Европейците най-сетне взеха важно решение

Във времената на коронавирус малкият вътрешен двор е просто безценен. Е, разбира се, той не може да се сравнява с някоя разкошна градина или парк, но все пак е защитено място с огромен потенциал. С малко внимание и грижи за растенията, може да стане животворна и приятна зона, която да свързва жителите на околните сгради и да подсилва добросъседските отношения.

Западните Балкани напоследък се бяха сдобили със славата на „вътрешен двор" на Европа. С тази метафора германският министър по европейските въпроси Михаел Рот неуморно лансираше интеграцията на страните от региона в европейското семейство. Метафора, която апелира за отговорност към един регион, който е неразделна и естествена част от Европа.

Европейците бяха все изпокарани

Но този образ символизира и многобройните трудности.

В страните от ЕС има какви ли не разногласия - за това как да бъдат интегрирани Сърбия и Черна гора, които вече са в процес на присъединяване; Албания и Северна Македония, които най-сетне ще започнат да водят преговори; или Косово и Босна/Херцеговина, които поради вътрешнополитическите си проблеми, но и поради различията в ЕС, нямат перспектива за скорошни преговори.

Жителите на общия ни европейски дом още през 2003 гласуваха единодушно за даване на европейска перспектива на страните от Западните Балкани. Те обаче постоянно изпадаха в разпри какво да се прави с това парченце земя, което хем е техен вътрешен двор, хем им създава повече неприятности, отколкото радост.

Караха се за това какво и как да се сади и кой да носи отговорност за всичко. А съквартирантът Макрон наскоро въведе изцяло нови правила за двора и блокира обещаната втора фаза на разширяването - преговорите за присъединяване на Северна Македония и Албания. Последваха изтощителни месеци за засегнатите страни, правителството в Скопие подаде оставка, процесите на реформи в двете държави застинаха.

Китай и Русия предлагат алтернатива

Във времената на коронавирус повече от всякога има нужда от единство между жителите на дома и от споделена отговорност за състоянието на вътрешния му двор. След дългите години на чакане политиците и жителите на Западните Балкани все по-рядко гледат на интеграцията в ЕС като на обещаваща перспектива.

Последно сръбският президент Вучич остро разкритикува ЕС за затварянето на граници и забавянето на помощи. В същото време той похвали „своя приятел" Си Цзинпин за обхватната китайска помощ. Посланието му беше повече от ясно: ЕС не е единственият, има и алтернативи!

Затова беше крайно време европейските лидери да се споразумеят за започването на преговори със Северна Македония и Албания. Пътят до пълноправното членство ще е дълъг и труден: нужно е да се изкоренят бурените на корупцията и популизма, за да не задушават и засенчват свободното развитие на правовата държава и свободата на словото.

Европейският съюз ще трябва да придружава този процес с умението на опитен градинар: да подкрепя и изисква, да тори с щедри финансови помощи и да полива. Защото Русия и Китай само чакат да се настанят в европейския вътрешен двор.

Само със съвместни усилия

Но цялата работа ще се окаже абсолютно безполезна, ако посевът и почвите са неподходящи. Държавите в региона сами ще трябва да положат усилия, за да се развиват и да приемат европейските стандарти. На Албания бе връчен цял каталог от условия за преодоляване на корупцията и възстановяване на върховенството на закона. Мерките от този списък трябва бързо да се изпълнят, и то така, че да е видно за всички. Жителите на общия европейски дом, но и тези в Албания и Северна Македония трябва да знаят едно: само със съвместни усилия те биха могли да превърнат вътрешния двор на Европа в пространство за всеобщ растеж и развитие. Затова, залавяйте се за работа!

Автор: Аделхайд Файлке