. Путин обяви наскоро целта до 2024 година двустранната търговия да достигне обем от 182 милиарда евро. През 2018 година за първи стойността на този обмен надмина 100 милиарда долара.

Сътрудничеството между Москва и Пекин със сигурност ще продължи и занапред, защото откакто Доналд Тръмп е президент на САЩ, Китай е поставен под същия политически натиск, от който страда и Русия. Както Путин, така и Си виждат, че все по-малко могат да разчитат на Запада, а това ги сближава, независимо от всички различия, които съществуват помежду им.

Москва демонстративно разреши на китайската компания „Huawei" да участва в изграждането на 5G мрежата в страната. На подписването на договора присъстваха и държавните ръководители на двете страни - очевидно с цел да се подчертае голямото значение на събитието пред Запада. Русия притежава необходимата политическа дързост, както и необходимата военна сила, за да предизвиква американците и европейците на международната сцена. Ярък пример за това са действията на Русия в Сирия, водени съвместно с опърничавия партньор от НАТО - Турция.

Турският президент Ердоган е в състояние да демонстрира самочувствие пред Брюксел и Вашингтон, защото Путин му пази гърба. С инициативата "Един пояс, един път" и политика на инвестиции Си Дзинпин успява да обвърже с Китай все повече недоволни от Брюксел страни, членуващи в ЕС. Пекин и Москва предприемат поне толкова паралелни самостоятелни ходове, колкото и общи. И неслучайно.

Китай е в по-добри позиции

Недоверието на Русия към Китай е голямо, също както и опасенията, че ще бъде буквално премазана от огромния и икономически по-ефективен Китай. Антикитайските настроения в руското общество напоследък отново се разгоряха, защото стана ясно, че китайски инвеститори смятат да изградят фабрики за питейна вода около езерото Байкал, което е защитена територия. Китайските инвеститори от своя страна се притесняват, че проектите им могат да пропаднат заради повсеместната руска корупция и неефективността на администрацията.

Китай обаче е в по-добри позиции. В списъка на страните с най-голяма икономическа мощ в света Русия е едва шеста, а Китай заема първото място. Заради икономическите си проблеми Русия има много по-спешна нужда да продава газ на Китай, отколкото Китай да го получава. Пекин и „Газпром" преговаряха безуспешно дълги години и никак не е случайно, че договорът помежду им бе сключен тъкмо през 2014 година по време на кризата около Крим. Китайците се възползваха от това, че в онзи момент руснаците изпитваха огромни опасения от задаващите си западни санкции. Междувременно 20% от руският внос идва от Китай. За сравнение в Германия този внос съставлява само 12 на сто.

Европейският съюз сам се вкарва в задънена улица

По отношение на връзките си с Китай и Русия, Брюксел сам се натика в задънена улица. ЕС понесе икономически щети заради санкциите срещу Русия, без обаче да извлече каквато и да е политическа полза от тях. Западът се заблуждава, че би могъл да „вразуми" страна като Русия с помощта на санкции. Още повече, че съществува мощен играч като Китай, който веднага е готов да запълни празнината, оставена от Запада.

Европейският съюз би трябвало да погледне на нещата по-реалистично: Русия е важна за Европа. Това осъзна и френският президент Макрон, който напоследък призова за компромиси и настоя Европа да преосмисли отношението си към Русия, пораждащо разногласия в Общността. „Европа ще продължава да бъде арена на стратегическата битка за надмощие между САЩ и Русия", заяви Макрон в своя реч през август. Той можеше да го каже и по друг начин: че става дума за битка за надмощие между все по-влиятелния Китай и все по-ненадеждната Америка. Накратко: ако искаме да задържим равновесието на силите в света, трябва да изпреварим едно още по-голямо сближаване между Русия и Китай. И е повече от ясно, че с Путин би могло да се разговаря значително по-открито, отколкото днес, ако той не се чувства изключен от европейското семейство.