Опасна игра с картите на Балканите

„Призракът“ на „нон-пейпър“, за който се казва, че очертава промени на границите на Западните Балкани, броди из Европа, за да съживи кошмарните сценарии от времето на силната геополитическа турбуленция в по-широкия регион на Югоизточна Европа, Черно море и, на разбира се, Източното Средиземноморие, пише Kathimerini в материал, цитиран от агенция "Фокус".

Никой не е виждал официално този документ - изваден на бял свят от словенски уебсайт с твърдението, че правителството в Любляна е сред неговите автори - за който се твърди, че съдържа териториални промени, които ще променят радикално сегашната карта чрез разтваряне на Босна и Херцеговина и създаване на „Велика Албания“, „Велика Сърбия“ и „Велика Хърватия“.

Словенското правителство отрече съществуването на такъв документ и уведоми за това Сараево, въпреки че албанският министър Еди Рама бе цитиран от сръбска телевизия да твърди, че е говорил със словенския премиер преди време, за да представи различни идеи и всъщност е виждал този „нон-пейпър“. Правителството на Северна Македония отиде по-далеч, като заяви, че планът, очертан в документа, ще има опасен дестабилизиращ ефект.

Разбира се, това не е първият път, когато сценарии предвиждащи териториални промени се пускат от всички различни „готвачи“ в „Балканската кухня“, като техния фокус е върху признаването на Косово от Сърбия. Но това са трудни времена и онези държави (имайки предвид Гърция), които по един или друг начин могат да се окажат във водовъртежа на такива радикални промени и създаването на нови центрове на власт в непосредствена близост, най-добре да внимават за подобни индикации на намерения, особено когато на хоризонта се очертават по-широки геополитически промени. Всякакви нови промени в картата на Западните Балкани означават премахване на статуквото - основно Дейтънското споразумение, изковано от „огън и меч“ във войните в Босна и Хърватия, а по-късно и в Кумановското споразумение, което проправи пътя за независимостта на Косово.

Подобна промяна неизбежно би затруднила всяка балканска държава, тъй като би засегнала сигурността и интересите на всички – а това ще доведе до нови кръвопролития. Присъствието на „Велика Албания“ на северната ни граница не може да бъде прието от Гърция, защото следващата ѝ цел ще бъде анексиране на „Северен Епир“, нито България би толерирала „Велика Сърбия“, без да поиска да се разшири за сметка на останалата част от Северна Македония, да не говорим за турците, които ще видят възможност да реализират опит влизане в Тракия. Накратко, това ще бъде мелница, която ще смели всички нас.